Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Аркади Шарков за COVID-19: Паниката е враг и за икономиката, и за здравеопазването

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Тъй като в съвременния свят твърде много информация твърде бързо достига до адресата, винаги се създава паника, коментира по повод страховете на обществото във връзка с разпространението на новия коронавирус COVID-19 Аркади Шарков, здравен икономист от ЕКИП.

„Преди години беше птичият грип, преди това „свинският грип“, но тогава не беше навлязла толкова силно електронизацията на медиите, както и спекулата беше в съвсем други аспекти. Фейсбук нямаше такова влияние“.

Необходимо е и ние като граждани да бъдем дисциплинирани, отбеляза анализаторът и призова:

„Когато и ако ви се наложи да ви бъде наложена карантината,  то останете си у вас 2 седмици, подгответе се добре, за да не се създава допълнително стрес за самата система, дори и да нямате дадения вирус, дори и да няма подобно заболяване, хората трябва да следват това, което им се казва от страна на здравните власти, защото те са именно тези, на които трябва да се разчита в моменти като този“.

По казуса за издаването на болнични на хората, които трябва да останат под карантина, експертът коментира, че е добре да има приоритизиране на случаите:

„Когато става въпрос за издаване болничен за карантина би следвало да има приоритизация на кого и кога е нужно да влезе под карантина, като това най-вероятно, най-сигурно и най-логично би следвало да бъде, когато някой пристига от страна, отбелязана на картата, като регион, в който вече има епидемия от това заболяване“.

Приоритизацията е начин да се създаде буфер срещу рисковете да се изхарчи бюджета на НОИ и да възникнат проблеми за други граждани, на които им се налага поради други причини да използват болнични, обясни Шарков.

Влиянието на епидемията върху растежа е неминуемо, но за икономиката паниката от коронавируса е основният негативен фактор, посочи експертът. Той напомни, че част от дейностите, особено висококвалифицираните, биха могли да се извършват и дистанционно:

„Когато говорим за липса на хора от работа, следва знаем, че в 21-ви век немалка част от работа, с изключение на нискоквалифицирания труд, може да бъде извършвана и от къщи. И в този аспект има частично решение на проблема. Но макрообстановката е това, което е препъни камъчето - в следствие на коронавируса и вследствие на паниката около коронавируса".

За българската икономика отрицателно влияние би имала по-скоро макроикономическата ситуация, смята Шарков.

Аркади Шарков

Каква е заплахата за европейската икономика

Италия е пред рецесия, тя вече е почти в техническа рецесия. Това е отпреди да се разпространи коронавируса - Италия имаше съществени проблеми със своята икономика, ръстът и беше твърде нисък. В момента следствие и на спирането на част от търговията с Китай, и в следствие на лошото управление на Централната банка, тези проблеми започват да се задълбочават“.

„В Германия, като основният двигател на еврозоната, започва да се засяга икономиката. Очаква се в първото тримесечие да има забавяне и да се доближи ръстът до 0,1 процент, което е почти стагнация…Но Германия може да издържи такава стагнация, понеже е най-силна и най-мощна икономика в ЕС, за разлика от нас, за които стагнацията би действала абсолютно катастрофално….Така, че най-застрашени биха били икономиките, които към момента не осъществяват достатъчно висок ръст“.

Какви мерки могат да вземат европейските институции - Европейската комисия и Европейската централна банка, за противодействие на заплахата от рецесия?

Според анализатора възможностите на европейските институции да въздействат със средствата на паричната политика или икономическите стимули са ограничени:

„В такива моменти какво се прави? Това, което едната икономическа школа казва е, че би следвало да се влеят пари в икономиката, за да се създаде като кризисна мярка повече потребление, съответно и повече харчене. Проблемът е, че това се прави веднъж и се прави именно в такива кризисни моменти, а Европейската комисия прави това вече от години поради забавянето на икономическия цикъл. Другото, което може да направи Европейската централна банка, но няма как да го направи в момента, е да създаде още по-отрицателни лихви. Но вече няма накъде  - тоест не може да се подходи към проблема от ъгъла ЕЦБ. И логично това, което ще направи Комисията, е да започне да вкарва финансови инжекции. Това в ситуация като днешната би създало единствено инфлационни балони, които в по-късен етап, опитвайки ЕК постоянно да задържи ситуацията стабилна в еврозоната, да създаде криза с много по-продължителни и негативни ефекти“.

