Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Може ли Европейски възстановителен фонд да помогне на ЕС

Видеоконференция на лидерите на ЕС
Снимка: пресслужба на Европейския съвет

Икономиката на Европейския съюз ще се свие с 15% заради коронавируса, а тази на страните от еврозоната - с 12 на сто. Това са оценките на Европейската централна банка, която в четвъртък реши да засили подкрепата си към държавите от валутния съюз. Това ще стане с по-ниска цена на дългосрочното с кредитиране за банките. Междувременно все повече анализатори гледат именно към Франкфурт с надежда за продължаваща и все по-силна подкрепа, тъй като не виждат скорошно споразумение по финансирането на Европейския възстановителен фонд.

На 6 май европейските лидери отново ще обсъждат темата на заседанието на Европейския съвет, но освен липсата на политическо съгласие, мнозина експерти оспорват ефективността на подобен инструмент. Един от тях е Фридрих Хайнеман от Центъра за европейска икономика в Манхайм. В разговора си с Марта Младенова германският икономист призова за повече европейска солидарност и директни субсидии към европейската хазна, с които да се помогне на европейските държави. Европейската централна банка трябва да продължава с подкрепата си към държавите от еврозоната, заяви още Хайнеман:

„Европейската централна банка играе изключително важна роля в овладяването на кризата и тя се справя много добре, особено ако погледнем към нейната „Пандемична програма за извънредни покупки“. Мисля, че решенията от четвъртък са много балансирани, тъй като Франкфурт не обяви увеличаване на покупките, но гуверньорът Кристин Лагард съвсем ясно и категорично заяви, че банката има готовност да увеличи обема и продължителността на програмата, ако това е необходимо, за да се стабилизира ситуацията в еврозоната.

Мисля, че това е жизнено важно за държави като Италия и Испания, защото практически това означава, че ЕЦБ е готова да купува колкото е необходимо  правителствени облигации на тези две държави. По този начин ще удържи лихвите по тях ниски, а правителствата ще имат ликвидност, с която да посрещнат нуждите, провокирани от мерките за овладяване на Covid-19.

Осигуряването на достатъчно ресурс за овладяването на пандемията и отговор на първия икономически шок от нея е първата крачка, но следва още една и тя е не по-малко трудна, а именно възстановяването на икономиката. Какво е мнението ви за създаването на Европейски възстановителен фонд и как трябва да бъде финансиран той?

Това е важна тема, но аз съм скептичен към идеята за създаването на възстановителен фонд. Според мен трябва да има бърза и солидарна реакция към държави като Италия. Въпросният фонд ще трябва да е част от следващата многогодишна финансова рамка - говорим за годините 2021-2027. Ние всички от опит знаем, че разходите от общия европейски бюджет се правят много бавно. Истинските финансови потоци тръгват към столиците най-рано през втората година от бюджета.

Тези пари ще пристигнат твърде късно. Ние се нуждаем от по-бързо решение, говоря за втората половина на тази година. Ето защо аз мисля, че подобен фонд ще бъде погрешен инструмент. Освен това не намирам смисъл в т.нар. коронаоблигации. Между другото, аз не съм притеснен за потенциалното финансиране на такъв фонд или европейския бюджет. То просто ще се осъществи чрез вноски от страните - членки на Европейския съюз. Пак подчертавам обаче, че това е много бавен механизъм, а бързото решение идва от Европейската централна банка. Нейната парична политика е много по-важна от действията на Брюксел.

Да, но Европейската централна банка не може сама да възстанови икономиката в цялата еврозона, да не говорим за целия Европейски съюз.

Напълно съм съгласен с вас. Мисля, че балансът на силите трябва да бъде разпределен между всички, а не всичко да падне върху централната банка. Освен това според Договора от Маастрихт, Европейската централна банка няма право да финансира директно правителствата. Въпреки че не го прави директно, с нейните програми в момента банката практически прави точно това - осигурява възможност правителствата да наберат ресурс, който им е необходим. Честно казано, еврото не е сформирано точно по този начин. Ето защо аз съм убеден, че са необходими фискални инструменти, които са бързи и ефективни.

