Юмит Есер е завършил история в два от най-добрите турски университети – Средноизточния технически и университета „Сабанджъ“ и е извоювал докторат в престижната лондонска Школа по ориенталски и африкански изследвания.
За нас, българите, създаването на самостоятелна българска Църква е събитие с огромно значение. Важно ли е обаче това събитие в по-общ план исторически план? Юмит Есер е категоричен, че отговорът е „да“:
„За да разберем значението на това събитие, първо трябва да разгледаме самоуправлението на немюсюлманите в Османската империя. Както повечето средновековни империи, тя е многоетническа и мултирелигиозна. Отношенията между османската власт – Високата порта, и немюсюлманите са базирани на ислямското право шариа.
На немюсюлманите се дава възможност да изповядват религията си, в замяна на което плащат специален данък - джизие. Гръцката православна общност – или миллет-и Рум, както се нарича тя на османотурски, е била най-многобройната немюсюлманска общност.
В нея обаче са се включвали не само гърци, но и албанци, православни араби, славяните в империята, дори някои православни турскоговорящи.
През 19-ти век обаче разпространението на идеите на национализма подготвя почвата за реорганизация и умножаване на броя на милетите в османската система“.
Отделянето на Българската екзархия означава радикална промяна на османската държава и общество след документа от 1856 г., приет след Кримската война и предвиждащ реформи в империята, пише Юмит Есер. Той допълва:
„Става дума точно за преструктуриране и раждане на нови милети като арменците католици, протестанти, и най-накрая – трусът в православната общност – раждането на българския милет след фермана от 1870 г.
Основаната (при създаването на независима Гърция) в Атина гръцка църква е била активна само в границите на Гърция, докато Българската екзархия има по-дълбоко влияние, защото след 1870 г. се оказва, че в османската столица има две различни религиозни институции и те са почти с равен статус, въпреки че Патриаршията не признава българската Патриаршия до 1945 г.“
Искането на българската общественост за самостоятелна църква намира донякъде неочакван съюзник в лицето на османските власти. Нашият събеседник обяснява причините:
„Според мен, основната мотивация на Високата порта е била да приложи принципа „разделяй и владей“. Тази тактика е била прилагана и в други райони на империята.
Тя побеждава Русия по време на Кримската война само благодарение на помощта на своите западни съюзници Франция и Великобритания. Заради това, опасявайки се от нова война с Русия, османските държавници предпочитали да държат разделени привържениците на Константинополската патриаршия и на българската Екзархия. Това е гарантирало и по-ефикасен контрол върху тях“.
Българските първенци се възползват и от вътрешнополитическите промени в Османската империя и започналите реформи след Кримската война, които осигуряват подходящ контекст за исканията им. Междувременно се ражда и независимото Кралство Гърция, което също променя калкулациите в района:
„Първоначално Гърция е била малка държава, но след прочутата реч на Йоанис Колетис в гръцкия парламент през 1844 г. за т. нар. „Мегали идея“ или план за Велика Гърция, гръцките държавници започват политиката за разширяване на техните територии.
Така османската столица Константинопол се превръща в център на дипломатическа борба след Кримската война.
От дистанцията на времето личи, че последиците от отделянето на Българската екзархия са впечатляващи. Юмит Есер:
„Разбира се, най-важната последица е признаването на българския милет като отделно общностно-политическо тяло от гръцкия милет. Това е резултатът, за който българският елит се бори около половин столетие.
Ферманът за създаване на Българската екзархия подготвя и почвата за Македонския въпрос – поредица от военни и политически конфликти в последните години на Империята.
Съревнованието между патриаршисти и екзархисти е било най-ожесточено в регионите със смесено население – например Битолският и Солунският вилаети.
Особено внимание заслужава чл. 10 от Фермана, който прогласява, че Екзархията ще контролира 15 митрополии в дунавските провинции, но според тази клауза, дадена област може да се присъедини към Екзархията, ако 2/3 от населението поиска това.
Така се създава съревнованието между Вселенската патриаршия и Екзархията кой да контролира повече градове в македонските провинции на Империята“.
През 1872 г. Дебър и Кичево се присъединяват към Екзархията, а след Освобождението българското княжество полага усилия пред Високата порта, които се увенчават с успех, и получава разрешения – берати, за поставяне на български владици и в Скопие и Охрид, а по-късно Велес и Неврокоп – днешният Гоце Делчев.
Историкът Юмит Есер обобщава:
„Разширяването на Българската екзархия продължава до 1910 г., включително и с епархии край Черно море. Това е дълъг процес, продължил около 40 години“.
