Евролидерите разбраха, че сам от тази криза не се излиза

Още миналото лято, при подреждането на пъзела с имената на новите лидери на ЕС, стана ясно, че се търси баланс, който да успокои напрежението между Севера и Юга, между Изтока и Запада. Макар и германка, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е коз на френския президент Макрон. Но е представител на Севера. А председателят на ЕП, Давид Сасоли, е италианец, представител на Юга.

Къде е пресечната точка в позициите на Севера и Юга, каква ще е позицията на Европарламента в преговорите за новата многогодишна финансова рамка, която Фон дер Лайен трябва да  представи на 6 май? По тези теми Тоня Димитрова разговаря с говорителя на Европарламента Жауме Дук.

- 540 милиарда евро фонд в помощ на европейските работници - това одобриха европейските лидери на 4-ата си видеоконференция от началото на пандемията - добро начало ли е това?

- Да, мисля, че това е добро начало. Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли заяви, че резултатът е добър. Разбира се, предстои да бъдат взети още решения и да бъдат уточнени детайлите. Но посланието на Сасоли по принцип беше, че никой не може да се справи сам и че трябва да излезем от тази криза с по-силно европейско самосъзнание. То беше чуто от европейските лидери. И фактът, че беше взето принципно решение за създаване на фонд за възстановяване и че бяха одобрени всички решения на Еврогрупата е добър знак.

- Европейските лидери възложиха на Еврокомисията да подготви нова многогодишна финансова рамка до 6 май. Това поражда два въпроса. Първо - 6 май е след по-малко от 2 седмици, достатъчно ли е това време? И второ - знаем колко тежки бяха преговорите за общия европейски бюджет преди пандемията - очаквате ли и сега да има толкова разногласия?

- Разбира се, дали 10 дни са достатъчно време или не е въпрос, на който може да отговори Комисията, а не парламентът. Но вече знаем, че от Комисията не са чакали да получат официално мандат от европейските лидери за съставяне на нова финансова рамка и че работят по нея вече от няколко седмици. Надявам да бъде готова до 6 май.

Но е истина, че преговорите ще бъдат много тежки, както винаги, когато става въпрос за пари. Преговорите ще бъдат трудни както между страните членки, така и с Европейския парламент. Но мисля, че един елемент трябва да бъде подчертан - от една година парламентът казва, че многогодишната рамка е недостатъчна, за да покрие всички нужди и интереси на Европейския съюз. И сега, заради кризата с Covid-10, това е повече в сила, от когато и да било. За нас изказването на г-жа Фон дер Лайен, че ще подготви нов многогодишен бюджет, в който са заложени собствени ресурси на Евросъюза в размер на 2 процента от общия БВП е добра новина. Но дяволът винаги е в детайлите, така че ще изчакаме предложението на Европейската комисия. Надявам се, че заради кризата Комисията разсъждава мащабно и тя и страните членки са много по-отворени към бюджет, който наистина отговаря на нуждите не само на правителствата, но и на гражданите, профсъюзите и бизнеса.

- Миналата седмица Европейският парламент гласува резолюция с призив за амбициозен план за икономическо възстановяване и за солидарност. Защо европейските лидери, особено тези на северните държави, се страхуват толкова от думата коронаоблигации?

- Мислят, че те ще дават парите, а другите ще ги харчат. Но ситуацията е много по-сложна. Защото тези държави, или поне техните правителства, не разбират какво всъщност е Европейски съюз. Той не е основан просто на солидарност, но трябва да сме готови да помогнем на другия по същия начин, както едно национално правителство е готово да помогне на всеки един регион от страната му. Икономическите последствия ще бъдат широкообхватни и ще засегнат всички страни членки.

Председателят Сасоли беше пределно ясен, когато заяви на правителството на Нидерландия - ако има икономическа криза в другите държави на кого ще продавате вашите лалета? Кой ще използва пристанището в Ротердам, за да достави необходимите стоки за икономиката. Всички сме взаимно свързани в Европейския съюз и ето защо не става въпрос просто за солидарност, а да гарантираме, че всеки ще може да е част от икономическото възстановяване.

- Разделението между Север и Юг беше видимо и при дискусията, която доминира срещата на европейските лидери и това е спорът за заеми или грантове - до къде ще стигне този спор и може ли да бъде постигнат консенсус?

- Това е нова дискусия. Мисля, че тук интересното е да наблюдаваме как преминахме от първия дебат дали да се създаде или не фонд за възстановяване до момент, в който всички приеха тази идея - това е много важна стъпка. Сега дискусията се съсредоточава върху детайлите на този фонд за възстановяване. Както казвате, има държави, които повече подкрепят грантове, и такива, които повече подкрепят заеми. Разбира се, не знам какво ще е решението накрая, но предвид опита от това как се договарят нещата в Брюксел, лесно може да си представим, че накрая ще се роди смесица от двете идеи.

- При тази пандемия фокусът е изцяло върху изпълнителната власт, както на национално, така и на европейско ниво - кои са инструментите на Европейския парламент в тази криза и може ли той да осъществява функцията си за контрол върху изпълнителната власт?

- Европейският парламент намери начин да работи при много специфични обстоятелства - дистанционно. Повечето евродепутати работят от домовете си, но участват в срещите на комисиите, на политическите групи и гласуват при сесии.

Парламентът върши три неща, свързани с Covid-19. Първото е, че продължава да приема закони и одобрява предложенията на Европейската комисия. Ние сме в криза, но трябва да гарантираме, че законодателният процес тече гладко. Също така парламентът одобрява и промени в настоящия бюджет на Европейския съюз. През последните седмици се наложиха няколко такива промени, които целят да освободят средства от различни пера и да бъдат мобилизирани в помощ на страните членки да се справят с пандемията.

И третата мисия, която е не само на Европейския парламент, но и на всеки демократичен парламент, е да контролира изпълнителната власт, в нашия случай Еврокомисията. Тази седмица например няколко еврокомисари участваха в заседания на парламентарни комисии, обясниха плановете си, изслушаха позицията на евродепутатите, което ще им помогне да предложат закони, които могат да получат одобрение.

- Видяхме много гръмки заглавия – „Европейският съюз в хаос“, „Това е краят на блока“. Същевременно много малко хора осъзнават какво наистина правят европейските институции в тази пандемия. В този контекст каква е ролята на медиите в условията на пандемията?

- Ролята на медиите, на сериозните медии като вашата, е много по-важна от всякога. Във време на криза трябва да сме много съзнателни и да гарантираме, че гражданите са добре информирани, което означава и че трябва да сме активни в борбата срещу дезинформацията и фалшивите новини. В тази ситуация те могат да навредят на здравето на хората, така че не става въпрос само за политика, но и за помощ за хората да преминат през тази епидемия.

И, да, права сте. За европейските институции винаги е било трудно да обяснят на хората какво вършат, а в тази криза е дори още по-трудно. Ето защо ролята на медиите трябва да бъде засилена.

Европейският съюз иначе прие мерки, които мобилизират над 2 трилиона евро - огромна сума пари. В сравнение с кризата от 2008 година реакцията на Комисията, на Парламента, на Европейската централна банка и на Европейската инвестиционна банка е може би 10 пъти по-бърза и виждаме, че тези институции вземат много важни решения, които никой не би приел само до преди 2-3 месеца.

Интервюто може да чуете в звуковия файл.