Как габровци са се борили с епидемиите в миналото

“Една от най-честите практики е била изолацията сред природата или в околни на Габрово колиби. Те буквално са правили това, което сега се препоръчва - физическа изолация. Смятало се е, че градовете и по-големите селища са носител на заразата“, сподели още той и допълни:

“В летописни бележки и спомени се твърди, че всъщност нашите предци, специално в Габрово, са се страхували от заразяване и това е водело дори до страх да не се вземат чужди вещи или да се вземат пари, хората са избягвали да се срещат, ограничавали са обмяната на пари и вещи, като, ако са взимали пари, казва се, че са ги накисвали първо в силен оцет“.

“Друга практика, освен самото население да избяга сред природата, е била изолация на заразените. Определени зони около Габрово, в момента те са квартали на Габрово, но през XIX век те са били незаселени и хората са изолирали заразените там. И някой е ходил, носил им е храна, оставял я е на някакво разстояние без да се среща с тях. И който е бил по-здрав от заразените е отивал и е вземал храната. Като такава практика с изолация извън населеното място има не само за Габрово“,  каза още Цонев в предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт".

Интервюто с Момчил Цонев можете да чуете от звуковия файл.