Съдбата на деца и младежи след капитулацията на Третия райх в книга на Дина Порат

публикувано на 09.03.20 в 12:05

Мемориалът „Яд Вашем“ в Йерусалим

Снимка: bg.wikipedia.org

Репортаж на Феня и Искра Декало в предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Всяка година на 10 март България отбелязва Деня на Холокоста. Близо 50 хиляди български евреи са спасени през Втората световна война. Не са забравени и онези 11 343 души от присъединените територии, които страната не успя да спаси от лагерите на смъртта.

По-рядко обаче се споменава друга заслуга на България - спасените близо 250 еврейски деца от Западна Европа, които са преминали през страната ни.

"Това е било част от план за спасяване на 50 хиляди деца. Било е изключително трудно решение за всяко семейство да определи кое от децата им ще бъде изпратено в Обетованата земя, т.е. ще бъде спасено от репресиите на фашистите. Проблем е било и доколко децата ще свикнат на новото място, далеч от родителите си", разказва пред "Хоризонт" проф. Дина Порат - научен секретар на Института за изследване на Холокоста „Яд Вашем“ в Ерусалим и директор на Научния център „Кантор“, изследващ антисемитизма.

"Децата са били първите, които са били изпращани, още със слизането им от вагоните за депортация, към газовите камери и пещите. Прекрасно е, че в българското външно министерство е имало четирима смели дипломати, които са подписвали транзитни визи, с които те да преминат през България. Жалко е, че толкова малко са успели да бъдат спасени", изтъква проф. Дина Порат.

Неотдавна излезе книгата на проф. Порат за съдбата на деца и младежи след капитулацията на Третия райх.

"Малка част от децата и част от младежите на 18-20 години успяват да оцелеят сред целия ужас в лагерите на смъртта, гетата и партизанските отряди. С освобождаването им съдбата им не става по-лека. Когато се завръщат в родните си места откриват, че цялото имущество на семействата им е откраднато от съседи. В домовете им живеят други семейства и не са склонни да им ги върнат. Децата са се считали за сираци. Имало е случаи да бъдат убивани от тези, които са присвоили домовете и имуществото им. Нямало ги родителите, за да ги защитят. Доскоро имахме канал в Националното радио на Израел, който се занимаваше с търсене между роднини".

Освободените деца и младежи не са имали къде да отидат - нито там, откъдето са били депортирани, нито са имали достатъчно сертификати, за да се заселят на територията на днешен Израел. Нелегално пристигащите са били залавяни от английските власти и изпращани в лагери в Кипър. Те са се отличавали от хитлеристките само по това, че в тях са липсвали "душегубки" и че вместо немски войници, на вишките са били английски.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.