Босна – ще се превърне ли спорът за земи в повод за разпад

Едно решение на Конституционния съд в Босна и Херцеговина отвори отново кутията на Пандора - спор за земи, за граници, за баланс на правата между трите общности - бошняци, сърби и хървати. Резултатът е парализа на държавните институции, ултиматуми и призив за РС-екзит, отцепване на Република Сръбска от Босна и Херцеговина по примера на Брекзит. Какво накара този път похлупакът на врящия казан Босна и Херцеговина да затрака бясно - Тоня Димитрова потърси гледни точки и от Сараево, и от Баня Лука.

Миналата година парламентът на Република Сръбска прие Закон за земеделските земи, според който те са собственост на Баня Лука. Конституционният съд в Сараево определи този закон за притовоконституционен и сега близо 100 хиляди хектара в 25 общини стават собственост на централното управление в Сараево.

За Република Сръбска това решение не само заграбва земята на сърбите, но е и в нарушение на Дейтънското мирно споразумение, според което 51% от територията на Босна и Херцеговина принадлежи на Мюсюлманско-хърватската федерация и 49% на Република Сръбска.

„Тук не става въпрос дали нещо е конституционно или не, а за заграбване на 94 хиляди хектара в Република Сръбска. Ако няма съгласие чуждите съдии да си тръгнат и да започне да функционира Конституционният съд, тогава няма и Босна и Херцеговина“, заяви Милорад Додик - сръбският член на тройното председателство на Босна и Херцеговина.

Лидерът на доминиращата партия на бошняците Бакир Изетбегович му отговори:

„Те се опитаха всъщност да узурпират земя в Република Сръбска. Конституционният съд предотврати това. И сега искат от нас да отслабим Конституционния съд, така че подобни неща да минават в бъдеще. Няма да го направим!“

Според Таня Топич политически анализатор от Баня Лука - столицата на Република Сръбска, решението на Конституционния съд дори още не е официално.

„Решението не е публикувано. Председателят на Конституционния съд, който е сърбин - господин Златко Кнежевич, каза, че не са готови още мотивите за него и че още не го е подписал. Но политиците в Република Сръбска вече го тълкуват недвусмислено - като отнемане на земеделските земи от страна на държавата Босна и Херцеговина“, каза тя.

60-дневен ултиматум

Парламентът в Баня Лука се събра на извънредна сесия, заради съдебното решение за земеделските земи и постави ултиматум до 60 дни чуждестранните съдии да бъдат премахнати от Конституционния съд. Докато не бъде изпълнен ултиматумът, сръбските политици ще блокират решенията в държавните институции.

„Въпросът за ултиматума ни вкара в политическа криза и хората се питат - как може една страна - Република Сръбска, да иска и да налага промени против волята на другите. Босна е създадена така, че да се предотвратят точно такива ситуации“, казва Аднан Хускич - политолог от университета в Сараево.

Конституционният съд на Босна и Херцеговина беше създаден с Дейтънското споразумение и функционира от май 97-а година. Състои се от 9 съдии, 6 от тях от трите етнически групи, като Република Сръбска избира двама, а останалите 4-ма се назначават от Мюсюлманско-хърватската федерация. Останалите трима съдии се назначават от Европейския съд по правата на човека в Страсбург и не могат да бъдат граждани на съседни държави. В момента тримата чуждестранни съдии са от Италия, Молдова и Северна Македония.

„Причината съставът на Конституционният съд да е такъв е да се предотврати ситуация, в която съдът да стане политически инструмент, който взема решения срещу различните етнически общности - независимо какви са коалиционните договорки - сърби и хървати срещу бошняци или пък бошняци и хървати срещу сърби. Така, че тримата съдии са там, за да гарантират балансирани решения и те идват от държави, които не са съседни“, обясни Аднан Хускич.

Проблемът – Конституционният съд, а не земите

Според него проблемът на политиците в Баня Лука никога не е било решението за земеделските земи, а самият Конституционен съд. Но спорът не се изчерпва с него.

На извънредната сесия на парламента в Баня Лука босненските сърби откриха и нов фронт - битката за демаркация на границата между Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация. Това е едно от 8-те искания на депутатите от Баня Лука.

А най-отявленият националист сред босненските сърби Милорад Додик заяви:

„Сбогом, Босна и Херцеговина, добре дошъл РС-екзит“. И за пореден път призова за отцепване на Република Сръбска от федерацията.

„Логичният въпрос е дали този път наистина го мисли, колко далеч е готов да стигне, това ли е капката, с която чашата ще прелее. Но Додик винаги се вглежда във вътрешнополитическата динамика и сега сме пред местни избори през октомври. Много хора виждат това като първа заявка в предизборната кампания. Ако изберем този подход към въпроса, ще видите, че той успя напълно да остави в забвение опозицията в Република Сръбска и тя вече е под неговото крило“, посочи Хускич.

Додик беше обект на остри критики, че именно той начело на тристранното председателство прие план за реформи, които да подготвят Босна за членство в НАТО.

Таня Топич казва, че именно това е предизвикало огромни спорове в Република Сръбска.

„Струва ми се, че ситуацията става особено напрегната в изборни години. И сега сме в такава. Винаги се намират проблеми, които нагнетяват доста напрежението. Причината и този път е, че сме в предизборна кампания. Дискусията около евентуалното членство в НАТО породи големи спорове, особено в Република Сръбска, и общественото внимание трябваше да бъде отклонено“.

Вниманието е отклонено, но никой от босненските сърби вече не вярва, че ще има промяна в статута, твърди Таня Топич.

„Мисля, че голяма част от гражданите в Баня Лука и в Република Сръбска въобще не вярват на тези приказки. Защото те не спират вече 10 години. Имаме непрекъснати заплахи за референдум за напускане на Република Сръбска от Босна и Херцеговина. Но такъв не се случва, и бих казала няма реално основание. Защото голяма част от гражданите не мислят, че това е възможно или че е неизбежно“.

Влияние отвън

В предизборна обстановка политиците в Босна и Херцеговина, включително в Република Сръбска, по традиция избират да ровят в старите рани от войната, вместо да се занимават с истинските проблеми - бедност, социално-икономически упадък, катастрофално обезлюдяване, единодушни са и Аднан Хускич, и Таня Топич. А именно тези проблеми превръщат страната в арена за геополитически битки за надмощие.

„Когато говорим за влияние отвън - осезаемо е увеличено влиянието от Сърбия, но и от Русия. Руската намеса се изразява в противопоставяне на евентуално членство на Босна и Херцеговина в НАТО, към което беше направена крачка с приемането наскоро на програма за реформи. Това в руските кръгове по никакъв начин не може да се приеме добре и се правят опити всячески да му се попречи“, отбеляза Таня Топич от Баня Лука.

Според Хускич Босна е като лакмус за чуждите влияния на Балканите. Макар и да е европейски портекторат, Европа няма силно влияние в страната, твърди той.

„Сега американците са също толкова незаинтересовани в региона, въпреки че от време на време назначават различни пратеници. Ричард Гренел, който беше назначен от президента Доналд Тръмп за специален пратеник за Косово и Сърбия, тази седмица стана шеф на Секюрити сървисис, от друга страна Матю Палмър е специален пратеник на Държавния департамент -  това показва, че има двойствена политика на Съединените щати - едната от Белия дом, другата от Държавния департамент. Това само допринася за объркването в региона.

Целия репортаж може да чуете от звуковия файл.