Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Натрупват се поколенчески различия в професионалната и житейска ориентация

Какво търсят младите, които нито работят, нито учат

Изборът на днешните младежи се измества във времето

Снимка: Pixabay

170 хиляди млади хора от 18 до 29-годишна възраст не работят и не учат. Статистиката е на Министерството на труда и социалната политика

По данни на Евростат броят на младите хора в България, които не учат и не работят, е 220 хиляди. Те представляват 21% от младите хора у нас. По тази статистика страната ни се нарежда на трето място сред страните в Европа - след Гърция, Италия. Най-малък е броят на неактивните млади хора в Швеция и Холандия.

Семейните ценности влияят при формирането на трудовите навици на младите хора, смята Томчо Томов, директор на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара.

"Това е на първо място семейството, обкръжението. Също не толкова маловажно е образованието. Голяма част - коло 56 -70% близо от тези хора са без образование, без квалификация. Около 20% са неграмотни", коментира Томов в предаването "Хоризонт до обед". 

Около 30% от безработните млади хора са от ромски произход.

"Преобладаващата част са в селата, в малки населени места. Тези хора нямат възможности, те изобщо нямат трудови навици, отношение, изградено, към труда. Те не са сигурни, че ако влагат усилия, ще постигнат. Те разглеждат живота като една даденост, която те предопределя, поставя на едно определено място, а не трябва да търсиш ти възможности за усъвършенстване", допълни експертът.

Част от безработните млади хора получават доходи от родителите си, които работят в чужбина. Някои от тях работят сезонно без трудови договори.

Поради спецификата на професионалните направления в университетите има струпване на висшисти в сфери, в които не се търсят кадри и същевременно недостиг на специалисти за други икономически дейности. Около 40% от българите с висше образование не работят по специалността, която са завършили.

Има теория, според която ако родителите са постигнали яснота какво искат да правят на 18-годишна възраст, то при децата им това се случва на 29 години. Тази теория обяснява онова, което за по-възрастните поколения изглежда като пасивност и демотивация, коментира психологът доц. д-р Маргарита Бакрачева.

Маргарита Бакрачева
Ускорената динамика в сравнение с всеки един предишен исторически период има две измерения, посочи доц. Бакрачева.

„Едното измерение е в прекалено многото избори. Доколкото ние имахме възможност да избираме грубо между 30 университета и 5 държави, в които да се реализираме, в момента младежите нямат такова ограничение. Те имат стотици хиляди избори във всяко едно нещо, което удължава периода – на тях им е необходимо малко повече време да се ориентират в тези толкова много възможности.“

"Наистина това е един период, който се отразява не само на тях, но и на всички останали поколения, тъй като това променя в известна степен и картината какво може да очакваме, когато те завършат училище, университет - дали са достатъчно стабилни в избора си и дали няма да започнат нещо друго да правят", допълни Бакрачева. 

Притеснението „дъщеря ми/синът ми стана на 30 и още не знае какво иска да прави“ се отразява на цялото общество, подчерта специалистът. 

Според специалистите професионалната ни идентичност обяснява около 60 на сто от общата ни идентичност. Мотивацията се дели на външна и вътрешна. Външната идва от средата, вътрешната доц. Бакрачева оприличава на крехко цвете, за което трябва да се грижим, защото е по-важната част от мотивационната верига.

"Нещо може да ни е интересно, обаче когато не е подплатено с достатъчно финанси или възможности да се развиваме - тоест ако няма външните стимули, няма как да поддържаме вътрешната мотивация, колкото и прозаично да звучи. От друга страна пък, ако има прекалено много външни стимули, тогава вътрешната мотивация отново страда", поясни Маргарита Бакрачева. 

Двете мнения чуйте в звуковите файлове. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Частните пенсионни фондове - ключ към разтоварване на системата?

Увеличаването на осигурителната вноска и пенсионната възраст няма да решат проблемите на пенсионната система , смятат експерти и работодатели. Решенията, които предлага държавата, могат само временно да попълнят известен дефицит в бюджета на Националния осигурителен институт за сметка на повишаване на риска от разрастване на сивия сектор и..

публикувано на 01.05.25 в 08:57
Боян Рашев

Боян Рашев: Бъдещето е в управляемия енергиен микс. Зелената енергия не може да доминира!

Българският електроенергиен баланс все повече прилича на испанския. В последно време се инвестира основно в слънчеви мощности. Вятърни нови практически няма изградени в последните години. В система, която има нужда от диверсификация, като инвестираш само в едно нещо, което е неконтролируемо, очевидно ще имаш проблеми . Този коментар направи..

публикувано на 30.04.25 в 07:58

ДАНС и военното разузнаване предупреждават за потенциални кибератаки

През 2024 г. най-чести кибератаки са свързани с блокиране на информационни системи на фирми или кражба на данни. Това посочва докладът за дейността на ДАНС. Докладът на Военното ни разузнаване също предупреждава за кибератаки. Под атака остават информационни системи на държавни институции и общински администрации; дружества, ангажирани с производство,..

публикувано на 27.04.25 в 16:16
Христо Иванов

Христо Иванов: Българските демократични сили вече трябва да разчитат само на себе си

"Да, България" – една от партиите в коалиция "Продължаваме промяната – Демократична България", избира нов лидер на мястото на подалия оставка преди 9 месеца Христо Иванов. Кандидатите за поста са шестима. От предварителните им заявки стана ясно, че има консенсус партията да бъде ръководена от двама съпредседатели. За да се случи това, делегатите..

публикувано на 27.04.25 в 12:36

Кои бяха най-важните новини в Светлата седмица

В края на Светлата седмица, в която се питахме къде са светлината и просветлението, толкова ли е голяма търпимостта в държавата и толкова голямо ли е човешкото безрасъдство. Седмицата ни донесе поредна печална статистика за жертвите на пътя. Липсата на отговорност убива хора всеки ден, а близки на загинали на пътя се изправиха пред..

публикувано на 27.04.25 в 10:10
Георги Богданов

Г. Богданов за предмета "Добродетели и религии": Не е ясно какво иска да въведе МОН

Не е ясно какво МОН иска да въведе в училище.  Това заяви пред БНР Георги Богданов, председател на Националната мрежа на децата,  за намерението на МОН да въведе предмет "Добродетели и религии"  от следващата учебна година. До 8 май просветното ведомство ще публикува концепцията за предмета. "Явно има политически натиск върху..

публикувано на 25.04.25 в 12:30
лунапарк, Ямбол

Инж. Димитър Бичев: Две фирми у нас проверяват атракционите, не са достатъчни

В България няма акредитирани органи за контрол, които имат права за технически проверки на съоръженията, поставени в увеселителните обекти. Това пък съобщи пред БНР Ирена Бориславова, директор на ИА "Българска служба за акредитация".  Тежко остава състоянието на мъжа, ранен при инцидента в лунапарка в Ямбол Въпросът за необходимостта от..

публикувано на 25.04.25 в 11:30