Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Щефан Лесених: Неравенството в рамките на ЕС ще се задълбочи

Пандемията ще изостри социалното напрежение в бедни държави, смята социологът

Пленарните сесии на Европарламента са редуцирани и се провеждат посредством видеоконферентна връзка.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Едно време беше по-добре. Едно време светът беше прегледен, знаеше се, кой е добрият и кой е лошият. След това дойдоха перестройката, Берлинската стена падна, светът стана глобално село. И от тогава кризите се редят на опашка, коя от коя по-комплексна, по-дифузна и по-абстрактна. От върлуващ ислямизъм до милиони бежанци пред портите на Европа.

А сега? Сега ни застигна криза, която все още никой не може да обясни и не може да предскаже, какво ще дойде след нея. Знаем обаче, или по-скоро предусещаме, че никога повече няма да се върнем към социалния живот, такъв, какъвто го познавахме. Какво прави Covid-19 с обществените структури и социалното неравенство, с което като че ли бяхме свикнали? Весела Владкова разговаря с проф. Щефан Лесених, социолог от Мюнхенския университет.

Проф. Щефан Лесених             Снимка: stephan-lessenich.de

Какви са последствията от пандемията?

Последствията са в много посоки. Принудително сме блокирани в дома си, което означава, че автоматично отпада общественият живот във всичките му измерения - от срещите с приятели и роднини през общуването с колеги до отнетото право на свободно движение и на протести.

Международният валутен фонд излезе тази седмица с предупреждение, че пандемията Covid-19 ще предизвика сериозни социални брожения. Вие споделяте ли тези опасения, проф. Лесених?

Социалните неравенства ще се изострят. Кризите, в това число и пандемиите, никога не удрят всички хора и държави по един и същи начин. Сега чуваме често да се говори, че всички сме в една лодка и че всички сме равни пред вируса, но това всъщност изобщо не е така. Вероятно рискът да се заразиш е еднакъв за всички, но социалните последствия от инфекцията и от извънредното положение съвсем не са еднакви.

Хората, които имат добри доходи, живеят в големи жилища, имат добро образование и много и разнообразни социални контакти, ще се справят много по-добре отколкото бедните, безработните или самотните възрастни хора.

Има разлика както между отделните държави, така и в самите държави. В бедни държави, където така или иначе има социално напрежение, пандемията ще го изостри. Не вярвам, че ще се стигне до конфликти в Европа, в страните от Европейския съюз. Но трябва да свикнем с мисълта, че в бъдеще ще живеем в още по-голямо социално неравенство.

Финансовата и икономическата криза от преди десетина години, която още мъчи някои държави в Европа, задълбочи социалното неравенство. След сегашната пандемия очевидно ще изпаднем в дълбоки икономически трудности. Те пак ли ще бъдат за сметка на бедните държави, проф. Лесених?

За съжаление опитът от финансовата криза подсказва, че последствията и от тази криза в различните части на ЕС ще бъдат много различни. Можем да очакваме, че държавите с добър кредитен рейтинг ще преодолеят кризата по-добре от държави с голям външен дълг, защото ще могат да теглят кредити за възстановяването на икономиката си при по-добри условия. Това, естествено, ще има значение за социалното равновесие в съответната страна. Убеден съм, че неравенството в рамките на Евросъюза ще се задълбочи.

По какво се различава коронакризата от предишните кризи, през които премина Европа?

Тази криза прилича най-много на климатичната криза, защото опасността и сега е абстрактна, не можеш да я видиш и пипнеш. Това поражда и големия страх у хората. Финансовата и бежанската криза бяха съвсем различни. Те имаха образ, можехме да посочим виновника, той имаше име. Това бяха ненаситните банкери и смуглите млади мъже от Близкия изток.

В коронакризата за сега не можем персонифицираме виновника. Имам усещането, че в момента започва да се оформя неговият облик и това е Китай. Вирусът дойде от Китай и не само американският президент го нарече „китайски вирус“.

Във една Ваша статия правите паралел между испанските колонизатори в Южна и Латинска Америка и днешното икономическо нашествие на Китай. Какво е общото между двете епохи, проф. Лесених?

Днес всички се страхуват от китайското нашествие, като например в Африка, където Пекин се опитва да си осигури природни ресурси и да подчини цели държави. Това поведение не се различава по нищо от европейските колонизатори от 19-ти век.

На всичкото отгоре има паралел и с вируса - европейците са пренесли грипа и шарките в Южна Америка, тогава непознати за местното население и причинили много смърт. А сега новият коронавирус идва от Китай. Така сме устроени хората, че винаги търсим вината в другите. Сега виновен ни е Китай.

Поглеждайки напред във времето след пандемията, Вие настоявате за преосмисляне на начина, по който е устроена икономиката на Запада. И смятате, че не можем да продължим да живеем по същия начин. А как да живеем, проф. Лесених?

