Катарина Барлей: На европейските лидери ще им се наложи да действат солидарно

На европейските лидери ще им се наложи да действат солидарно заради кризата с коронавируса, заяви пред БНР Катарина Барлей, зам.- председател на Европейския парламент.

„Евродепутатите показаха истинско единодушие при всички гласувания тази седмица. От другата страна е Съветът - страните-членки и техните лидери не могат да се договорят. Виждате от едната страна е европейската идея, а от другата как всяка държава, естествено, на първо място мисли за себе си. Трябва да превъзмогнем това поведение, каза Барлей в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“

„Ще трябва да говорим и дали Европейският съюз не трябва да има повече правомощия, например, да предприема мерки в резултат на здравна криза“, каза още тя.

Това става на фона на цикъла от виртуални разговори, в който влязоха европейските институции и които с времето вероятно ще прераснат във все по-дълги и все по-разпалени дискусии. В нормална ситуация решенията на европейско ниво изискват време, дълго време за синхронизиране на позиции между 27 страни-членки, между трите институции - Комисия, Съвет и Европарламент. Но с бързите темпове на пандемията от Covid-19 обикновените европейски процедури доказаха своята неефективност.

Едва тази седмица Европарламентът се събра на извънредна сесия, за да даде съгласие за мерките, предвидени от Еврокомисията срещу разпространението на вируса.

Каква е ролята на вяска от европейските институции в тази криза, кои са инструментите за действие на европейско ниво и има ли въобще такива, кои проблеми извади на светло пандемията.

Отговори на тези въпроси потърси Тоня Димитрова в разговор със заместник- председателя на Европейския парламент, германския социалдемократ Катарина Барлей.

- Може ли първоначалната реакция на европейските институции да бъде сравнена с реакцията на човешко ниво - паника и хаос?

- Първата реакция подлежи на критика, защото нямаше координация, а това е задачата на Европейския съюз - да координира. Европейската комисия трябваше да поеме тази роля, но не го направи в началото. Това беше и предизвикателство за страните-членки да се координират помежду си. Беше реакция, при която всеки първо мислеше за себе си.

- В четвъртък Европейският парламент проведе извънредна сесия, бяха одобрени няколко мерки, сред тях и пакет от 37 милиарда евро помощ за икономиките. Какви мерки гласувахте и успяха ли европейските институции да се съвземат от първоначалния шок и да предприемат нещо?

- Европейският парламент се справи много добре. Всички депутати бяха помолени да работят дистанционно и много малко от тях дойдоха в залата. Повечето от нас гласуваха от вкъщи, с принтер, със скенер, старомодно, но работи. Гласувахме пакет от 37 милиарда евро, които страните-членки могат да използват за всяка необходима мярка, независимо дали е за здравния сектор или за икономиката.

Гласувахме за финансови мерки, които позволяват на държавите членки да не се придържат към Маастрихтските критерии и сега могат да надхвърлят ограниченията за държавен дълг, защото трябва да се харчат пари за здраве и икономика и трябва да могат да го правят във време на криза.

- Докато вие имахте извънредна сесия, европейските лидери също разговаряха виртуално, а срещата им беше белязана от разногласия, особено по отношение на общ фискален отговор на кризата. Мислите ли, че лидерите ще могат да превъзмогнат моделите на поведение от минали кризи и този път ще действат солидарно?

- Ще им се наложи. В този момент наистина виждаме каква е европейската идея. Имаме различни институции, депутатите в Европейския парламент са избрани директно от гражданите. Евродепутатите показаха истинско единодушие при всички гласувания тази седмица. От другата страна е Съветът - страните-членки и техните лидери не могат да се договорят. Виждате от едната страна е европейската идея, а от другата как всяка държава, естествено, на първо място мисли за себе си. Трябва да превъзмогнем това поведение, защото това е смисълът на Европейския съюз, той трябва да действа наистина като съюз, а не като събрание на държавни лидери. Мисля, че те ще осъзнаят това.

- Казахте, че отговорът на Европейската комисия е закъснял, а Европейският съвет е разединен. Каква е ролята на Европейския парламент в тази ситуация - единствената европейска институция, директно избрана по демократичен път от европейските граждани?

- Да, във време на криза тези неща стават ясни. Ние като европарламентаристи непрекъснато повтаряме, че ролята ни трябва да бъде засилена именно защото имаме тази демократична легитимност. В момента ние нямаме почти никакви правомощия да активираме механизми, ние даваме съгласие за мерките, но и нямаме компетенцията да вземем инициатива. Оплакваме се за това от много години и новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща да даде инициатива на Европарламента и ние ще я държим отговорна за това. Би било по-добре за Европейския съюз, ако Европарламентът има по-важна роля.

