Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Добив на строителни материали застрашава ключови местообитания на птици

Снимка: Еленица Маринова

Природозащитници сигнализират за нов случай на унищожена защитена зона, част от екомрежата Натура 2000. Изграждането на кариера за добив на строителни материали на територията на Рибарници Челопечене е довело до пълната промяна на облика на плитководните басейни, твърдят експертите от Българското дружество за защита на птиците. Междувременно инвеститорът полага усилия за създаването на изкуствена влажна зона, но тя се различава от първоначалните местообитания на дивите птици.

Снимка: Еленица Маринова

Една от първите унищожени защитени зони от Натура 2000 е на няколко километра от столицата, алармират природозащитниците.

Тук са установени 159 вида птици, за 42 от които се изискват специални мерки за защита. Поради ключовото си разположение, Рибарници Челопечене се явяват важно място за почивка и хранене на много мигриращи водолюбиви, пойни и хищни птици от прелетния път Виа Аристотелис, преминаващ през Искърския пролом, Софийското поле и долината на река Струма.

"Басейните са били до голяма степен обрасли с водна растителност, относително плитки - 2,5 метра дълбочина, което създава условия наред с рибовъдството да гнездят и по време на миграция, зимуване, да се събират доста птици. Имаме гнездене на белоока потапница, имаме малък корморан, трите вида пъструшки, които са с много скрит начин на живот, се срещат тук", разказа пред "Хоризонт" екологът Ирина Матеева от Дружеството за защита на птиците.

Рибарници Челопечене Снимка: Еленица Маринова

От края на 90-те години рибарниците са приватизирани и спират да функционират като такива. Това довежда до постепенно пресъхване на рибовъдните басейни и белооката потапница спира да гнезди там.

"Със закупуване на това предприятие, това нещо вече не се водоснабдява, иначе водоснабдителната система е била от две места с едни огромни тръби. Каква е причината ли - 1989 година, свободията и безстопанственост, тотална. За съжаление оттук водата, която е идвала, вече не може да идва. Водата никога не е идвала от реката, тя е идвала от пречиствателна станция на "Кремиковци", изградена с тази цел да водоснабдява рибарника", допълни екологът Веселина Митова, която изследва терена от 2015 година.

Добивът на строителни материали е одобрен през 2008 г. с решения по оценка за въздействие на околната среда от 2008 година от министъра на околната среда и водите. 12 години след одобряването на проекта кариерата за добив на баластра действа активно, като създава обширни и дълбоки водни басейни със стръмни без растителност брегове.

Снимка: Еленица Маринова

Днес местообитанията във влажната зона са силно влошени и са необходими спешни мерки за възстановяване на тяхното качество и значение за гнездящите, мигриращите и зимуващите птици, твърдят природозащитниците. Най-сериозната заплаха за мястото е съществуващата концесия, която по думите им ще причини пълното разрушаване на ценните за птиците местообитания.

От години инвеститорът изпробва различни начини за оводняване на зоната, но голяма част от тях са неуспешни. Полагат се усилия за създаването на изкуствени плитчини и възстановяване на водните огледала в тази част, където не може да постъпи по никакъв начин вода.

Опитите са успешни и птиците започват да ползват тези територии, но постигането на благоприятен за тях ефект се оказва трудна задача. Според Българското дружество за защита на птиците с реализирането на инвестиционното намерение характерът на местообитанията е претърпял коренна промяна, защото в опитите си да възстанови басейните инвеститорът ги удълбава, премахва тръстиките и в крайна сметка променя облика им.

Находището се експлоатира въз основа на Концесионен договор за срок от 35 години. На запитване на „Хоризонт“ от регионалната екоинспекция отговориха в писмено становище, че на терен са извършвани няколко проверки, последната на 25 октомври миналата година. Установено е, че извършваните от концесионера дейности са допустими спрямо режимите на защитената зона, въведени със заповедта за обявяването ѝ от 2008-ма година.

От РИОСВ - София допълват още, че ежегодно концесионерът изготвя доклади за проведения биологичен мониторинг, извършван от експерти.

Природозащитниците и частният инвеститор обявиха, че най-рано през май ще са налице видими резултати от общите усилия, посветени на възстановяването на унищожената влажна зона.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кюстендилци излизат на протест срещу ветроенергиен парк в Осогово

Расте недоволството срещу разполагането на ветрогенератори в Осоговската планина по пътя на основния маршрут към връх Руен . Кюстендил e на крак срещу изграждането на ветроенергиен парк. За 14.00 ч. пред Общината е заявен протест. По това време общинските съветници ще гласуват за инвестиционното намерение на софийско дружество да изгради..

публикувано на 30.04.25 в 08:18

Деинфлуенсърите: Откажи, намали, поправи!

Деинфлуенсъри са хората, които ни карат да се противопоставяме на наложената от инфлуенсърите свръхконсумация . Това обясни в интервю за БНР журналистът Ванина Тодорова от "Капитал", която изследва темата. По думите ѝ, виждаме клипчета в социалните мрежи, които ни карат да купуваме продукти, които невинаги ни трябват или не носят..

публикувано на 23.04.25 в 10:26

Ейдън Шарън от "Денят на Земята": България може да бъде по-силна и независима със зелена енергия

Зелената енергия ще даде възможност на България да бъде по-силна и независима, заяви за БНР Ейдън Шарън от екологичната организация "Денят на Земята" (Earth Day) . Повече от половин век тя организира на 22-ри април събитието Ден на Земята, което и тази година ще бъде отбелязано от над един милиард души. Още по темата - в интервюто на..

обновено на 22.04.25 в 16:39

Доктор Луиз Арчър: Можем да помогнем на белите мечки да не изчезнат

Могат ли белите мечки да бъдат предпазени от изчезване вследствие на климатичните промени? Международен екип от учени от организации в Норвегия, Канада и Съединените щати опитва да потърси отговора на този въпрос, като за първи път в света изследва най-уязвимия период за полярните животни – раждането и първите месеци от развитието на..

обновено на 12.04.25 в 18:48
Илюстративна снимка - затворът в Самораново, изграден с помощта на Норвежкия финансов механизъм

Затвори без въглероден отпечатък - пилотно в Плевен и Белене

Затворите в Плевен и Белене стават първите два пилотни "зелени затвора" в България. Те са избрани заради местонахождението си в природни местности - парковете "Кайлъка" и "Персина". Проектът бе представен на среща, организирана от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в сътрудничество с Норвежката корекционна служба. "Зеленият..

публикувано на 11.04.25 в 09:30
Хижата на Бонсови поляни

Хижар предлага проект за развитие на Люлин планина

Настоящият стопанин на хижа "Бонсови поляни" Иван Попов и членовете на Туристическо дружество "Манастирска кория" предлагат проект за развитие на Люлин планина . Той е на стойност 1 милион лева, като хижарят е разписал личната си инвестиция за инфраструктура на планината и хижата до петата година от предвидени 10. Попов смята, че след петата..

публикувано на 01.04.25 в 11:39