Невинен ли e Абделбасет ал Меграхи за атентата над Локърби

Предстои преразглеждане на делото за Локърби - атентата от декември 1988 година, при който бе взривен американски Боинг и намериха смъртта си 270 души.

Единственият осъден - либиецът Абделбасет ал Меграхи, отдавна вече не е между живите, но борбата за оневиняването му се подхваща наново.

Един от поддръжниците на Меграхи е не кой да е, а баща, загубил дъщеря си при взрива на полет ПанАм 103.

В интервю за „Събота 150“ д-р Джим Суайър изрази твърдото си убеждение, че истинските виновници все още „чакат“ международните си заповеди за арест.

Доказателства кой е поставил бомбата са открити не за Меграхи, а за палестинеца Абу Талиб, осъден на доживотен затвор в Швеция през 89-та за други злодеяния. Шведската полиция открила в дома му облекло от Малта - като това, с което била увита бомбата от Локърби.

Д-р Суайър, Шотландската комисия за преразглеждане на семейни дела, разреши семейството на Меграхи да обжалва доживотната му присъда, въпреки че приживе той сам се отказа от предишната приета жалба, след като бе освободен от затвора край Глазгоу, беше болен от рак в краен стадий. Мислите ли, че този нов шанс е заради нов доказателства за либийска връзка, която обаче не включва него?

Не мисля, че има нови доказателства за либийска връзка с Локърби. Според мен, нито Меграхи е замесен, нито неговата страна - Либия. Новите доказателства задават въпроса кой е истинският извършител, след като Меграхи и Либия всъщност не са замесени.

Колко време смятате, че ще отнеме този път, за да започне делото в Апелативния съд на Шотландия?

Разглеждането на предишното обжалване се отлага дълго време. Причината да бъде спряно не бе липсата на доказателства, а това, че Меграхи доброволно оттегли жалбата си. Той вярваше, че ако не го стори, няма да бъде освободен от състрадание заради заболяването си от рак на простата. Твърде неразумно тогавашният правосъден министър на Шотландия Кени Макаскъл не успя да му обясни, че такава опасност няма

Сведенията от лица, които са по-близки от мен до Шотландската комисия по криминални дела, сочат, че новият процес ще започне преди следващата годишнина от злодеянието, т.е. преди декември. Надявам се, че така ще стане.

Иранският президент Хасан Рохани отправи многозначително послание в Туитър в началото на януари. В отговор на заплахите на Доналд Тръмп, че ще унищожи 52 културни забележителности в Иран, Рухани спомена номера на самолет на иранските авиолинии, които бе свален от американска ракета над Персийския залив през лятото на 1988 г. 290 души загинаха. Рохани предупреди Тръмп никога да не заплашва Иран. Смятате ли, че това е признание, че атентатът над Локърби е бил отмъщение от страна на Иран.

Британските и американските власти трябва да разследват това изявление на президента на Иран. Приемете го както желаете, но той изглежда намеква за отмъщение, ако (американците) заплашат Иран.

Вашите слушатели навярно си спомнят, а може би не, но 5 месеца преди Локърби ирански „Еърбъс”  бе свален от ракета, изстреляна от американския ракетен кръстосвач „Винсенс”. Пет месеца по-късно, след като в Иран се заклеха публично, че ще си отмъстят, се случи Локърби.

Мисля, че обяснението за Локърби е много по-просто от сложната история, която изложиха пред нас с очевидната подкрепа на британското и американското разузнаване. Много по-просто е да се обясни, че Иран си е отмъстил като е унищожил американски самолет. Дъщеря ми Флора има нещастието да е сред хората на този самолет. Затова искам да видя набедените за атентата оправдани, а за онези, които настина са отговорни за Локърби, да бъдат издадени международни заповеди за арест.

Вярвам също, че този атентат можеше да бъде предотвратен лесно, ако властите бяха обърнали необходимото внимание на постъпилите предупреждения. Вярвам, че моята страна е сътрудничила с други страни за това истината за атентата над Локърби никога да не бъде разследвана, чрез измислянето на фалшива следа от Малта и Франкфурт.

Едно от свидетелствата, с които разполагам, е писмо от канцлера на Западна Германия (Хелмут) Кол. Канцлерът Кол уверява нас - част от роднините на британските жертви, че според него бомбата, взривена над Локърби, не е дошла през Франкфуртското летище.

Имам също и предупрежденията, изпратени до британските власти от западногерманската полиция. Германците предупредили британците през октомври 1988, че терористи разполагат с автоматични взривни механизми, които се задействат около 30 минути след излитането самолета от промяната в атмосферното налягане.

Имам и копие от телекс, с който британското министерство на транспорта уведомява охраната на летище „Хийтроу” за опасността от такива бомби.

Затова съм ядосан и гневът не си отива. Вярвам, че животът на дъщеря ми бе достатъчно ценен, както и животът на останалите 269 загинали, за да бъде защитен с разумни мерки в отговор на предупрежденията, получени от моето и много други правителства през октомври 1988 - много преди атентата и достатъчно време, за да могат властите да гарантират, че такова устройство няма да бъде допуснато на борда на самолета.

Те не го направиха. Всичко, което направиха - тогава премиер бе г-жа Тачър - бе да забранят всякакво разследване на случилото се на „Хийтроу”. Но животът на дъщеря ми и другите жертви струва много повече от нескопосаното политическо прикриване на това, което наистина се случи в небето над Локърби малко след 19 ч. на 21 декември 1988 г., което можеше да бъде предотвратено толкова лесно.

Имате ли още надежда след толкова много години, че истината все пак ще излезе наяве и че все пак ще има справедливост?

Отговорът е „да”. Истината ще излезе наяве рано или късно. Мисля, че когато сериозни историци се заемат с този проблем, те ще достигнат до същото заключение като мен - че тази атака бе отмъщение на Иран и че бе предотвратима. Не съм сигурен, че истината ще излезе в резултат на днешното обжалване. Уверен съм, че тя ще зачеркне присъдата над Меграхи, защото има твърде много доказателства, които я опровергават.

Обезпокоен съм, че ще се намери начин присъдата да бъде зачеркната, без обаче да се отдава дължимото внимание към въпроса кой е действителният извършител на атентата. Задължението на апелативния съд не е да установи извършителя, а да отмени присъдата срещу Меграхи, ако прецени.

Така че въпросът е какво ще се случи след процеса в апелативния съд. Не знам отговора, но ми се струва, че е нужно пълно разследване на начина, по който е работено по целия случай. Това разследване трябва да бъде проведено на международно равнище, защото и британското, и американското правителство, и шотландските съдебни власти изглежда са сътрудничили помежду си, за да постигнат присъда, която няма нищо общо със събитията.

Искам да видя присъдата срещу Меграхи премахната. Близките му не бива да живеят повече с товара, че са роднини на атентатора над Локърби, защото той е невинен. Все някога това ще бъде публично възприето. Дали ще стане, докато съм жив - не знам. Вече съм над 80, вирусът заплашва и мен, както останалите. Но вярвам, че вече излезе толкова публична информация, че истината за това ужасяващо престъпление и провала на тези, които трябваше да го предотвратят, някога, някак ще излезе наяве, независимо дали ще съм жив да я видя.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.