Фактът, че сме заплашени все по-често от пандемии, се дължи и на начина, по който сме устроили икономическия си живот. Черпим неблагоразумно природните ресурси, намаляваме биоразнообразието, унищожаваме горите - всичко това води до значително по-тесен контакт между хората и животните, което вече е научно доказано и е опасно за нас, хората.

Най-вероятно няма да настъпи съществена промяна. Едно от обясненията е, че след пандемията европейската икономика ще изпадне в рецесия, а това не е добра предпоставка за промяна. Напротив, ние отново ще се втурнем да си осигурим ръст на брутния вътрешен продукт, а от там и на благоденствието ни. Отново ще форсираме индустрията и вероятно ще го направим дори по-радикално отколкото преди пандемията.

Нашето фиксиране върху икономически ръст, индустриално свръхпроизводство, върху безсмисленото свръхпотребление - това е в основата на проблема. И още нещо - трябва да променим начина, по който се разпределят благата. Говоря за солидарност на богатите с бедните. И аз съвсем не съм единственият социолог, който изповядва тези възгледи. Сегашният ни икономически модел се изчерпа. Докато не го проумеем и променим, ще живеем в кризи, като тази, която ни сполетя сега.

Интервюто можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Даниела Сантанке, италиански министър на туризма

Прокуратурата на Милано призова на съдебен процес министъра на туризма на Даниела Сантанке

Прокуратурата на Милано призова на съдебен процес министъра на туризма на Италия Даниела Сантанке. Поводът е за фалшиво счетоводство на нейна фирма. Министър Даниела Сантанке ще бъде съдена за фалшиво счетоводство по въпроса за сметките на Visibilia Editore   - фирма,  която тя основа, но я напусна през 2022 г., освобождавайки всички заемани..

публикувано на 17.01.25 в 20:31

Масово сбиване след фамилен скандал в кюстендилския квартал "Изток"

Фамилен скандал прераснал в масово сбиване в ромския кв. "Изток" в Кюстендил снощи, съобщиха от Областната дирекция на полицията. Има пострадал, постъпил в болница, четирима са задържани. В квартала е било осигурено засилено полицейско присъствие, което тази сутрин е снето. Скандалът възникнал към 23.00 часа. Всички участници в конфликта са..

публикувано на 17.01.25 в 20:23
Ивайло Иванов

Ивайло Иванов се връща в МВР като началник на политическия кабинет на министър Даниел Митов

Бившият главен секретар на МВР Ивайло Иванов е назначен за началник на политическия кабинет на новия вътрешен министър Даниел Митов. Иванов беше освободен като главен секретар на МВР през 2021 г. от служебния кабинет на Стефан Янев във връзка с полицейското насилие под колоните на Министерския съвет по време на протестите срещу..

публикувано на 17.01.25 в 20:17

Великобритания не е изпълнила нито една присъда за нарушаване на руските санкции

Обединеното кралство не е изпълнило нито една присъда за нарушаване на руските санкции, въпреки че преди четири години беше приет специален закон по въпроса, обяви Националната агенция за борба с престъпността. Финансовите санкции срещу Русия бяха въведени след анексирането на Крим през 2014 г. нахлуването в Украйна през 2022 г. Те включват..

публикувано на 17.01.25 в 19:29

Столичната община отново въвежда зелен билет за 1 лев за неделя и понеделник

Столичната община отново въвежда зелен билет на цена от 1 лев, както и безплатни буферни паркинги за неделя и понеделник. Това се налага във връзка с прогноза на Националния институт по метеорология и хидрология за мъгла, която задържа фините прахови частици близко до повърхността. Мярката се въвежда за втори път тази година. От..

публикувано на 17.01.25 в 19:26
Копринка Червенкова

Копринка Червенкова: Управлението на Тръмп ще е олигархично и тук ще бъде такова

Управлението на Тръмп ще бъде олигархично и тук ще бъде такова - леко олигархично, защото ние нямаме толкова богати хора. Това каза пред БНР журналистката Копринка Червенкова, бивш главен редактор на в. "Култура", и коментира: "Има богати хора тук, но нещо са се покрили. Част от тези богати хора не съм сигурна, че искат да получат власт, защото..

публикувано на 17.01.25 в 19:24

Върховният съд на САЩ застана на страната на закона, забраняващ TikTok в страната

Върховният съд на САЩ отхвърли обжалването на закона, с който се иска китайският собственик на приложението TikTok да продаде своя дял или да бъде изправен пред забрана в страната, съобщава Ройтерс. Според съда, законът не нарушава правото на свобода на словото и правителството на САЩ е обосновало съображенията си за националната сигурност...

публикувано на 17.01.25 в 19:21