Светът като гигантска арфа

Неговият проект му започва още през 1999 година. Музикантът участва с него в различни състезания за таланти в Съединените щати и макар че мнозина у нас изобщо не са чували за него, всъщност той е покорил най-големите световни сцени.

„През годините създадох повече от сто музикални инструмента. Един от тях е "Земната Арфа". Поставих основата й от едната страна на каньона и опънах струните от другата страна. Така превърнах каньона в огромна арфа. Точно така дойде и името й - "земна арфа", разказа Уилям Клоуз в предаването „Изотопия”.

„От този момент имах много приключения, включително опъвайки струните на планински върхове, през открити долини и къде ли не. Поставял съм арфата също така и в много красиви концертни зали в целия свят. Тогава самата арфа е на сцената, а струните й се закачат над публиката - по балконите и други елементи от залата, така че публиката остава отдолу. Говоря за най-големите концертни зали, включително в Шанхай и Вашингтон. Звукът там е много красив. Най-хубавото е, че след като струните се опънат вътре в залата, публиката остава отдолу и практически влиза вътре в инструмента”, описа как работи необичайната му арфа музикантът.

Така публиката усеща музиката, сякаш се намира в гигантско виолончело или виола. Не просто чува звука, но и усеща вибрациите. Получава се изумително звучене.

Различно ли звучи арфата според това къде се намира?

„Всеки път, когато инсталирам арфата, се получава уникално звучене заради мястото и пространството. Качеството на звука се промяня и резонира спрямо околната среда и характеристиките на мястото, където е концертът. Аз имам много специален начин да настройвам инструмента, което е много важно. Промените в звука идват от мястото, не от самия инструмент. По този начин аз мога да свиря тези произведения, които съм подбрал.”

„Това, което е великолепно в тази огромна арфа, е звукът й и техниката на свирене на нея. Арфата се поставя на сцената и струните са обикновено около 30 метра. За да се свири на нея, са нужни ръкавици. Върху тях е нанесен колофон, като този, който се използва и за цигулките. След това поставяте дланта си върху струната и я прокарвате през нея. Звукът, който се получава, е като от виолончело”, допълва изобретателят на гигантската арфа.

„Представете си - вибрацията е същата като в случаите, когато прокарате пръст по чаша за вино. Принципът не е сложен, но звукът е прекрасен.”

В композициите си Уилям Клоуз включва още много инструменти и музиканти.

„Преди работех с цял оркестър. Сега работим заедно с моя колега Шон Бери. Композираме заедно за пиано, създаваме ритъма. След това звучи страхотно заедно с арфата. Получават се страхотни композиции. В други случаи работя сам или пък други композитори пишат специално за арфата. Получава се страхотно. Също така понякога прибягваме до класически композиции - например от Бетовен, или до нещо популярно - например от "Игра на тронове". Вдъхновявам се и от класически рок - например Led Zeppelin, което веднага бива превъплътено в изпълнение на сцената. Наистина избираме много разнообразна музика, която да представим.”

„Някои от останалите инструменти, които използвам и които съм създал, са ударни. Използвам различни видове перкусии. Друг любим инструмент е "облак от барабани", който практически е окачен на стената. Имам и "чадър - барабан", който изглежда като чадър, но всъщност има много специфично звучене, което е изключително важно за ритъма в някои произведения. Също така съчетавам модата и музиката. Съчетанието между двете е изумително – получава се "цигулковото яке". На него се свири с лък за цигулка. Имам и "яке - перкусия". В него има различни сензори, които музикантът натиска и се получава звук, който звучи точно като перкусия. Представете си - все едно вие сте музикалния инструмент и свирите върху себе си. Забавно е”, споделя Уилям Клоуз. 

Кое е по-важно - звукът или визията?

„Аз съм дизайнер, учил съм скулптура, дизайн и архитектура. Голяма част от живота ми е посветена именно на тези сфери. Също така обаче аз съм музикант и това е много важна част от мен. Всъщност, двете неща се изравняват. Понякога първо измислям как да изглежда един инструмент, след това - работя много време по начина, по който звучи. Друг път, както се случи и с арфата, всичко е от любопитство - как звучи, ако се опънат 10-метрови струни, а след това - 20-метрови, 30-метрови...Какъв е звукът, как мога да работя с него? Приятно ми е, когато правя експерименти. Това е наистина време, в което чувствам, че живея.”  

Колко време отнема инсталирането на арфата?

„Ако я инсталирам в театър или концертна зала, обикновено отнема около три часа. Това е времето, в което поставяме основата на арфата, опъваме струните и ги закачаме. След това има около час проверка на звука, т.е. за около четири часа е готова за представлението.”

На открито или на закрито предпочитате да изнасяте концерти?

„Обичам да правя представленията си в красиви музикални зали. Звукът е много хубав. Казвайки това обаче трябва да призная, че обичам и представленията навън. Наскоро бяхме в Сингапур и опънахме струните от върха на един небостъргач. Екип на "Гинес" беше там,  поставихме световен рекорд за най-дълъг музикален инструмент, на който може да се свири. Страхотно е.”

Какво ви вдъхнови за създаването на земната арфа?

„Израснах на лодки. Дори и в този момент, догато разговаряме, аз съм на лодка. Винаги ме е вдъхновявал начинът, по който се опъват платната. Като струнен инструмент са. Също така как звучи помещението вътре в лодката. Начинът, по който се усещат вибрациите, е уникален. Точно като в корпуса на инструмент. Следва самото плаване - красотата на вълните, техният звук, когато се удрят в лодката. Това е много вдъхновяващо музикално преживяване. Разказвам за лодката, защото тя е много важна част от целия пъзел.”

Има ли около тези инструменти особено запомнящо се приключение?

„Може би това беше първият път, когато трябваше да окачим струните на небостъргач. Това беше толкова високо, а в същото време - трябваше да бъдем много внимателни, защото всичко трябваше да бъде спуснато от покрива към земята. Стигнахме до решението през нощта. Закачихме два светещи стика на воден барел. След това прикачихме струните към него и така ги спуснахме до земята. Беше много добра хрумка. Освен това аз бях на покрива през цялото време, така че си беше опасно. Наистина беше голямо приключение”, спомня си Клоуз.

Един от приятелите му го оприличава на птицата Феникс.

„През 2007 година, тъкмо се бях прибрал от представление в Хонконг. Бях си вкъщи тук - в Калифорния, когато се изви много силен вятър. Звънецът на вратата ме събуди, аз я отворих и видях, че всичко гори. Имаше огромен пожар. Взех паспорта си и някаква чанта, която ми попадна, след което мигновено се втурнах навън. Огънят обхвана къщата ми и я изпепели. Изгубих всичко материално, което имах. Включително и моите инструменти.”

„И тук следва интересната история. Преместих се да живея в града, където срещнах майката на детето ми. Започнахме да живеем. Тогава построих отново къщата и също така отново направих всичките си инструменти. През този период тя забременя. Синът ми се роди в новата ни къща, която тъкмо бях завършил. Името му е Феникс.”