Колкото повече опознаваме себе си, толкова по-голям шанс имаме за познание на средата около нас, каза Ирина Кирякова в предаването "Нощен хоризонт".
„Ако не знаем вътре в нас кои процеси от какво се влияят, каква им е историята, какви са корените, как реагирам, кое ми „натиска бутоните“, сме много зависими от външния свят всъщност. Външният свят започва да ни управлява. Колкото повече опознаваме себе си – колкото по-светло започва да става вътре в нас, толкова по-сигурни се чувстваме, по-способни и по-успешни в това общуване със средата.“
Времето, в което живеем, е много шарено. Едни тичат много като на фитнес пътека, движат се, но не се придвижват. Други успяват да се придвижат, трети блокират и се затварят, казва Ирина Кирякова, според която доста често се наблюдават патологични посоки, „заради много големия хаос и неподготвеност на хората да се справят с тоя хаос“.
Обществото, в което живеем, съдържа голяма доза хаос, а липсата на авторитети, граници, посока и философия къде отиваме всички заедно генерира страх и несигурност, допълва психологът. Огромното количество информация, което се излива от всякакви посоки прави всекиго „компетентен“ в нещо, прочел три статии и вече с позиция, която изразява.
„Скоро гледах в социалната мрежа буквално хора, които казват: имам висока температура, какво предлагате да направя – въпрос към аудиторията в социалните мрежи. Това е опасно. Много голяма част от хората не могат да филтрират на кое наистина могат да се доверят и кое е опасно, кое е илюзия. Както казваше мой колега - илюзията за знание е много по-опасна от невежеството.“
За Ирина Кирякова е проблем това, че съвременното общество е помело и унищожило авторитетите, защото „авторитетът е граници, задава някакви параметри“, а освен това е носител на мъдрост и опит.
„От друга страна се създадоха формати, в които изглежда като всеки да може всичко. В момента има много изпълнители. Творецът е нещо различно, творецът е събирателен образ, има много качества, не е просто единият талант. Към тоя талант има много труд, някакви социални умения, някаква духовност.“
„Едно време имаше кръжоци, извънкласни дейности, в които всеки да реализира себе си, да търси развитие и в един момент може хобито ти да се превърне в професия. Но това е път. Сега всичко се гледа на едни къси отсечки. Стремим се много бързо да достигаме до нещата. Трябва ни хапче, което веднага да реши всичко. Като "микровълново" общество, което се храни с нещо, стоплено в микровълновата. Обаче то не отговаря на онова, дето го печем на огнището. Губи се съдържанието.“
Обществото ни се отличава с огромна динамика, отбелязва Кирякова. В рамките на 10 години се случват страшно много неща. По думите й информацията и технологиите никога не са се движили с такива темпове.
Всеки от нас, когато е сам с тавана и няма някаква тежка патология, има своя радар за истинност, смята Ирина Кирякова. „И усеща къде е бил верен, къде е бил фалшив, кое е истински ценно, кое е маска и е роля.“
Защо днешните подрастващи са по-агресивни? Ирина Кирякова открива един от отговорите в това, че те „страшно много поемат и възприемат и много по-малко пространство има за отдаване“ и изразходване във вид на физическа енергия.
„В момента голяма част от тях са подложени на това само да възприемат, само да се пълнят с информация и няма време това първо да се „храносмели“ – да видиш какво от това, което си получил, искаш да вземеш, какво искаш да изхвърлиш, как то работи за теб. И след това – онова, което ти е в повече като напрежение, да го изхвърлиш някъде, да намериш креативни форми за това.“
Желанието на много родители да дадат свобода и твърде либералните нагласи пък са довели до липсата на граници къде да спреш, допълни психотерапевтът и даде пример как нейна преподавателка по гещалттерапия обяснила проблема с границите и свободата.
