В далечната 1913 година -- време на въстания, атентати и войни по нашите и съседните земи -- журналисти и карикатуристи наричат Балканите „буре с барут“ и „врящият котел“ на Европа.
Сто години по-късно „врящият котел“ е Близкият изток. А пандемията ще влоши още повече положението в региона. Преди месец Социалноикономическата комисия на ООН за Западна Азия предрече, че бедните в Арабския свят ще надхвърлят 100 милиона. Един пример е Сирия -- тази седмица Световната програма по прехраната установи двойно поскъпване на основните храни за една година. Мизерията и гладът подхранват условията за политическа нестабилност, конфликти, миграция.
Конфликтите в региона и без това са в изобилие: в Сирия, Йемен, Ирак, палестинските територии. Някои от тези страни си имат даже по няколко конфликта във фази на затишие или ескалация. Катализатор на всички е американско-иранското противопоставяне.
А дали пандемията ще намали или увеличи риска от ескалация на това противопоставяне?
Не са минали и 4 месеца, откакто убийството на ирански генерал в Багдад накара Техеран да обсипе с ракети американска база в Ирак. С настъпването на Covid-19 напрежението стихна за малко, докато в средата на април Пентагонът не се „оплака“ от провокативно поведение на ирански кораби в Персийския залив, а президентът Тръмп се закани от Туитър, че американците ще стрелят.
„Този случай показва как един малък, много ограничен в мащабите си инцидент може да предизвика ескалация“, посочва Найсан Рафати, старши анализатор от Международната кризисна група.
Според него това, което кара Вашингтон и Техеран да си разменят послания по този твърде рискован начин, са опасенията и в двете столици да не се покажат слаби по време на пандемията:
„Дали е изстрелване на военен сателит, дали е ескалация в Залива, в Ирак или Сирия, иранците се опитват да кажат: „Не си мислете, че сме в слаба позиция!“
А Съединените щати им отговарят: „Не си мислете, че ще го приемем - ако притеснявате нашите кораби, ще си платите!“
Признаците на промяна в иранското поведение, като освобождаване на заложници, са малко:
„Събитията от последните месеци показват, че в Ирак остава напрегнато за американските войски.
А в Сирия тези дни отново наблюдаваме серия от удари - вероятно израелски - срещу „Хизбула“ и ирански позиции“.
От своя страна администрацията на Тръмп не се отказва от политиката на „максимален натиск“ и блокира молбата на Техеран за заем от Международния валутен фонд:
„САЩ твърдят, че Иран ще похарчи тези 5 милиарда долара в подкрепа за терористи и за балистични ракети“.
Техеран основава искането си за подкрепа от МВФ с хуманитарния ефект от коронавируса.
„Пандемията засегна тежко Иран. Последните данни са за близо 100 000 заразени и повече от 6 000 починали. Правителството смята, че ситуацията започва да се стабилизира, но има притеснения от втора вълна на заразата.
Миналата година брутният вътрешен продукт на Иран се сви със 7,6 процента. С продължаването на американските санкции и със загубите от пандемията, очакванията за тази година са за минус 6 процента. Така че, иранското правителство има да се справя с комбинация от непосредствен здравен проблем и значим икономически проблем, който ще се задържи задълго“.
Споменът за масовите протести от миналата есен, когато бе повишена цената на горивата, и вероятността те да се повторят заради социалноикономическите последици от Covid-19 едва ли ще отклонят иранските власти от курса на твърдо противопоставяне на американския натиск:
„Фундаменталните проблеми, които доведоха и до ноемврийските, и до предишните протести -- това са безработицата, корупцията, липсата на икономически възможности. Тези проблеми са все още налице. От друга страна обаче, правителството успя да смаже последните протести доста бързо и брутално“.
При решимостта на Техеран да докаже, че нито санкциите, нито пандемията ще го накарат да промени политиката си, Европа като съсед на Близкия изток има най-общо казано два проблема. Първо:
„Ако пандемията продължи да се отразява на Иран, както виждаме и в други части на света, проблемът вече няма да е ирански. Той ще продължи да има регионални последици и вътрешни усложнения“.
