Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За баланса между защита и свобода по време на извънредно положение

Снимка: архив

„Свободата е ежедневно усилие, тя не е дадена даром и всеки ден трябва да се бориш за нея”, каза журналистът Владимир Йончев в предаването „Изотопия” по „Хоризонт”. Според него работата на журналиста в извънредни условия е повече, но в същото време дори по-лесна, защото „знаеш каква е цената”.

Оправдават ли мерките срещу пандемията отнемането на основни свободи?

„Човешките права не могат да бъдат отменяни при никакви обстоятелства. Ясно е, че трябва да се вземат мерки – като ограничаване на придвижването, но правото на информация и свободното слово не могат да бъдат отменяни. Това са изначални човешки ценности, които са основополагащи”, категоричен е Владимир Йончев.

В ситуация на извънредно положение обаче властите получиха възможността да проследяват всекиго посредством мобилния телефон. Това породи спор кои точно мерки са нужни и кои са прекалени. „Притеснителното всъщност е че се въвеждат практики, които не са временни, а могат да продължат и след приключването на кризата”, коментира Владимир Йончев.

Извънредните мерки и властта

Дори на властимащите ще им омръзнат непривичните на съвременното общество наложени ограничения в момента: „Това са мерки, при които не е естествено човек да живее прекалено дълго. След като извънредното положение отмине ние ще забравим за много от тях. Тогава някои от въведените сега мерки ще останат в сила много дълго време. Притеснението е, че под маската на „форсмажорни обстоятелства” се харчат пари за глупости и всъщност сега, занимавайки се само с коронавируса, не знаем какво друго се случва в държавата, а нещо неминуемо се случва. Убеден съм, че извънредното положение се използва, за да се вършат много „мръсни” неща, за които или няма да разберем изобщо или ще разберем едва по-късно.”

Светът след коронавируса няма да бъде същият

Според Владимир Йончев след кризисния период Европейският съюз ще премине от етапа на „затлъстяла бюрокрация” от последните години към етап на по-висока ефективност. Една от причините за това е, че следваните от големите международни организации политики са се оказали неприложими в днешната кризисна ситуация. За пример той даде решението в Италия две години преди епидемията да бъдат закрити 300 болници. Ако това не се беше случило е много вероятно в момента да нямаше подобен недостиг на легла в интензивните отделения.

„Европа ще бъде друга, много по-различна. Ще има промяна и у нас – хората ще питат повече как се харчи публичният ресурс.”

Мнението на журналиста Владимир Йончев е, че прекомерната социална изолация – над месец, би се отразила пагубно на човешката психика и е необходим план за връщането на обществото в нормалните му релси. Въпреки това той е съгласен, че препоръките на Националния оперативен щаб не бива да бъдат пренебрегвани:

„Възхитен съм от българския народ и проявената от него дисциплина, която може би дори скандинавска страна не е успявала да покаже. Тази криза извади наяве както много лоши черти на българина, така и други прекрасни – колко много благотворителни кампании се състояха и колко желание за взаимопомощ избухна тези дни.”

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: архив.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Нина Цанева

Нина Цанева за инициативата "Посланици на културата"

В ефира на "Нощен хоризонт" Нина Цанева, дългогодишен водещ на икономическто издание на програма "Христо Ботев" на Българското национално радио, представи инициативата "Посланици на културата" . Кои са българските посланици на културата на 2024 г.? Започна новото издание на кампанията "Българските посланици на културата"..

публикувано на 15.11.24 в 12:07
Владимир Темелков

Дигитализират ключови административни услуги в Пловдив

Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги.  С въвеждането на системата ще има..

публикувано на 15.11.24 в 11:01
д-р Людмил Тумбев

В Ловеч откриват дневен стационар за детско–юношеско психично здраве

В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..

публикувано на 15.11.24 в 07:35

Фалшивите петдесетолевки вече са повече от двайсетолевките

Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..

публикувано на 14.11.24 в 09:29

Денят на народните будители беше отбелязан и в Израел

Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..

обновено на 10.11.24 в 13:26

Обучени екипи търсят изгубени хора в Израел

Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..

публикувано на 10.11.24 в 07:06

Най-голямата ямболска църква „Св. Николай Чудотворец“ ще посрещне храмовия си празник с реставрирани икони

Най-голямата  ямболска  църква „Св. Николай Чудотворец“ ще посрещне, след по-малко от месец,  храмовия си празник с реставрирани икони. Зографът Андрей Крясков е посветил своя талант, опит и знания за възстановяването на светите образи в иконостаса на катедралния храм. Андрей Крясков е на 33 години,  роден е в молдовския град Тараклия, но от 17..

публикувано на 10.11.24 в 06:36