- Но не само Европарламентът е ограничен в правомощията си, всички европейски институции са ограничени по някакъв начин и истинската власт е в ръцете на европейските лидери. Като че ли хората не разбират това много добре и очакванията за действие на Брюксел са високи?

- Да, абсолютно разбирам това. Много хора казват, че Европейският съюз трябва да действа и да поеме отговорност, но на национално ниво не се дават необходимите компетенции на Европейския съюз. Много хора, които сега настояват за европейски действия, същевременно са против прехвърляне на правомощия към Европейския съюз - това няма как да сработи. В здравеопазването, в образованието, в сигурността - всичко това е изцяло в компетенциите на националните държави и Европейският съюз няма думата. Единственото, което могат да правят европейските институции в тези области е да координираме, но не и да взимаме решения - това все още е работа на държавите-членки, което очевидно прави нещата трудни.

- Предприетите мерки са на стойност 2 процента от европейския БВП, прехвърлят се пари от структурните фондове за борбата срещу разпространението на коронавируса. С какви инструменти разполага Европейският съюз, какви мерки може да предприеме?

- Имаме много ограничени финансови средства, имаме бюджет, който е далеч по-малък от бюджета на Германия например, държавата, от която аз идвам. Европейският съюз няма възможност да събира данъци, да трупа дълг, така че имаме единствено парите, които са ни дадени от държавите-членки. Сега отпускаме тези средства, за да помогнем на отделните страни в момент на криза. Разбира се, Комисията има възможността да координира по-добре държавите-членки и да даде гаранции, че медицински и технически материали се осигуряват на европейско ниво, а не всяка страна да се грижи сама за това.

Най-доброто, което Европейският съюз може да направи сега е да даде законова и финансова възможност на страните-членки да действат във време на криза. Ще трябва да говорим и за времето след тази криза, дали Европейският съюз не трябва да има повече правомощия, например, да предприема мерки в резултат на здравна криза.

- Мнозина казват, че тази криза може да оздрави или да разбие Европейския съюз - кои екзистенциални проблеми на съюза разкри пандемията?

- Тази епидемия определено ще оформи Европейския съюз, и е наша отговорност, не само на парламентаристите, но и на всеки гражданин да реши как иска да изглежда съюзът в бъдеще. Най-рисковата точка е демокрацията. Виждаме например в Унгария как Виктор Орбан използва тази криза за пореден удар срещу демократичните права, за отнемане на правомощия на парламента и прехвърлянето им към правителството. Това се случва от години, успоредно с унищожаването на независимите медии, на културата на критика, правата на малцинствата - това е нещо много смущаващо и го виждам като най-голямата заплаха за Европейския съюз.

- Последната криза, дълговата криза роди популистите, а тази криза като, че ли ги уби, показа, че те не са ефективни в ситуация като тази. Ще роди ли пандемията с коронавируса нова опасна политическа тенденция на континента?

- Това е шанс и риск едновременно, защото в държави като моята - Германия, където популистите имат 15% подкрепа, те губят влияние, защото хората знаят, че във време на криза трябва да разчитат на някой, който наистина знае какво прави и може да се справи със ситуацията. Но има и популистки правителства и те като правителството на Орбан вече овладяха медиите. В Унгария не може да се намери критична и независима медия, радио, преса. Всички приветстват Орбан, каквото и да направи.

Същото виждаме и в Съединените щати, реакцията на Тръмп е напълно неадекватна, всеки го знае, но Фокс нюз продължава да повтаря, че той е най-великият. Ситуацията е трудна в тези държави, защото там преобладава мнението, че сегашните времена изискват силни лидери, като Орбан или който и да е, че те имат нужда от повече власт, за да се справят със ситуацията. А в действителност не е така, популизмът не работи на терен, така че това е голяма опасност.

- Тази криза разтърси един от стълбовете на Европейския съюз - свободата на движение и със сигурност ще остави следа в умовете ни, в психиката ни. Ще можем ли отново да се върнем към нормалността въобще?

- Надеждата ми е, че хората ще осъзнаят колко е важна свободата на движение. Аз живея на границата между Германия, Белгия, Люксембург и Франция и всеки ден 200 хиляди души преминават границата, за да работят в съседна държава. На германско-полската граница имаше 40 километрови опашки от ТИР-ове, пълни със стоки. Интересното от гледна точка на популистите е, че те винаги са искали затварянето на границите, а сега осъзнават, че поляци, румънци или българи, които са работили в Германия сега не могат да дойдат. Германия изпитва сериозен недостиг от медицински персонал в болниците, от сезонни работници в земеделието. Надявам се наистина хората да осъзнаят колко е важна свободата на движение не само за икономиката, но и за нас като европейци, за нашия начин на живот и дух.

Интервюто може да чуете в звуковия файл.