Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Алесандро Гоня - човекът с над 500 премиерни изкачвания

А. Гоня в Банско
Снимка: Илиян Ружин



Премиерните изкачвания в планините се смятат за едни от най-ценните постижения в алпинизма - това са изкачвания по нови маршрути, за които алпинистите разполагат с малко или почти никаква информация. А неизвестностите са правопропорционални на опасностите. 

Италианският алпинист-ветеран Алесандро Гоня има над 500 такива премиерни изкачвания. Той е от златното поколение италиански алпинисти от втората половина на миналия век. Сега, на 73 години, Гоня продължава да се катери, да пише книги и вече над 50 години обикаля света като лектор

Роден е през 1946 г. в Генуа, Италия. Освен алпинист и писател, той е планински водач, историк на алпинизма, сред основателите на "Mountain Wilderness" - международна асоциация за опазване на планинските райони. От края на 60-те до края на 70-те години на ХХ век  е сред най-добрите алпинисти в света, с много премиери, солови и първи зимни изкачвания. Ето някои от тях:

1968 г. - първо зимно изкачване на Североизточната стена на Пиц Бадиле (по маршрута "Касин");
1968 г. - първо соло изкачване на Северната стена на Гранд Жорас (по маршрута "Касин");
1969 г. - първо зимно изкачване на Югоизточната стена на Гранд Капусин, по маршрута "Рагни";
1969 г. - първо изкачване на Матерхорн по маршрута "Naso di Z’Mutt";
1978 г. - първо италианско преминаване на култовия маршрут "Salathé" по Ел Капитан, Йосемити;
1979 г. - К2 по реброто Абруци.

На скали в днешно време
Интервю на Таня Иванова

Знаете ли колко премиерни изкачвания имате зад гърба си?
Не точно. Имам списък, защото си записвам всичко, но не знам наизуст, може би около 500 - по-къси маршрути, по-дълги, всякакви. Най-доброто ми постижение е премиерен маршрут, който изкатерих с моя приятел Лео Черути на връх Матерхорн. Стена, която никой не беше изкачвал - Смутен Назе. Впечатляваща, 1200 метра. И това беше през 1969 г. 

Продължавате ли да се катерите?
Разбира се! Аз съм на 73 години, вече не искам да правя някакви трудни изкачвания, но съм щастлив, когато отида на скали в почивните дни с някой приятел, просто за да се раздвижа. Разбира се, съвсем различно е от това, което някога съм правел. 

Можете ли да опишете с една дума чувството, което имате, след като сте изкачили някой връх?
С една дума? Невъзможно е. Хората мислят, че когато се качиш на върха, си много щастлив. Разбира се, ти си доволен, но щастието е нещо друго. То е чувството, което ти следваш и се опитваш да постигнеш през целия си живот. По някакви причини алпинистите искат, след като стигнат върха, да отидат и да опитат друг връх, може би по-труден. 

Значи е някакво пристрастяване, зависимост?
Пристрастяване е. Когато изкатерихме с моя приятел Матерхорн след 4-5 дни катерене, бях доволен. И докато слизахме, аз вече мислех за следващия връх. Търсил съм щастието през целия си живот, но не съм го постигал. Да си щастлив значи да си 100% удовлетворен. Ако след като постигнеш нещо, ти продължиш да правиш същото, това значи, че не си постигнал тези 100%. Може би някои успяват да постигнат тези 100%, не знам, мога да говоря само за себе си. Трябва да внимаваш, когато четеш, тъй като много хора пишат това, което смятат, че читателите искат да прочетат - не искам да кажа, че те лъжат, но това не е истината. 

Вие сте и писател. Забелязала съм, че мнозина алпинисти имат дарбата да пишат. Каква е връзката? Не общуват лесно, но пишат добре.
Не всички, но е вярно. Голяма част от тях наистина пишат добре. Невероятно е колко много книги има през вековете, написани от алпинисти. Това значи, че мнозина пишат, но и, че мнозина четат тези книга. Защо? Мисля, че защото алпинизмът не е спорт, спортът е само част от него, и емоциите, които можеш да изпитваш в планините, ги няма в  тениса или в ските. Алпинизмът е нещо друго - ти се отдаваш изцяло на играта. Не става дума за състезание - да си първи или втори, ти си сам с планината, или с приятелите си, разбира се. Така че това е начин на мислене, който те подтиква да пишеш.   

Координатор сте на инициативи като "Да почистим Мармолада", "Да опазим ледниците" и други подобни. Кога започнахте с тази дейност и защо?
Започнахме през 1988 г., защото разбрахме, че това е моментът да почнем да правим нещо за планините. Не само да бъдат почистени, но по-важното - да бъдат опазени. Разбрахме - под "ние" имам предвид "Mountain wilderness" - международна асоциация, която работи за опазване на планинските райони, основана през 1987 г. Та, ние разбрахме, че трябва да действаме - да почистим Мармолада, например. Освен това, критикувахме лифтовете - те не толкова рушат физически планината, колкото опорочават смисъла на пребиваването в нея. Така си спечелихме много врагове, които ни упрекваха в някаква елитарност. Но ние им казахме "спрете, не експлоатирайте планината повече по този начин".

