Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Covid-19 измества фокуса от другите проблеми пред бъдещето

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Белодробните, сърдечносъдовите и неврологичните заболявания, следвани от рак и диабет, са петте големи групи хронични болести, които ежедневно взимат жертви у нас. Това сочат данни на Световната здравна организация. Ето защо здравни експерти и природозащитници се обедняват около позицията, че докато се справяме с последиците от новия коронавирус, не бива да подценяваме останалите проблеми, застрашаващи бъдещето ни

Такава е например заплахата от атмосферното замърсяване, което има конкретни екологични, социални и политически измерения. Становищата бяха изразени в рамките на публична онлайн дискусия, организирана от Лабораторията за анализ и политика на въздуха към Нов български университет.

В страните с висока концентрация на атмосферно замърсяване се констатира по-висока смъртност от новия коронавирус, показват данни от чуждестранни проучвания в областта на общественото здраве. Причината – хроничните заболявания на дихателната система повишават риска при заразяване. Изследванията връщат дискусията за вредата от фините прахови частици.

Пулмологът доктор Александър Симидчиев:

„Където стана най-големият проблем с коронавирозата, беше Северна Италия, най-замърсеното място. Индустриалният им капитал не искаше да се въведат мерки, за да не им пострада производството още януари и февруари, в резултат на което много закъсня и видяхме какво стана след това“.

Надеждата, че епидемията ще бъде овладяна, не бива да ни успокоява, защото при наличието на атмосферно замърсяване човешкото здраве е постоянно изложено на риск.

За сериозността на проблема говори и Георги Стефанов от българския офис на Световния фонд за дивата природа:

„Всеки ден от замърсяването на въздуха 4-5 души намират преждевременно смъртта си. Имаме глобална пандемия, свързана с изгарянето и ползването на въглищата, с климатичната криза и с честотата на атмосферното замърсяване“.

В столицата местната власт и представителите на научните среди се разминават в твърденията за произхода на най-сериозния замърсител на въздуха у нас, каквито са фините прахови частици. И докато официалната статистика на Общината сочи, че 57 процента от замърсяването се дължи на транспорта, а едва 35 процента са генерирани от битовото отопление, то д-р Атанас Терзийски, съосновател на отворената мрежа за наблюдение на околната среда,има различна интерпретация:

„Трафикът не се променя зиме и лете, основният фактор за замърсяването не е транспортът. Произходът на ФПЧ е отоплението от печките на хората“.

Икономическият живот спря на много места в Европа и по света, което доведе до подобряване на качеството на атмосферния въздух, но не бива да се забравя, че у нас това съвпадна и с излизането от есенно-зимния отоплителен сезон. Радостната статистика обаче не засяга климатичните промени, алармира Георги Стефанов:

„Макар и заключени вкъщи и непътуващи, продължаваме да консумираме енергия. Климатичните промени представляват глобален риск и за икономиката, и за природата. Ако допуснем унищожаване на баланса между екосистемите и нуждите на човека, няма да има сила, която да ни позволи да се възстановим. Това е разликата между една пандемия и климатичната криза. Последните дни изтичат“.

Екологът изтъква необходимостта от трансформация на икономиката и общественото поведение

Експертите отбелязват, че епидемията от Covid-19 ще отшуми, но страната ни трябва да бъде подготвена за други предстоящи здравни заплахи. Д-р Александър Симидчиев:

„Имаме проблеми, не по-малко тежки от коронавируса. В България ще се увеличава маларията, денгата, това са тежки инфекциозни заболявания. Те ще се променят и ще станат чести заради температурните разлики, които са с 1-2 градуса нагоре, но са достатъчно, за да живеят комарите на тази територия“.

Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Български компании със сериозен интерес към Европейския фонд за отбрана, предоставящ 1 млрд. евро годишно

Български компании имат сериозен интерес към Европейския фонд за отбрана, който предоставя един млрд. евро годишно безвъзмездно финансиране за иновативни високотехнологични проекти. През 2024 година е регистрирано рекордно участие на фирми и организации, а оценката на проектите се очаква през май.  Според министъра на икономиката Петър Дилов..

публикувано на 18.03.25 в 19:53
Президентът на Кипър Никос Христодулидес (вдясно) и лидерът на кипърските турци Ерсин Татар (2-вляво) на неформалната среща 5+1 за Кипър в Женева, Швейцария, 18 март 2025 г.

Какви са резултатите от неформална среща за Кипър в Женева

Нова петстранна международна конференция по Кипърския въпрос ще се състои в края на юли, лидерите на двете кипърски общности са се съгласили за пакет от инициативи за изграждане на доверието между тях. Тези важни съобщения за пътя напред направи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш в изявлението си след приключилата днес неформална среща за Кипър..

публикувано на 18.03.25 в 19:33

"Справедливост за Руми и Жоро от Мургаш!" поиска протест пред Съдебната палата в София

Служители на НИМХ излязоха на протест пред Съдебната палата в София под надслов "Справедливост за Руми и Жоро от Мургаш!". Те изразиха недоволството си от решението на Софийския градски съд, който пусна под домашен арест нападателя на техните колеги Румяна и Георги Златанови, наблюдатели в синоптичната станция на връх Мургаш. Нападение над дежурни..

публикувано на 18.03.25 в 19:15
Теодора Пенева

Какво трябва да направи страната ни, за да не изгуби 2.5 млрд. евро, предназначени за енергийно бедните?

Изтече срокът, определен за обществени консултации във връзка с подготовката на   Социалния фонд за климата . Т ой предвижда България да получи близо 2.5 млрд. евро за периода от 2026 до 2032 г. Средствата ще бъдат насочени към най-уязвимите групи домакинства и микропредприятия, намиращи се в състояние на енергийна или транспортна бедност...

публикувано на 18.03.25 в 19:10

Партиите от мнозинството се обявиха за запазване на хартиените бюлетини

Партиите от управляващото мнозинство се обявиха за запазване на хартиените бюлетини. Това стана ясно по време на продължилата 3 часа дискусия на работната група за обсъждане на промените в Изборния кодекс преди второ четене. Общият проект за окончателно приемане включва пет законопроекта, предложени от ПП, ДБ, "Възраждане", БСП и ИТН и приети..

публикувано на 18.03.25 в 19:06
Руският президент Владимир Путин отговаря на въпроси на конгреса на Съюза на индустриалците и предприемачите в Русия, Москва, 18 март 2025 г.

Руският президент поиска кабинетът да разработи процедура за връщането на чуждестранни компании

Президентът на Русия Владимир Путин разпореди на правителството да разработи процедура за връщането на чуждестранните компании на руския пазар: "Моля правителството да актуализира списъка на чуждестранните компании, които прекратиха работата си в Русия, както и да разработи процедура за съгласуване на връщането им - със задължителни гаранции за..

публикувано на 18.03.25 в 18:49

Бранислав Сланчев: Съмнявам се, че ще има примирие в Украйна

Съмнявам се, че ще има примирие в Украйна. Това заяви пред БНР Бранислав Сланчев, преподавател в Калифорнийския университет Президентите на САЩ и Русия, Доналд Тръмп и Владимир Путин, разговарят по телефона, съобщи Белият дом, цитиран от "Асошиейтед прес". Разговорът е започнал в 16 ч. българско време. Той се провежда на фона на опитите на..

публикувано на 18.03.25 в 18:35