В далечната 1913 година -- време на въстания, атентати и войни по нашите и съседните земи -- журналисти и карикатуристи наричат Балканите „буре с барут“ и „врящият котел“ на Европа.
Сто години по-късно „врящият котел“ е Близкият изток. А пандемията ще влоши още повече положението в региона. Преди месец Социалноикономическата комисия на ООН за Западна Азия предрече, че бедните в Арабския свят ще надхвърлят 100 милиона. Един пример е Сирия -- тази седмица Световната програма по прехраната установи двойно поскъпване на основните храни за една година. Мизерията и гладът подхранват условията за политическа нестабилност, конфликти, миграция.
Конфликтите в региона и без това са в изобилие: в Сирия, Йемен, Ирак, палестинските територии. Някои от тези страни си имат даже по няколко конфликта във фази на затишие или ескалация. Катализатор на всички е американско-иранското противопоставяне.
А дали пандемията ще намали или увеличи риска от ескалация на това противопоставяне?
Не са минали и 4 месеца, откакто убийството на ирански генерал в Багдад накара Техеран да обсипе с ракети американска база в Ирак. С настъпването на Covid-19 напрежението стихна за малко, докато в средата на април Пентагонът не се „оплака“ от провокативно поведение на ирански кораби в Персийския залив, а президентът Тръмп се закани от Туитър, че американците ще стрелят.
„Този случай показва как един малък, много ограничен в мащабите си инцидент може да предизвика ескалация“, посочва Найсан Рафати, старши анализатор от Международната кризисна група.
Според него това, което кара Вашингтон и Техеран да си разменят послания по този твърде рискован начин, са опасенията и в двете столици да не се покажат слаби по време на пандемията:
„Дали е изстрелване на военен сателит, дали е ескалация в Залива, в Ирак или Сирия, иранците се опитват да кажат: „Не си мислете, че сме в слаба позиция!“
А Съединените щати им отговарят: „Не си мислете, че ще го приемем - ако притеснявате нашите кораби, ще си платите!“
Признаците на промяна в иранското поведение, като освобождаване на заложници, са малко:
„Събитията от последните месеци показват, че в Ирак остава напрегнато за американските войски.
А в Сирия тези дни отново наблюдаваме серия от удари - вероятно израелски - срещу „Хизбула“ и ирански позиции“.
От своя страна администрацията на Тръмп не се отказва от политиката на „максимален натиск“ и блокира молбата на Техеран за заем от Международния валутен фонд:
„САЩ твърдят, че Иран ще похарчи тези 5 милиарда долара в подкрепа за терористи и за балистични ракети“.
Техеран основава искането си за подкрепа от МВФ с хуманитарния ефект от коронавируса.
„Пандемията засегна тежко Иран. Последните данни са за близо 100 000 заразени и повече от 6 000 починали. Правителството смята, че ситуацията започва да се стабилизира, но има притеснения от втора вълна на заразата.
Миналата година брутният вътрешен продукт на Иран се сви със 7,6 процента. С продължаването на американските санкции и със загубите от пандемията, очакванията за тази година са за минус 6 процента. Така че, иранското правителство има да се справя с комбинация от непосредствен здравен проблем и значим икономически проблем, който ще се задържи задълго“.
Споменът за масовите протести от миналата есен, когато бе повишена цената на горивата, и вероятността те да се повторят заради социалноикономическите последици от Covid-19 едва ли ще отклонят иранските власти от курса на твърдо противопоставяне на американския натиск:
„Фундаменталните проблеми, които доведоха и до ноемврийските, и до предишните протести -- това са безработицата, корупцията, липсата на икономически възможности. Тези проблеми са все още налице. От друга страна обаче, правителството успя да смаже последните протести доста бързо и брутално“.
При решимостта на Техеран да докаже, че нито санкциите, нито пандемията ще го накарат да промени политиката си, Европа като съсед на Близкия изток има най-общо казано два проблема. Първо:
„Ако пандемията продължи да се отразява на Иран, както виждаме и в други части на света, проблемът вече няма да е ирански. Той ще продължи да има регионални последици и вътрешни усложнения“.