Какво е бъдещето на планините? Ледниците се топят, климатът се променя, това е очевидно за всички...
Очевидно е, и то не само в Алпите, а и в Хималаите, в Антарктида, навсякъде. Но трябва да кажа, че преди 400 години ледниците в Алпите са били по-малки от сега. После, преди 300 години е застудяло и ледниците са почнали да нарастват. Но преди не е било така, били са на по-малка площ от сега - хората са можели да стигнат от Цермат до Червиния на кон. Сега това е невъзможно. С това не искам да кажа, че няма опасност - само след няколко години няма да има ледници. Но се надявам, че след 30-40 години ще започне нов период на застудяване и образуване на ледници. Проблемът с климатичните промени обаче остава и ние трябва да спрем да използваме полезни изкопаеми, петрол за горива. Трябва да намерим начин да оползотворяваме слънчевата енергия. 

Да се върнем на алпинизма. Смятате ли, че има ли криза в съвременния алпинизъм?
Не, не мисля. Има някаква част от алпийската общност, с която не съм съгласен, тъй като не харесвам комерсиалните експедиции и всички подобни неща. Но това е само част от всичко. Сега шерпите искат да развият този височинен туризъм. Преди много години в Алпите фиксирахме парапети по Матерхорн, построихме лифтове в планините, сега шерпите искат същото и ние трябва да приемем това. Но алпинизмът не е в криза - има много млади хора, които всяка година търсят трудни върхове в отдалечени райони и ги изкачват.

Кой най-добрият алпинист сега?
Трудно е да се сравняват алпинисти от различни епохи, но за времената, в които аз най-активно се катерих, това беше със сигурност Райнхолд Меснер. Преди него беше Херман Бул, разбира се - Валтер Бонати, Рене Демезон. А сега мисля, че това е Денис Урубко. 

Какви качества трябва да притежава един алпинист, за да остане жив дълго време?
Някой би казал - късмет. Не бих казал. Късметът е важен, но не е само това. Аз също се питам този въпрос - кои са тези качества. Анализирал съм много трагедии - някои от загиналите в тях съм познавал, други - не, но защо някой е загинал не може да се докаже, може само да се усеща. Мога да кажа едно - оцеляването не е въпрос на съдба или късмет, а на способност да свържеш съзнанието с подсъзнанието си. Ако има сключен брак между тези две части на нашия Аз - защото има една част, която ти не виждаш, но можеш да чувстваш какво иска - и ако си способен да разбираш това, да приемеш, да осъзнаваш това, което искаш - можеш да оцелееш дълго време. 

А Вие защо избрахте катеренето и този начин на живот?
Не знам точно. Бях дете, исках да се катеря навсякъде. Може би е съдба. 

Лектор сте от 60-те години на миналия век насам. Това са повече от 50 години говорене пред публика, пътувания по цял свят. Какво е основното Ви послание към публиката и какво бихте казали на хората, които практикуват екстремни спортове?
Бих им пожелал да осъществят това, което искат. Ако това е нещо трудно, аз им свалям шапка. Но най-важното е в начинанията си хората да успяват да сключат този "брак", за който споменах по-рано - споразумението между онова, което искаш да постигнеш, и вътрешния си глас, несъзнаваното. Това се учи, трудно е. Когато си млад, го имаш естествено, после нещата се променят и трябва да го постигнеш отново. 

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
---
Новините следете в рубриката на БНР "Екстремните спортове". Можете да я слушате като подкаст тук.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Доброто, което окрилява

През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..

публикувано на 09.01.25 в 11:28

Как да разпишем и постигнем своите "50 цели за 2025" с Анастасия Карнаух

Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..

публикувано на 06.01.25 в 18:43
Интериорният и продуктов дизайнер инж. Лора Денева

Как да поканим у дома Мока Мус, съветва дизайнерът Лора Денева

"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс  Мока Мус  буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..

публикувано на 06.01.25 в 15:33
Коледен базар в град Познан, Полша.

Аугусто Ечевери Чуковски: Важно е да вярваме в доброто и да разчитаме на него

Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..

обновено на 06.01.25 в 09:09

Мануела Панаретова: Нека опитаме да запазим мир и баланс в отношенията

Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..

обновено на 06.01.25 в 07:45
Таня Лий, Джегук Лий и синът им Дамин Лий.

Таня Лий: Нека запазим хубавото си отношение и грижата един за друг

Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..

обновено на 06.01.25 в 05:56
Силсила Махбуб

Силсила Махбуб: Нека имаме щастлива година, в която българите избират да останат тук

В Афганистан Новата година – Навруз , всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..

обновено на 06.01.25 в 05:12