„Тя казваше: представете си, че живеете на върха на много висока сграда, имате прекрасен апартамент там, с невероятна тераса, с прекрасна гледка, но тази тераса няма парапет. Помислете каква част от пространството ще усвоите и ще ползвате спокойно. А сега си представете същата тази тераса с парапета. Ето това е свободата –много повече пространство ще използваш, когато знаеш къде са границите ти. Рангел Вълчанов в едно интервю казваше: обичайте оковите си, те са вашата свобода. Свободата не е липса на граници. Свободата е осъзнаване на границите и движение в рамките на тия граници. Другото е хаос“.
Агресията е реакция. Преди агресията обикновено има страх или болка и агресията се явява реакция на този страх или на болката, изтъква Кирякова. „Но понякога може въобще да не достигнем до страха, въобще нямаме усещането, не се свързваме с него. Толкова бързо идва атаката като най-добрата защита, че ние дори не си даваме сметка колко сме уплашени.“
Отвъд здравия егоизъм сме отишли в крайност, в която забравяме за другия, споделя други свои наблюдения Ирина Кирякова. „Ние сме клетки от голям организъм. Ако една клетка воюва с друга клетка, на ниво тяло знаем какво означава това. На ниво социум е същото.“
Най-много сега са хората, които страдат от нарушена връзка съ себи си и с другия, коментира наблюдения от практиката си тя." Самотата убива човека , а тези хора ни помагат много, мерят кръвно, пулс, помагат ми, чистят ни, нямам думи. Плачат и се радват с нас.. ., разказа баба Весела от град Белене. Тя е над 80 годишна . "Чувствам се добре, че тук в дома си, в селото, получавам тази грижа , защото тук лекар и аптека няма, сподели Кольо от село Шишманци , а той все..
Новата книга "Целувам ви, Аспарух Лешников" ще излезе от печат в началото на новата година. Автор е д-р Веселина Узунова. Тя е ползвала семейния архив, предоставен от внучката на известния певец - Джесика Лешников, която живее в Лондон и е оперна певица. Когато четете книжката, ще имате възможност и да слушате известните шлагери на Аспарух..
Гост в рубриката „Горещо сърце“ е пазарджишкият художник Константин Анастасов. Неговото много спектърно творчество провокира различна публика, включително и детската, която го дарява с много емоции и непринуденост. Константин Анастасов е носител на таз годишната национална награда на СБХ в раздел карикатура. Той е автор на много творчески и..
"Изотопия" се размечта не просто за Ден на будителите, а за цял месец (защо не и повече), в който да се срещаме с хората, превърнали се в будната ни национална съвест . Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част) Сред тях е Кирил Маричков , а и всички познати и непознати нему, с които..
Вярващите са убедени, че 40 дни след смъртта душата на покойника е сред нас, едва след това отлита към отвъдното. На този специален ден за помен християните подават храна и дарове, раздават и дрехите на мъртвия. Всичко дадено ще му се намери на оня свят. "Изотопия" поднася на Кирил Маричков спомените и емоциите на..
В рубриката „Горещо сърце“ отиваме в балчишкото село Гурково, където ни отвежда кореспондентът ни в Добрич Мая Райнова. Там тя се срещна с председателя на читалище „Свобода“ Наталия Георгиева, която родом е от Велико Търново, но след години в чужбина решава не просто да се завърне в България, а да се премести близо до морето. "Човекът, който..
Юркие Фейзи вдъхновява всеки, който я познава. Вярва, че винаги има път и надежда. Все още никой не е открил лек за лупуса, с който е принудена да живее, но вярва, че хората сами могат да се справят с всичко, стига да имат воля и любов към себе си. Това е най-важното нещо, на което се е научила от лупуса. "Да обичам повече себе си и когато..
Определени производства се ориентират към по-евтини дестинации заради новите нива на заплащане у нас - вече не сме заден двор на Европа с ниски..
Ръководството на БСП защитава интересите на Пеевски, Борисов и паралелната държава . Това каза пред БНР бившият депутат от БСП и бивш министър на..
От ветеринарно-медицинска гледна точка не трябва да се вземат трети проби. Ако ще да вземете още 10 пъти пробите , положителните проби не могат..