Европейските лидери се събират на извънредна среща на върха, на която ще обсъдят многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. Срещата е свикана от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел в търсене на консенсус по първия 7-годишен бюджет след излизането на Великобритания от съюза.
Мишел предлага всяка държава да внася в европейската хазна 1,074% от брутния си национален доход, но Европарламентът настоява вноската да бъде в размер на 1,3 на сто, а Еврокомисията – 1,1%. И в трите варианта става дума за повече от един трилион евро за седем години.
„Чакането няма да направи нещата по-лесни, време е за решения“, каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел в обръщение преди срещата на върха, на която лидерите на 27-те членки на ЕС ще опитат да постигнат консенсус по следващата многогодишна финансова рамка.
Преразпределението на средствата по отделните пера и обвързването на еврофондовете със спазването на върховенството на закона са само част от конфликтните точки. Освен това трябва да се реши как ще бъде запълнена оставената от Великобритания бюджетна празнина, който според различните изчисления минимум 10 милиарда евро годишно и как ще се справи съюзът с предизвикателствата, поставени от климатичните и технологичните промени.
Всички тези въпроси поставят разделителни линии между богатите държави, които са донори на европейската хазна, и тези, които получават повече, отколкото внасят.
Страните от Централна и Източна Европа, сред които и България, настояват да получават достатъчно ресурси за регионално развитие и земеделие.
Докато по-богатите държави като Германия и Нидерландия не са съгласни да плащат повече в ситуация, при която и без това са нетни донори на европейската хазна.
Едно от предложенията, което разбуни духовете в Брюксел е най-богатите държави да получават по-малко еврофондове за сметка на по-бедните.
Планът „Мишел“ предвижда орязване на фондовете за земеделие – нещо, което Франция, никога не би подкрепила.
Полша и Унгария, срещу които има наказателни процедури заради липса на върховенство на закона, категорично се противопоставят на обвързване на този критерий с получаването на евросредства.
За България, проблемна е и Зелената сделка на ЕС, защото постигането на въглеродна неутралност през 2050 г. изисква от нас да затворим въглищните централи, а едва ли ще успеем да покрием загубите с предвидените инструменти от страна на Европа.
Една от тези държави е и България, който най-много се притеснява от Зелената сделка, според премиера Бойко Борисов, който подчерта, че ще струва милиарди на страната ми.
„Толкова казват, че ще е в един момент, ако трябва да се затворят въглищните централи, за да се премине на други тип енергия. За да компенсираме тези 60% ток от тях, ще трябват толкова пари“, каза Борисов.
Конфликтните точки заплашват страните-членки за първи път в историята си да изпаднат в тежка ситуация, при която от 1 януари да няма общ бюджет, следователно да спрат евросредствата, обясни близък до преговорите източник от Брюксел.
Заради срещата на върха в белгийската столица са предприети извънредни мерки за сигурност.
В Италия се провежда 24-часова национална стачка на местния обществен транспорт. Организирана от всички синдикати, тя ще приключи на 9-и ноември сутринта. Протестът е за икономическа корекция на заплатите на 100 хиляди работници в сектора, както и за "по-голяма безопасност, устойчивост и ресурси" за местния обществен транспорт. За..
Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен е предложила на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп ЕС да купува американски вместо руски втечнен газ. Това съобщи самата тя след края на неформалната среща на европейските лидери в Будапеща. "Първо трябва да определим общите интереси и после да преминем към преговори", каза Фон дер..
Гърция и Турция не постигнаха съгласие по спора за общата си морска граница, но ще продължат диалога. Това обявиха министрите на външните работи на двете страни, след като разговаряха в Атина. Гърция и Турция, съюзници в НАТО, но исторически врагове, отдавна са в противоречие по теми относно това къде започват и свършват континенталните им..
Страните-членки на НАТО осъдиха в съвместно изявление в петък лидерите на Русия и Северна Корея за "опасно" разширяване на войната в Украйна, като осъдиха Пхенян за военната ѝ подкрепа за Москва, предаде Ройтерс. "Задълбочаването на военното сътрудничество между Русия и КНДР оказва дълбоко влияние върху евроатлантическата сигурност и има..
Над 77 килограма марихуана задържаха на Граничният контролно-пропускателен пункт "Кулата". Шофьорът, който е пътувал от Гърция за България, е задържан. Товарната композиция е влязла в страната ни вчера в 12.10 часа. Митнически служители от отдел "Борба с наркотрафика" са селектирали товарния автомобил за проверка,..
Окръжният съд в Плевен отложи делото за катастрофата, при която загинаха трима, като насрочи заседание на 17 декември. Тогава ще бъдат предоставени още доказателства по искане на обвиняемия, който управлявал автомобила без книжка и след употреба на алкохол. И днес преди заседанието пред Съдебната палата близки и приятели протестираха мирно с..
Слабостта на Тръмп е, че говори в хипербола, но посока му винаги е правилна. Това каза пред БНР Йонко Мермерски, който живее в САЩ и беше преводач на Доналд Тръмп при срещата му с бившия премиер Бойко Борисов в Овалния кабинет. " Така е и за Украйна - има хипербола в говоренето, че ще спре войната за един ден, но това ще се случи и има план -..
Безредици пред Народния театър "Иван Вазов" предшестват премиерата на постановката "Оръжията и човекът", режисирана от Джон Малкович...
Днес е втората премиерна дата на постановката на Джон Малкович „Оръжията и човекът“ в Народния театър "Иван Вазов" . Снощи, по време на първото..
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призова президентската институция да се извини за изразената позиция, с която се поставя под съмнение легитимността..