Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Без оценките от изпитите след 10 клас в балообразуването за средно образование

Снимка: Фейсбук

Учениците в 10 клас през тази година ще получат документ за завършен първи гимназиален етап. Вторият гимназиален етап се завършва след 12-ти клас. Според учебния план учениците трябва да имат 3 или 4 профилиращи предмети. Информацията от документа за завършен първи гимназиален етап ще бъде пренесена в дипломата за средно образование, но няма да участва в балообразуването.

"Ако учениците са с профил чужди езици, задължително избират чуждия език като профилиращ предмет, но биха могли след това в свободно изучаване, непрофилирано, да изберат биология или химия, ако се насочват към медицината. Няма нищо много по-различно от това, което се случваше до момента с учениците в гимназиалния етап", каза в предаването "Хоризонт до обед" Надежда Николчева, директор на 31-во средно училище за чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов" в София, председател на Сдружението на работодателите в системата на народната просвета.

Вероятно в началото на април ще се съберат предпочитанията на учениците за профилираните предмети, по които ще се обучават. Държавните зрелостни изпити, които ще се държат в 12 клас от учениците, които в момента са в 10 клас, ще са върху задължителната подготовка.

"И когато ученикът е ориентиран към някаква специалност и държи по-сложен държавен зрелостен изпит, на по-сложен учебен материал, е добре той да бъде синхронизиран с висшите учебни заведения, още повече, че и учебните програми, по които ще се учат тези профилирани модули, ще са съвместно изготвени с преподаватели от висши учебни заведения. И ако университетът признае тази матура за кандидат-студентски вход, системата някак си ще се смаже", допълни Надежда Николчева.

Учениците, избирайки училища след 7 клас, са избрали дали да се обучават, за да придобият професионално образование или профилирано.

"Това не значи, че ученик, който е избрал чуждоезиков профил, не може да учи математика и физика или математика и информатика. Така че има възможности да се развива в областта, която би желал", каза Евгения Костадинова, директор на дирекция "Съдържание на предучилищното и училищното образование" в министерството на образованието.

Националното външно оценяване в края на 10 клас ще се провежда за първи път. Това е випускът, който трябва да положи задължителни изпити по български език, математика и по желание за дигитални умения и за чужд език.

"Надявам се учениците внимателно да направят своя избор, да преценят съответно какво им дават тези предмети. Знаете, че резултатите от националните външни оценявания ще бъдат записани в документа им за завършен първи гимназиален етап, удостоверението за първи гимназиален етап, наред със съответно средно аритметичните оценки от предметите, които са изучавали в класовете - 8,9,10 клас", изтъкна Евгения Костадинова.

Интервютата можете да чуете в звуковите файлове.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51