„Тайният герой в тази история е трудно да бъде видян днес. Има много важни фигури в българското Възраждане, но искам да насоча вниманието ви към влиятелната тогава българска общност в османската столица. Понастоящем цариградските българи са само няколкостотин, но до Балканските войни Константинопол е бил важен културен и икономически център за българите и е играл ключова роля. Ферманът от 1870 г. не би бил възможен без техните усилия“.
В книгата си Юмит Есер определя отделянето на самостоятелната Българска църква като най-силния удар срещу идеята за съществуване на единен гръцки православен милет в рамките на Османската империя:
„Османската империя наследява съществуването на 4 православни патриарха – в Константинопол/Истанбул, в Антиохия (днешна Антакия, Турция), Йерусалим и Александрия в днешен Египет. Властта на константинополския патриарх се простира от Балканите до линията Адана – Трабзон, т.е. приблизително до р. Ефрат.
След създаването на Ипекската/Печката патриаршия през 1550-те години от великия везир Мехмед паша Соколлу/Соколович тя не е точно съперник, а по-скоро партньор на Константинополската патриаршия.
Печката патриаршия и Охридската архиепископия прекратяват съществуването си през 1760-те години. До фермана от 1870 г. Константинополската патриаршия контролира изцяло духовниците, църквите и манастирите на Балканите и голямата част от Анадола.
С Българската екзархия се създава друг конкурент на Патриаршията на Балканите, при това центърът на Екзархията е много близо до механизмите на управление на империята – столицата на империята Константинийе или Константинопол. В устата на лъва, така да се каже“.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
Какво е подтикнало Юмит Есер да се заеме с разработването на темата? Младият изследовател обяснява:
„Началото на интереса ми беше поставено по време на магистратурата ми в университета „Сабанджъ“ в Истанбул.
Освен това баща ми е роден в района на Кърджали и аз също придобих българско гражданство и заради това се посветих на темата за създаването на българската държава в края на 19. Век.
За написването на книгата между 2016 и 2018 г. изследвах архиви в Истанбул, Лондон и Париж“.
Районният съд в Кюстендил потвърди наложена от екоинспекцията глоба от 2 хиляди лева за и.д. кмет на Кюстендил Светослав Василев заради нерегламентирано сметище край близкото село Радловци. Определението може да се обжалва пред Административния съд. Случаят е от април миналата година, когато по сигнал от РИОСВ - София направили проверка за..
Младите хора у нас напускат дома на родителите си най-често около 30-годишна възраст, става ясно от изложба на Националния статистически институт. Тя бе открита от зам.-председателя на института проф. Михаил Кончев и може да бъде видяна в градинката пред Народния театър. На 28 пана, на български и английски език, има различни данни за младежите..
Президентът на САЩ Джо Байдън обяви нов пакет военна помощ за Украйна на стойност 425 милиона долара, съобщи Белият дом. Байдън е разговарял днес с украинския президент Володимир Зеленски. Помощта за Киев включва средства за противовъздушна отбрана, боеприпаси въздух-земя, бронирани превозни средства и боеприпаси. Какво предвижда Планът за..
В Кюстендил 18-годишен младеж е задържан за престъпление, свързано с наркотици - държал канабис в пещера в парк "Хисарлъка" над града, съобщиха от Областната дирекция на полицията. От прокуратурата не коментираха дали момчето е ученик, както и дали ще се иска удължаване на срока за задържане. А ако това стане, той ще трябва за прекъсне посещението..
20 души са задържани при акцията срещу купувачите на гласове в Хасковска област, съобщават от полицията. Арестуваните са от Хасково и Любимец, като са намерени десетки списъци с имена и суми срещу тях, множество мобилни телефони, 15 670 лева и пистолет. Проверени са десетки заложни къщи, игрални зали и офиси за бързи кредити, търговски обекти,..
16 министри на отбраната на страни от ЕС, които участват в мироопазващата мисия на ООН в Ливан, поискаха "максимален политически и дипломатически натиск върху Израел", за да се предотвратят бъдещи "инциденти" срещу миротворците. След началото на сухопътната операция на Израел срещу бойци на "Хизбула" на 1 октомври, позиции на ЮНИФИЛ бяха обстрелвани, а..
Стабилността и сигурността на Босна и Херцеговина са от стратегическо значение за стабилността на целия регион - това подчерта президентът Румен Радев в Сараево, където се срещна с тримата членове на колективното Председателството на страната - Денис Бечирович, представителят на босненските мюсюлмани, който пое президентския пост на ротация от средата..
Започва национална кампания за събиране на лекарства с изтекъл срок на годност . Кампанията е под надслов " Земята не пие лекарства "...
Учениците от ловешката езикова гимназия излязоха на двора в голямото междучасие и изпяха песента "Клетва" в памет на Кирил Маричков. Именно за..