Как ще се отрази коронавирусът на италианската икономика

Страховете от световна рецесия буквално „потопиха“ борсовите индекси през най-лошата седмица за глобалните пазари от кризата през 2008 година насам. Бизнесът се изправи пред невиждано досега предизвикателство - коронавирусът, който обхваща все повече държави. Инвеститорите са в паника - но не заради опасенията, че ще преболедуват новия китайски вирус, а защото могат да изгубят бизнеса си.

В Италия - най-засегнатата досега европейска държава от епидемията, има червени зони за достъп, отменени събития и един въпрос, който години наред управляващите в Рим избягваха - какво ще се случи с италианската икономика, ако бъде ударена от външен шок, след като и без това е твърде крехка?

Марта Младенова потърси няколко експертни мнения по темата.

„Супермаркетите в Милано бяха с празни рафтове миналата седмица, но от понеделник нещата се нормализираха“, разказва проф. Роберто Пероти, който преподава в Милано, но в момента се среща със студентите си единствено във виртуалното пространство. В онлайн лекциите си не смее да прогнозира какъв ще бъде ефектът от коронавируса върху италианската икономика или още по-смело - върху европейската или пък световната, макар и това да е често задаван въпрос от студентите му:

„Сега заводите затварят по целия свят - Германия, Южна Корея и къде ли още не. Това ще продължи. Очаква ни не просто финансова криза върху банките и пазарите, въздействието на коронавируса върху икономиката ще бъде огромно, категоричен е Пероти, който не носи маска, когато излиза на улиците, но мие редовно ръцете си и избягва обществения транспорт, за да се предпази от коронавируса, който сам по себе си не го плаши толкова, колкото невъзможността за икономическа или финансова реакция на ситуацията".

Всичко е в ръцете на здравните власти, категоричен е и проф. Филипо Тадеи от университета „Джонс Хопкинс“:

„Сега е малко рано да оценим пълния ефект. За да се опитаме да придобием вярно усещане за ситуацията, трябва да разберем, че училищата, университетите и всички публични места са затворени и това се отнася за население от около 25 милиона души, говорим за вътрешността и северната част на страната. От икономическа гледна точка това е много важен регион за Италия, тъй като в него се произвежда около 60 % от брутната добавена стойност. Също така между 55 и 60 % от износа на Италия идва именно от местата, обхванати от епидемията. Секторът, който е най-засегнат от ситуацията, е на услугите и най-вече тези, които са свързани с туризма. Баровете, ресторантите, хотелите - те понасят най-много от удара, тъй като съвсем естествено хората не пътуват толкова много и не ги посещават. В Ломбардия например баровете и кръчмите са затворени след шест часа вечерта. Това обаче не е чак толкова голям процент от общия икономически живот в този много важен за Италия регион“.

Проф. Тадеи не се намира в Милано и вижда само кадри на красивата катедрала, която изглежда почти призрачно без обичайния си брой посетители. Чул е за ревютата в празни зали, с които завърши „Модната седмица“, но тъй като от дистанция не усеща колко пусти са улиците на града без обичайния смях на туристите, дошли за изгодно пазаруване на маркови дрехи, в отговора на въпроса „коронавирусът ще причини ли фалити“, се усеща и оптимизъм. Със същото чувство в разговора се включи и проф. Карло Диполити от Института за ново икономическо мислене:

„Правителството създаде „червени зони“ в най-засегнатите региони. Там не се разрешава струпване на много хора, гражданите са насърчавани много силно да си останат по домовете. Училищата са затворени. Ако фабриките останат затворени една - две седмици, това няма да е краят на света. Разбира се, знаете, че за да се произведе един краен продукт, ние внасяме части от Китай, а след това изнасяме този краен продукт за Германия или друга държава. В крайна сметка всичко зависи колко дълго ще продължи разпространението на вируса.