Затова криза и рецесия е възможен вариант, като следствие от паниката, свързана с коронавируса, смята анализаторът.

„Паниката е най-големият враг на всяка една система – от икономическата, до здравната“.

Заради паническото изкупуване на медицински маски и дезинфектанти може да се стигне до недостиг на такива консумативи в болниците в България, предупреди Шарков:

„Това са изключително панически действия от страна на гражданите, които могат да навредят реално на медицинската помощ в България, на която после самите граждани ще разчитат".

Хората трябва да подходят рационално, призова Шарков:

„Слушайте лекарите, слушайте официалните лица, които се изказват по темата за коронавируса, а не  разни постове с конспиративни теории в социалните медии, които целят единствено да създадат паники“.

Цялото интервю чуйте от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В бобовдолското Мало село чакат президентът да издаде указ за насрочване на кметски избори

Очаква се президентът да издаде указ за насрочване на частичен избор на кмет на бобовдолското Мало село, коментираха от Общината в миньорския град. До ситуацията се стигна, след като изкаралият няколко мандата на поста Сашко Александров внезапно почина. Общинската избирателна комисия в Бобов дол, а вече и ЦИК, са направили предложението за..

публикувано на 27.02.25 в 09:52

Работниците и служителите на плевенската фирма "Паркстрой" ще си получат заплатите си

70 работници и служители на плевенската фирма "Паркстрой" ще си получат спрените заплати до дни. Общината намери решение след като отправи предупреждение за прекратяване на плащанията по договор с общинското дружество и настоя управителят да напусне фирмата, за да встъпи в длъжност новият, избран с конкурс. Потърпевши от проблема се оказаха..

публикувано на 27.02.25 в 09:47

СОС обсъжда програма за скрининг на сърдечносъдовата система на жителите на София

Програма за скрининг на сърдечносъдовата система на жителите на София ще обсъди днес Столичният общински съвет (СОС), според дневния ред, публикуван на сайта на Съвета. Близо 6000 пациенти се очаква да бъдат обхванати от програмата, в която ще се включат 85 кардиолози със 115 апарата за електрокардиограми и 43 ехокардиографа в общо 26 общински..

публикувано на 27.02.25 в 09:40

След декларация на "Възраждане"... Пленарният ден – пак блокиран

Заседанието на парламента започна с декларация на "Възраждане", мнозинството от депутатите отново напуснаха залата. Вътре останаха само парламентарните групи на "Възраждане" и "Морал, единство, чест". "Миналата събота десет хиляди български граждани излязоха и протестираха пред БНБ при пределно ниски температури", заяви Искра Михайлова ("Възраждане") в..

публикувано на 27.02.25 в 09:38
Адела Качаунова

Адела Качаунова: Не може Конституционният съд да се превръща в политически орган

Не може Конституционният съд да се превръща в политически орган, така че ние да наблюдаваме плаващи мнозинства и да броим гласове, вместо да очакваме принципни и независими отсъждания.  Това заяви пред БНР Адела Качаунова - съпредседател на Българския хелзинкски комитет.  Вчера изтече срокът за номинации за конституционен съдия от квотата..

публикувано на 27.02.25 в 09:12
Даниел Стефанов

Даниел Стефанов: КС направи възможно най-широкото броене

Конституционният съд не можеше , поне по жалбите, които бяха подадени, да постанови пълно преброяване . КС направи възможно най-широкото броене , което можеше според подадените искания и представените доказателства. Това мнение изрази пред БНР политологът и изборен експерт Даниел Стефанов. След като получи преизчисленията на ЦИК, КС..

публикувано на 27.02.25 в 08:54

Боряна Живкова с нова изложба - "Анатомия на прошката"

Боряна Живкова представя новата си изложбата - "Анатомия на прошката" в Галерия книжарница "София Прес" в София. Картините могат да се видят до края на месеца - 28 февруари . "Защо е толкова важна и нужна прошката?" , пита авторът – Боряна Живкова. И признава: "Това бе един от най-тежките, емоционални, но и красиви проекти, които съм..

публикувано на 27.02.25 в 08:45