Плажна разходка в Страната на баските, 2 май 2020 г.                              Снимка: ЕПА/БГНЕСП

Имаме Европейският стабилизационен механизъм, който е много добър, бърз и ефективен инструмент. Той вече е наличен. Мисля, че европейските лидери трябва да му дадат повече възможности за действие, а не да се обръщат към общия европейски бюджет. Все пак многогодишната финансова рамка е до 2027 година. Тогава пандемията от коронавирус трябва да е напълно в историята. Тогава защо ще правим разходи за овладяването ѝ до края на този период. Няма никакъв разум в подобна идея.

Вие подчертахте, че има нужда от бърз и ефективен инструмент, с който да се отговори на кризата в момента. Ще бъде ли политиката на ЕЦБ наистина достатъчна, за да позволи на правителствата да разполагат с достатъчно ресурс или все пак ще трябва да се помисли за допълнителни средства, които да се набавят на общоевропейско ниво? Освен това - дори и солидарно страните-членки сега да помагат помежду си, ресурсът може да приключи и отново да обмисляме дълг, за да се стимулира възстановяването?

Когато и да отидете на дълговия пазар, за да финансирате определени разходи - независимо дали говорим за коронаоблигации или друг класически вид облигации, това е просто отлагане на плащанията - т.е. отлагане на проблема. Мисля, че разумният подход би бил чрез солидарна помощ. Германия има достатъчно възможности да увеличи дефицита си и да направи трансфер към европейската хазна, за да помогне на нуждаеща се страна. Ако искате го наречете "спасителен фонд", но идеята е парите да достигнат бързо там, където са необходими.

Не мисля, че е напълно наложително да имаме дългови инструменти на общоевропейско ниво. В края това е просто отлагане на плащането на сметката. Тогава всички държави - членки - от Германия до България, ще трябва да участваме в погасяването на това задължение. Рано или късно този момент ще дойде, без съмнение. Няма да има къде да избягаме. Това няма да са пари, които падат от небето. Европейските данъкоплатци ще трябва да платят за тях.

В същото време германските или нидерландските данъкоплатци може да не искат да плащат на италианците и испанците, които са закъсали в момента. Или някоя друга държава да откаже да участва с директни плащания към европейската хазна, защото няма достатъчен ресурс, за да се справи с овладяването на кризата в собствените си граници?

Европа е създадена, за да бъдем солидарни помежду си. Ние се подсигуряваме един друг. Освен това шокът е за всички ни, за 27-те страни членки. Разбира се, всяка държава е различна и ударът от коронавируса в нея е с различен интензитет. Сега е моментът по-малко засегнатите държави да помогнат на по-засегнатите държави. Казано по друг начин, Северна и Източна Европа сега трябва да помогнат на Южна Европа. Ако на някой не му харесва, нека да оставим всички да се справят по свой начин. Не може така. Това е против европейските идеи.

Какво мислите за идеята да се върнем към основите на инвестиционния план на комисията „Юнкер“ като инструмент за стимулиране на растежа?

Да, смятам, че в известна степен тази идея е разумна. Вече е напълно навременна дискусията от какви инструменти ще се нуждаем, за да подкрепим потенциала за растеж на европейската икономика. Планът "Юнкер" и създаденият специално за реализирането му фонд е част от настоящата многогодишна финансова рамка и все още е трудно да се оцени ефективността му. Комисията се кълне в неговия успех, но аз никога не съм видял достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на тази оценка.

Но ми позволете и още една гледна точка - в крайна сметка потенциалът за растеж на държава като Италия не се определя в Брюксел, а в Рим. Още преди кризата с Covid-19, Италия нямаше ефективен икономически растеж от 20 години. Много от системите им са изключително неефективни - като започнем от образованието и завършим до администрацията. Те просто не са конкурентни на останалите европейски държави. Те трябва се справят с тези проблеми, защото в противен случай никакъв помощен пакет от Брюксел няма да помогне на италианската икономика. Не казвам, че не трябва европейска помощ, но в края на краищата всяка държава-членка трябва да преодолее вътрешните си проблеми сама.

