Ще има ли общ европейски механизъм за оценка на върховенството на закона

Въпросът за новия механизъм, особено актуален за страната ни, след като България е на път окончателно да се раздели със своя дългогодишен механизъм за мониторинг и оценка, коментираха пред БНР двама международни експерти  - директорът на Бюрото на фондация „Робер Шуман“ в Брюксел Ерик Морис и Пьотр Качински, който е научен сътрудник във Варшавския институт за международни отношения.

„С механизма за наблюдение и проверка, който съществува за България и Румъния, се създаде навика да се наблюдава, създадоха се механизми да се наблюдава отблизо и редовно какви реформи се провеждат, как функционира правосъдието, върховенството на закона в тези две страни.

От тази гледна точка това би могло да бъде полезен модел, който да се разпространи за всички страни-членки", коментира Морис:

„Проблемът е, че в случая с България и Румъния, този механизъм от 13 години съществува, не знаем кога ще приключи, защото целите не са ясни. Положението нито в България, нито в Румъния не е идеално. И ако имаме подобен механизъм за всички страни-членки, трябва да става въпрос за нещо, което да не е само да прави констатации, а да има някакви ясни цели, да се излиза с препоръки и евентуално да има някакви начини за натиск, евентуални санкции. Само че се вижда, че с механизма за България и Румъния, както и с член 7-ми спрямо Полша, е много трудно да се получат резултати“, допълни Ерик Морис:

„Предимството на един общ механизъм е, че ще има обективни визии за всички - не само за няколко държави, които няма да зависят от конкретните политически обстоятелства в дадения момент. Този механизъм ще бъде част от нещо по-широко, с информиране на обществата за това, което е необходимо за установяването на върховенството на закона. От друга страна с възможност за санкции, които да поправят положението и които да се отнасят за всички страни-членки  - тоест да подпомогнат България и Румъния да не бъдат в специфично положение“.

„Разликата между България и Румъния от една страна и Полша и Унгария от друга е подобна на разликата между Полша и Унгария и Франция Италия“, коментира Пьотр Качински:

„Когато през 2004-та Полша се присъедини към Европейския съюз, на нас ни казаха, че Европейският съюз има някои очаквания към страните, които се присъединяват, но ЕС нямаше подобни очаквания от страните, които вече бяха членки на Съюза. Днес Полша е в същото положение, като Италия по времето на Берлускони  - това е страна, която не достига критериите за членство, но вече е в Европейския съюз“ аргументира се Качински.

Според анализаторите вероятността да бъде въведено обвързване на върховенство на правото с финансирането от европейските фондове е малка, тъй като съгласие за това трябва да дойде от правителствата, а някои от тях биха могли да станат обект на такива санкции.

„Но върховенство на закона е като кутия - в някои страни това е борба срещу корупцията, в страна като Полша е по-скоро за независимостта на съдебната система.

Така, че ако говорим за санкции в контекста на общия европейски бюджет, би било много по-лесно да има санкции срещу корупцията и тогава бихме могли да има имаме споразумение за санкциите по отношение на корупцията. Но не виждам как това би станало по отношение на независимостта на съдебната система“, коментира Качински, като отбеляза, че има и други важни теми като свободата на медиите, правата на малцинствата и др., които са много трудни.

„Трябва да се каже, че върховенството на закона не е компетенция на ЕС, но е ценност на ЕС“, подчерта Качински.

Ще има годишен доклад за положението от гледна точка на върховенството на закона във всички страни членки на ЕС, където ще има раздел за свободата на медиите, припомни Ерик Морис в коментар за перспективите за въвеждане на общия европейски механизъм:

„Големият въпрос за Комисията е как ще се използват тези доклади“, отбеляза анализаторът.

Повече по темата чуйте от звуковия файл. Преводът е на Георги Готев.