Франческо Галиети: В Италия виждаме огромно разочарование от ЕС

„Цяла Европа дължи сърдечно извинение на Италия“ - с тези думи председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен се обърна към Европейския парламент тази седмица. Мнозина не реагирахме навреме, когато Италия имаше нужда от помощ в самото начало, каза фон дер Лайен. Дали думите ѝ са достигнали до Рим и сърцата на италианците - проучванията на общественото мнение показват обратното.

Също тази седмица френският президент Еманюел Макрон заяви в интервю за „Файненшъл таймс“, че Европейският съюз ще умре като политически проект, ако няма солидарност с най-тежко засегнатите държави и се застъпи за идеята за коронаоблигации - призив на италианското правителство в самото начало на кризата, призив, който Германия и Нидерландия не чуват и до този ден.

Какви политически сътресения предвещава кризата в Италия, икономическият Армагедон в страната може ли да помете и цяла Европа и от Рим ли ще тръгне разпадът на европейската идея? Тоня Димитрова разговаря с Франческо Галиети - основател на консултантската група Политически сонар.

На този етап е много трудно да се изчисли истинският икономически ефект от коронавируса в Италия, но се очаква рязък скок във външния дълг до почти 200% от БВП? Какви са прогнозите?

Да, мисля, че със сигурност влязохме в огромна и безпрецедентна икономическа рецесия с непознат до сега размер. Имаме данни за дефицита, за ръста на държавния дълг, все още не знаем колко бизнеси няма да могат да се изправят на краката си, когато икономиката тръгне отново. Опасявам се, че ще има много компании, които няма да заработят въобще, което от своя страна ще предизвика много дълбока социална криза. Така че се подготвяме за гибел.

Но в момента правителството и премиерът Джузепе Конте имат голяма популярност, така ли ще остане и когато икономическият срив стане видим и мерките бъдат облекчени?

Не мисля, че високият рейтинг на Конте не трябва да се приема еднозначно. Италианците са прочути с това, че елиминират лидери, които са обожавали само ден по-рано. Да имаш висок рейтинг е нещо много опасно за политически лидер в Италия. Тази популярност се дължи на факта, че по време на извънредната ситуация италианците се тревожат повече за икономическата рецесия. Не здравето е на първи план, а икономиката. Ще видим като следствие и извънредна социална криза, която неминуемо ще се отрази на проучванията за популярността на политическите лидери.

В момента виждаме, че има огромно разочарование от Европейския съюз заради редица фактори. Италианците имат усещането, че са изоставени от Евросъюза и това не е само заради икономиката, дебатът не е само за фискалното състояние на Италия. Страната отново е изправена пред криза, и то доста по-тежка от бежанската криза, и отново е изоставена от Европа - това показват проучванията на общественото мнение.

Италия зае централна роля в сблъсъка между южните и северните държави-членки, премиерът Конте и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен влязоха в задочен спор с писма, публикувани в италиански ежедневник. До къде ще стигне този сблъсък?

Това ще продължи доста дълго и е отражение на позицията на мнозинството сред управляващите. Ако мислите, че щом Салвини е извън играта, правителството е приятелски настроено към Европа, дълбоко се лъжете. Вижте състава на управляващото мнозинство - Демократическата партия на Конте е само маргинален партньор, голямата партия в правителството е движението „Пет звезди“, което е антиевропейско. Конте е между чука и наковалнята, защото от едната страна е неговата Демократическа партия, която има добри връзки с Европейския съюз, поддържа добър диалог както с Комисията, така и с другите европейски институции. А от другата страна е антиевропейската реторика на движението „Пет звезди“. Конте наистина се затруднява да намери общ знаменател между толкова отдалечени позиции в управляващото мнозинство.

Казахте, че Матео Салвини е извън играта и неговият популистки глас в момента е заглушен в Италия - очаквате ли това да остане така и след края на пандемията?

Мисля, че тежките времена изискват тежки мерки. Тъй като ще има гигантска социална криза, почти неизбежно е настоящата управляваща коалиция, която е твърде крехка, да не може да се справи сама. Ще дойде денят, в който президентът ще трябва сериозно да помисли за различно управляващо мнозинство, което включва повече партии. В този момент дясноцентристките партии, в това число и Лигата на Салвини, може да влязат във властта и да станат част от правителство на националното единство.

Като при всяка криза се появяват нови политически лица, нови политически тенденции. Виждате ли да се издигат такива нови фигури над останалата политическа класа. Например Джорджа Мелони и нейните „Братя на Италия“ набират популярност в Ломбардия, регионът, от който произхождат?

Не, мисля, че „Братя на Италия“ успяха да си намерят позиция, която да не е просто реплика на Лигата на Матео Салвини, и това работи в известна степен - когато популярността на Лигата намалява, съответно се увеличава популярността на Братята на Италия. Това означава, че подкрепата остава за дясноцентристите и само мигрира от една партия към друга. Не мисля, че излизането на преден план на дясноцентристите е темата на деня. Дебатът в Италия е фокусиран повече върху това, дали това управляващо мнозинство ще остане същото или ще има правителство на националното единство. Няма дискусия за лидерство на консервативните сили.

Европейският съюз остава глух за призивите на Италия за коронаоблигации, вместо тях бяха предложени други механизми - но ще сработят ли те за Италия, ще имат ли ефект?

С третия най-голям държавен дълг в света Италия има нужда от ЕЦБ като купувач от последна инстанция. И що се отнася до политиките на ЕЦБ Италия има основателни причини да е доволна. Дискусията става много по-сложна, ако се фокусираме върху Комисията или върху Европейския съвет, защото тогава говорим за поставяне на условия за Италия - не вземаме пари безплатно, а ги заемаме, и то с ред условия. Този разговор не е толкова прост и прям, води се на няколко маси за преговори. Това не е нито изцяло положително, нито изцяло негативно.

Казвате - Италия да заема пари, но има много мрачен сценарий в статия на „Файненшъл таймс“, че страната може да стигне до точката, в която вече не може да обслужва външния си дълг. Вероятен ли е този сценарий?

 Не, Италия е и остава устойчива. Италия не е Гърция, имаме голямо производство с голям индустриален сектор, но ще бъдем тежко засегнати от тази икономическа депресия и накрая не само ще имаме много мъртви хора вследствие на коронавируса, но и много мъртви компании.

Много анализатори, политици казват, че тази криза може да разбие Европейския съюз - може ли този процес да започне от Италия?

Не, не мисля, че това ще е краят на Европейския съюз. Със сигурност има възможност съюзът да не върви по пътя на все по-засилващата се интеграция, има риск да се върне назад към превръщането му на митнически съюз, вместо да се развива напред.

Това песимистичният Ви сценарий ли е? Все пак италианците казаха фразата Андра туто бене - всичко ще е наред, каква е оптимистичната Ви прогноза?

Няма оптимистичен сценарий. Италия не използва много шансове да извърши реформи и това се дължи на редица правителства - консервативни, прогресивни, технократски, толкова пропуснати шансове… Чувствата, ентусиазмът за европейската идея са мъртви и меденият месец веднъж завинаги свърши.

 Италия ще остане част от Европейския съюз, но през идните дни дискусията за формата на блока ще бъде такава, каквато никога не сме си я представяли. Ще се говори за регресия, за Европейския съюз, който се връща обратно към формата на митнически съюз, а не за съюз, който върви в посока на супердържава.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.