(Не)обикновена история за обикновена катерица

Обикновената катерица (Sciurus vulgaris) е единственият вид от семейството, който се среща у нас. Щъка из гори и паркове. Необикновената катерица Катя обаче щъка и във вътрешния двор на софийски ресторант в сърцето на града, като така печели сърцата и на собствениците, и на клиентите.

Как Катя остана единственият редовен посетител на ресторанта и без да нарушава епидемиологичните мерки на Националния оперативен щаб продължава да си хапва необезпокоявана, та чак стана звезда в социалните мрежи? В предаването „Изотопия” разказа Жана Васева, собственичка на ресторанта.

Тя си спомня първата среща с Катя - през януари. Катя е Катя, защото майката на Жана я кръстила така. След това всички я наричали с това име. Макар че – следва важно уточнение – никак не е сигурно, че Катя е момиче. „Но ще е Катя, каквато и да е”, уточнява през смях Жана.

Катя има стриктен режим. „Идва винаги по обяд. Отваряме в 12 часа и тя винаги идваше между 11 и 12 ч. Така че почна да си става от януари месец първи клиент на нашето заведение за обяд.”

А сега вече и единственият, най-верен и най-редовен, който има достъп до затворения заради пандемията ресторант и продължава да си хапва.

Освен стриктен тайминг, Катя има и специфично меню. Жана е проверила в интернет как точно да храни катерицата. „Видях, че обича орехи най-вече.” В началото ѝ давали от натрошените орехи в ресторанта, но после се погрижили Катя да получава цели орехи, които са удачен избор за острите ѝ зъби.

Иначе Катя си хапва и боровинки, а наскоро фирма производител ѝ изпратила цял кашон с парченца сушени ябълки. Именно те са ултимативният катеричи деликатес, обяснява Жана. Сега Катя е запасена с деликатеси поне за половин година напред.

А как Жана е убедена, че при нея идва точно Катя?

„Първо, тя идва по едно и също време. Второ, четох в интернет, че катериците никога не си разкриват на другите съратници къде си крият храната. Или оставят за заблуда на врага някъде едно-две орехчета, а всичко друго си пренасят в тяхното скривалище. И понеже тя идва точно по едно и също и също време и е много хубава, дребничка, много е сладка, та сме сигурни, че това е нашата Катя. Иначе два пъти се излъга и доведе друга катеричка, която беше малко по-едра от нея, но след това посещенията прекъснаха и си остана само тя”.

Съседи и редовни клиенти също са загрижени за Катя и ѝ оставят орехи. Така и при пандемия катерицата има достатъчно закрилници, които да се погрижат за нея в трудните времена.

Но не се тревожете, че Катя ще преяжда, тя си има и спортен режим и няма опасност да натрупа наднормено тегло. Редовно катери високото 80-годишно дърво в двора на ресторанта, обикаля съседските къщи и не преяжда – по наблюдения на Жана, а просто складира за дните, когато – поне за катериците, могат да изникнат далеч по-сериозни проблеми от коронавируса.

Катя е повод и за вдъхновение. Жана и съпругът ѝ мислели да посветят салата с боровинки на любимата си катерица. Преди ресторантът да затвори врати на 13 март кроели план да сложат табелка на двора с нейното име, защото клиентите за обяд винаги поглеждали първо към дървото, където е купичката на Катя, за да я видят и чак после влизали да хапнат. Скоро Катя може да се сдобие и със собствена микромасичка с пейка.

Всичко това ще се случи, когато пандемията отмине. Тогава ресторантът ще отвори не само за Катя, но тя ще си остане любимият клиент.

Повече за бохемския живот à la Катя, както и каква изобщо е връзката ѝ с легендарни анимационни катеричоци като Чип и Дейл, Алвин и братята му и праисторическия Скрат – чуйте в звуковия файл.

Снимки в публикацията: Фейсбук профил на The Friendly Bear