Елизабет Паисиева: Отлагането на Олимпиадата няма да попречи на вярата и на желанието на спортистите да участват в Игрите

Бившата възпитаничка на Стела Салапатийска е участвала на две Олимпиади – Игрите в Атина 2004 година и в Пекин четири години по-късно.

„Отлагането на олимпийските игри беше наложително. Здравето е на първо място. Няма как да се проведе Олимпиада и половината от страните да не могат да участват. Разбира се, много е тежко да отложат с една година форум, който ти си чакал и буквално задраскваш всеки един ден до момента в който ще започнат Игрите. Мисля, че това е шанс, кой ще бъде най-устойчив, кой наистина вярва, че успее и ще се пребори докрай да устиска още едно голямо препятствие. Подготовката за Олимпиада е четири години. Аз смятам, че всеки един спортист ще се справи. Щом си стигнал до Игрите, щом се класирал, това е най-голямата ти цел. Ставаш, лягаш с тази мисъл, една година няма да попречи на вярата и желанието на спортистите да участват в най-големия спортен форум“

В момента Елизабет Паисиева е мениджър на норвежкия национален отбор по художествена гимнастика.

„Когато дойдох, тук започна да се променя системата. Норвежкият национален отбор започна да се подготвя централизирано. Но… тази система все още не работи напълно. Нямат изградена култура и начин на мислене, че децата могат да се отделят от родителите си, да заминат и да тренират с друг треньор. Подобрението на нивото на гимнастиката в Норвегия в последните години се дължи на треньорите в клубовете. Не смятам, че отделянето, в момента точно на състезателите от личните им треньори ще е добре. За това, за сега работим на подвижна централизирана подготовка, с лагери, с посещения от моя страна в клубовете. От януари месец Стела Султанова започна, като старши треньор на националния отбор и много помага. За това, когато на 12 март тук обявиха карантина нашата първа мисъл беше как да създадем обстановка на децата, че могат да тренират заедно. Започнахме да търсим платформи, стигнахме до ZOOM и сега работим с нея. Много е приятно, защото виждам 32-те състезателки  - 16 деца в националния отбор и 16 в разширения състав. Тренираме всички заедно. Наблягаме на балет. Всеки един състезател развива гъвкавост, работят за равновесия, пируети. Тук повечето деца живеят в къщи, което  плюс. Така имат възможност да тичат, да правят повече издръжливост и кардио, което е добре. Даваме домашни, опитваме се да им създадем култура, да ги научим какво е да си спортист на високо ниво“, завърши бронзовата медалистка в отборните надпревари от световните първенства в Мадрид 2001, Будапеща 2003 и от европейското в Гранада през 2002 година.