Доц. Валентина Георгиева: Парцелираното общество омаловажава насилието

„Много хора в нашето общество се чувстват безсилни, неспособни да се намесят. За сметка на това виждат насреща си свръховластени и агресивни хора, срещу които те нищо не могат да направят. Никой в едно общество не би трябвало да се чувства безсилен, а то е много широко застъпено в нашето общество“. Това коментира в предаването „Хоризонт до обед“ преподавателят по културология в Софийския университет доц. Валентина Георгиева, която е доктор по социология от университет в Квебек, Канада.

Хората не разчитат на саморазправа, когато има органи на реда, които могат да се намесят адекватно и имаме доверие в тях, допълни доц. Георгиева. Третата позиция гласи: това е спор между агитки, аз няма да се намесвам, а това е проблем, отбеляза тя в коментар на анкета на „Хоризонт“. 

„Феновете на ЦСКА срещу феновете на „Левски“. Като че ли това не се случва за първи път. По стадионите също е имало такива ритуални разсъбличания на фен на противниковия отбор. Той бива лишаван от символите на любимия отбор и показно унизяван. Вече не се случва само на стадионите. Вече се случва явно и в градския транспорт.“

„По същия начин казваме: съседите горе се бият – няма да сигнализираме за домашно насилие, това не е наша работа. Много често решаваме така: това е нещо специфично за тази група, за това семейство, ние там няма да се месим. Парцелиране на обществото“, коментира доц. Георгиева.

Това е омаловажаване или оправдаване дори на насилието, подчерта Валентина Георгиева. „Ние не виждаме детето, което е разсъблечено. Ние виждаме фена на ЦСКА, който си го проси. И това е много опасно, освен че е стереотипна гледка – всички фенове са агресивни.“

Момчето, което в петък се оказва в центъра на инцидента, е медалист по самбо. „Това че момчето, което е било нападнато, е медалист по самбо, но не е могъл да реагира в кризисна ситуация и не е отговорил на агресията с агресия, за мен е хубаво“, посочи още доц. Георгиева. „Силният не бие. "Аз съм в шок. Те са четирима срещу мен. Аз не знам как да реагирам. Първо надавам вик за помощ и докато успея да мобилизирам подкрепа, те са избягали" – нещо такова ми изглежда тази ситуация.“

В конкретната ситуация трябва да се търси балансът между това наказанието да не е толкова сурово, защото извършителите също са деца, и чувството на безнаказаност в обществото, смята Валентина Георгиева. Важен според нея е въпросът има ли действащ протокол за действие при подобни ситуации в градския транспорт.

Темата проследете и в звуковия файл.