Но аз мисля, че е много важно да подчертаем и един втори феномен. Това е реакцията на епидемията - от страна на властите и от страна на потребителите“, които изкупиха толкова много продукти от първа необходимост, че сега сигурно ще имат запаси за два месеца напред, допълва Диполити, според когото - моментните печалби на супермаркетите не са повод за радост. След това хората дълго време няма да се върнат към обичайното си потребление, защото - вкъщи има всичко необходимо. И ако намерим повод за усмивка, че след това продуктите за отслабване ще бъдат доста търсени - след 14-дневна карантина с малко движение и много паста, то на икономистите изобщо не им е до смях:

„Италианската икономика имаше нулев растеж още в края на 2019 г., ако погледнем данните за четвъртото тримесечие на годишна база. Когато ги сравним с предходното тримесечие, ръстът е негативен. Казано по друг начин, още преди проблемът с коронавируса италианската икономика беше в началото на рецесионен период. Все още нямаме данни за първото тримесечие на настоящата година, тъй като то не е изтекло, но ако има негативен ръст, това технически означава рецесия. Рискът е много голям. Трябва обаче да кажа, че ако мерките срещу коронавируса блокират икономическия живот до края на седмицата или още няколко дни, това няма да окаже чак такъв негативен ефект“.

В края на 2019 година Италия отчете минус 0,3 % ръст на икономиката през четвъртото тримесечие, припомни Тадеи, а тезата му подкрепя и Диполити:

„Сигурно от две десетилетия насам Италия почти винаги е сред страните с най-нисък растеж спрямо останалите в Европейския съюз. Ние имаме наши вътрешни проблеми от 90-те години на миналия век и трябва да признаем, че този вирус идва в много лош момент. Ако ме питате дали можем да очакваме рецесия - т.е. две поредни тримесечия с негативен растеж, отговорът ми е положителен - да, ние можем да очакваме рецесия.

Тогава - правителството може ли да поиска Европейската комисия да му позволи по-голям дефицит от заложения? Карло Диполити:

„Аз мисля, че правителството ще се опита много настоятелно да „извоюва“ няколко допълнителни процентни пункта, с които да приближи дефицита до 3 % от брутния вътрешен продукт. Със сигурност ще бъде някъде между два и три процента, но още е много трудно да се прецени колко точно. Причината е, че ние не може да преценим колко дълго ще продължи тази ситуация с коронавируса“.

„Ние говорим за прогнозиран дефицит между 2,1 - 2,2 % от брутния вътрешен продукт. Дори и да прибавим няколко процентни пункта заради ситуацията с коронавируса, достигаме до 2,3 - 2,4 %. Това означава, че 3-процентното ограничение от Маастрихт все още е много далеч. И още нещо много важно - за да се достигне до този лимит, трябва да има наистина много голямо разпространение на вируса“, допълни Филипо Тадеи, според когото италианският дълг няма да се покачи сериозно заради ситуацията. Дори властите трябва да бъдат по-агресивни в погасяването му, категоричен е икономистът. Базираният в Милано Роберто Пилоти обаче гледа на проблема в глобален мащаб и е убеден, че последиците ще са не само за Италия, но и за Европа и целия свят. И все пак:

„Не съм сигурен какво може да направи Европейската комисия с изключение на това да разреши на всички държави да имат по-голям дефицит. Мисля, че това ще се случи, но не сега, а когато всички държави изпаднат в същата ситуация, Комисията ще се задейства.

Ние трябва да имаме и имаме дефицит под три процента от брутния вътрешен продукт. Целта за повечето държави е нулев дефицит. Ето защо като казвам „Европейската комисия да разреши малко по-голям дефицит“, имам предвид под три на сто, но все пак по-гъвкаво от предишните цели“.

И въпреки че обикновено Европейската комисия не е особено благосклонна към „гъвкавост“ в италианския бюджет, този път - аргументът, че харчовете са за овладяване на заразата, може и да бъде уважен, убедени са и тримата експерти.

Мненията на експертите можете да чуете в звуковия файл.