И второ:
„Ще имаме постоянно напрежение, което може и да нарасне, особено ако Съединените щати продължат опитите в ООН да терминират напълно ядрената сделка“.
По първия проблем - хуманитарния, решението е в механизъм за медицински доставки, установен през януари от Швейцария с одобрението на Вашингтон:
„Един начин за сближение на двете позиции е да се допусне Иран да получи подкрепа от Международния валутен фонд, но не в брой - което американците не искат - а чрез механизъм, чрез който във Вашингтон ще са сигурни, че парите се харчат за хуманитарни нужди“.
Необходими са и гаранции срещу „горещ“ конфликт:
„Очевидно е много трудно да променим голямата картина. Тя си остава такава, каквато е, но по хуманитарни и други въпроси е възможно поне да започне изграждане на някакви канали за комуникация.
Стъпките към сближение досега бяха твърде скромни. При последната ескалация преди няколко седмици например видяхме, че командванията на двете страни могат да установят комуникационен канал, чрез който да гарантират, че даден инцидент няма да доведе до конфликт в Персийския залив“.
Иран е най-силно засегнатата от Covid-19 страна в Близкия изток. Досега изглежда, че този факт не само не трогва Вашингтон, но го мотивира допълнително да продължи икономическия натиск. Дали е така предстои да видим.
Кризите изискват редица структурни решения и реформи, поради което всички заедно с общи усилия трябва да се опитаме да посочим тези реформи, за да помогнем те да видят бял свят и да можем чисто..
Заради сухото и горещо време през летните месеци се отчита спад на производството на слънчоглед и царевица - съответно с 11,5 и с 38,1 на сто на годишна база, съобщи служебният министър на земеделието Георги Тахов на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел. "Изкупните цени към края на октомври не са в състояние да компенсират това..
В Рио де Жанейро започна срещата на върха на Г-20, на която бразилският президент Лула да Силва обяви създаването на глобален алианс за борба срещу бедността и глада. 81 държави са се включили в инициативата, както и редица регионални и световни организации, сред които Европейският съюз, както и частни филантропи. В речта си при откриването на форума..
Синдикатите в Гърция насрочиха обща стачка за сряда. Протестните действия включват спиране на сухопътния и морски транспорт 24-часови протести ще обхванат и държавния, и частния сектор. Федерацията на моряците съобщава, че всички пристанища на страната ще останат блокирани. Няма да се движат фериботи. Железничарите спират влаковете...
Група от 15-на мигранти засекли местните хора в Треклянско през уикенда, казаха посетили района в почивните дни и ловували край границата. Вероятно бежанците - само мъже, са успели да преминат в Сръбско. Последните месеци няма случаи на задържани или забелязани мигранти в Треклянско, казаха за БНР от Районната прокуратура в Кюстендил...
Мащабен протест на френските фермери задръства за пореден път ключови пътни артерии във Франция. Преди обед тракторите на земеделците достигнаха подстъпите на Париж. Най-малко 80 "огнища на гнева" на френските фермери пламнаха днес във Франция. Движението беше затруднено, въпреки че земеделците обещаха да започнат със символични..
Британският премиер Киър Стармър разговаря с президента на Китай Си Цзинпин на срещата на върха на Г-20 в Рио де Жанейро, като подчерта, че "едни по-тесни и по-здрави отношения" между двете страни ще бъдат от голямо значение. Лидерите на Г-20 се събират на двудневна среща в Рио де Жанейро За първи път премиер на Обединеното кралство се среща..
Не мога нито аз да пресъздам, нито проф. Денев да разкаже всичко, което съдържа неговата най-нова книга "Мадара - отразената история", но поне..
Централата на ДПС на бул. "Александър Стамболийски" не е предоставена по реда за политическите партии. Тя е предоставена по договор за наем от 1996 г.,..