И второ:
„Ще имаме постоянно напрежение, което може и да нарасне, особено ако Съединените щати продължат опитите в ООН да терминират напълно ядрената сделка“.
По първия проблем - хуманитарния, решението е в механизъм за медицински доставки, установен през януари от Швейцария с одобрението на Вашингтон:
„Един начин за сближение на двете позиции е да се допусне Иран да получи подкрепа от Международния валутен фонд, но не в брой - което американците не искат - а чрез механизъм, чрез който във Вашингтон ще са сигурни, че парите се харчат за хуманитарни нужди“.
Необходими са и гаранции срещу „горещ“ конфликт:
„Очевидно е много трудно да променим голямата картина. Тя си остава такава, каквато е, но по хуманитарни и други въпроси е възможно поне да започне изграждане на някакви канали за комуникация.
Стъпките към сближение досега бяха твърде скромни. При последната ескалация преди няколко седмици например видяхме, че командванията на двете страни могат да установят комуникационен канал, чрез който да гарантират, че даден инцидент няма да доведе до конфликт в Персийския залив“.
Иран е най-силно засегнатата от Covid-19 страна в Близкия изток. Досега изглежда, че този факт не само не трогва Вашингтон, но го мотивира допълнително да продължи икономическия натиск. Дали е така предстои да видим.
Изложбата "90 години БНР - Радиото на поколения българи" беше открита в Мраморното фоайе в сградата на медията. Експозицията е с фото- и архивни документи от фондовете на Държавна агенция "Архиви" и Българската телеграфна агенция. На събитието беше представен официално и новият брой на изданието на БТА - списание ЛИК, озаглавен "БНР..
Разходите за отбрана на Обединеното кралство ще се увеличат до 2,5% от БВП до 2027 година, докато бюджетът за чуждестранна помощ ще бъде намален, обяви британският премиер Киър Стармър преди срещата му с Доналд Тръмп в четвъртък. В неочаквано изявление в парламента Киър Стармър каза, че разходите за отбрана ще бъдат увеличени от сегашните..
Акцията на "Възраждане" пред Дома на Европа беше предварително дирижирано активно мероприятие, което има определени цели . Това мнение изказа пред БНР политологът и университетски преподавател доц. Милен Любенов. "Една от целите на този акт е отклоняване на вниманието от важните проблеми , защото подготовката, която видяхме, свързана с тази..
Като координирана атака срещу доброто му име. Така кметът на Русе Пенчо Милков обясни публикациите, свързани с имотното му състояние, за които БНР съобщи в началото на този месец, а днес Антикорупционният фонд допълни. "Мисля, че ми се руши доброто име, че е координирана, целенасочена атака. Политическа, а защо не и икономическа", каза кметът..
При закрити врата Софийският районен съд разпита Георги Семерджиев по делото срещу бившата полицайка Симона Радева. Тя е обвинена, че в нощта на 5 юли 2022 година, когато Семерджиев блъсна и уби с джипа си две момичета на столичния булевард "Черни връх", му е занесла стълба, за да се скрие в дома си. Софийският районен съд даде ход на делото срещу..
Управителят на БНБ Димитър Радев и министърът на финансите Теменужка Петкова подписаха съвместно писмо с искане за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията, съобщиха от двете институции. Писмото е изпратено до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард и до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Вчера..
Програмата за саниране се чака от хиляди българи, а от МРРБ дори не са я обявили ще има ли или не, въпреки че е от голям обществен интерес. Трудна е комуникацията с министъра на МРРБ, н яма и една дума от новото ръководство, какво се случва с т. нар. безплатно саниране, финансирано по ПВУ, няма информация какво се случва с втория етап за ПВУ,..
" Най-уязвимите области в България, с най-високи енергийни нужди и най-много проблеми от гледна точка на социалната уязвимост са София област, Разград,..
Не подкрепяме и трите бюджета, заяви пред БНР инж. Иоанис Партениотис - вицепрезидент на КТ "Подкрепа". На НСТС вчера всички социални партньори..
"Възраждане" фактически загубиха политическия дебат за еврото, но с агресията показаха несъстоятелност и неадекватност. Това каза пред БНР доц...