Интервюто можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Барселона спечели  Суперкупата на Испания с разгромна победа над Реал Мадрид

"Барселона" разгроми вечния си съперник и спечели Суперкупата на Испания

Барселона спечели първото „Ел класико“ за 2025 година и грабна Суперкупата на Испания. Каталунците победиха Реал Мадрид с 5:2 в двубой, игран в Саудитска Арабия. Два месеца и половина след гръмката победа с 4:0 на „Сантяго Бернабеу“ Барселона изнесе нова футболна лекция на вечния си съперник. Петте гола във вратата на Тибо Куртоа бяха..

публикувано на 13.01.25 в 01:38

Зоран Миланович печели нов мандат като президент на Хърватия

Зоран Миланович спечели убедително президентските избори в Хърватия. Хърватите гласуват на президентски балотаж Досегашният държавен глава Миланович (Социалдемократическа партия и партньори) печели нов 5-годишен мандат с 74,37% подкрепа или 1 010 243 гласове на втория тур от вота, а неговият опонент Драган Приморац (Хърватска демократична..

публикувано на 12.01.25 в 22:23

Италия освободи ирански гражданин, задържан по искане на САЩ заради атака с дрон в Йордания

Италия освободи ирански гражданин, издирван от САЩ заради атака с дрон в Йордания, при която преди година бяха убити трима американци, след като италианското министерство на правосъдието поиска отмяна на ареста му, предаде АП. Мохамед Абедини вече се е завърнал в родината си, съобщи иранската държавна телевизия. В сряда той трябваше да се яви в..

публикувано на 12.01.25 в 22:16
Протестиращите маршируват, държейки транспарант с надпис

15 минути мълчание на протест в Белград в памет на жертвите на срутването на гарата в Нови Сад

Хиляди антиправителствени протестиращи в Белград включиха светлините на мобилните си телефони и запазиха 15 минути мълчание, за да почетат паметта на жертвите на срутването на покрива на железопътната гара в Нови Сад, за което обвиняват властите, предаде Ройтерс.  Протестът беше организиран и ръководен от студенти от Белградския държавен..

публикувано на 12.01.25 в 22:11
Джо Байдън (вдясно) разговаря с Бенямин Нетаняху в Овалния кабинет в Белия дом, архив, юли 2024 г.

Байдън и Нетаняху са обсъдили по телефона "напредъка в преговорите" между Израел и "Хамас"

Израелският премиер Бенямин Нетаняху обсъди по телефона с американския президент Джо Байдън "напредъка в преговорите" за постигане на споразумение за спиране на огъня в ивицата Газа и за освобождаване на заложниците, държани от "Хамас", предаде АФП, като се позова на изявление на канцеларията на израелския премиер. "Премиерът обсъди с американския..

публикувано на 12.01.25 в 21:57
Володимир Зеленски

С пост в Х Зеленски предложи да предаде пленени севернокорейци, постави условие

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Киев е готов да предаде пленените севернокорейски войници на техния лидер Ким Чен-ун, ако севернокорейският лидер успее да организира тяхната размяна за пленени в Русия украинци, предаде Ройтерс. "В допълнение към първите пленени войници от Северна Корея, несъмнено ще има и други. Това е само въпрос..

публикувано на 12.01.25 в 21:41
Доц. Атанас Атанасов

Председателят на НСИ: Може да очакваме ръст на инфлацията у нас заради повишените цени на хляба и тока

Очакване за ръст на инфлацията в България заради повишението на цените на хляба и тока изрази в интервю за БТА председателят на Националния статистически институт  (НСИ)  доц. Атанас Атанасов. С уговорката, че НСИ не прави прогнози, Атанас Атанасов посочи. "В първите дни на годината виждаме, че хлебопроизводители и ресторантьори вече вдигат цените..

публикувано на 12.01.25 в 21:23