Истории от фолклора, предавани от уста на уста, оживяха на сцената на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Габрово. Стигнаха до публиката на измислен, архаичен език и предизвикаха смях и размисъл. Премиерата на постановката „Орото ламя е“ беше на 14 февруари и препълни залата. В края на представлението актьори и зрители заедно се хванаха на хорото, в което създателите на спектакъла виждат изход и спасение.
Истории от „блажния“ фолклор, но не просто преразказани, а превърнати в част от биографията на героите. Това успява да постигне младият екип, създал нетрадиционния фолклорен спектакъл „Орото ламя е“. Действието се развива по време на война. Мъжете са на фронта, далеч от тях - на село, са жените им. В тези два паралелни свята героите борят страховете и делниците си с чувство за хумор.
"Това също е много важен момент в блажния фолклор, че смехът е изцерителен, защото ти си тленен на тая земя", каза режисьорът Васил Дуев.
Драматизацията на Васил Дуев е по текстове от сборника „Фолклорен еротикон“ на проф. Флорентина Бадаланова. Тази част от българското народно творчество вдъхновява режисьора и заради красивото въображение в еротичните истории. Той ни връща назад във времето, когато с метафори и космологични митове предците ни си обясняват сътворението и началото на човешкия род. Разказът от сцената е за оцеляването, за любовта и раздялата с любимия, за магиите и метаморфозите, и стига до публиката на измислен архаичен език.
"Когато езикът, на който говорят, е разбираем, но в същото време е измислен, това също помага за тази илюзия, така си мисля и по този начин можеш да се срещнеш с различни изкази от цялата страна. Ние направихме такова едно българско есперанто. Има прекалено цветен и различен изказ. Мисля, че тогава хората се ориентират за какво става дума и започват да се наслаждават на красотата на тези архаични думи", допълни Васил Дуев.
Архаичният език идва интуитивно, казва дебютантката Моника Иванова. Тя е от гост актьорите в този спектакъл на Габровския драматичен театъра, който напомня на зрителите за живия живот, когато песните, танците и легендите са били част от действителността на хората.
"Именно тези танци и музиката, въобще това как изглежда мястото, където се намират тези хора, как звучи мястото, на което се намират тези хора, показва, че те не са просто хора, които се смеят на едни така интересни шеги за интимните неща от живота. Фолклорът не е просто това, той е нещо много повече", каза Иванова.
Сценичното пространство е разделено на две. Така военните действия и животът на жените в селото се развиват паралелно пред очите на зрителите. Друга изненада за публиката беше дъждът, завалял в представлението. Впечатляващи се оказаха и еротичните рисунки, един от акцентите в сценичното пространство, създадено от Даниела Николчова, сценограф и костюмограф на постановката.
"Това са скални рисунки от България, които ние пренесохме в нашето представление. Те са реално съществуващи. Има истории около всяка от тях", каза Даниела Николчова.
На финала на спектакъла хорото от сцената слезе в залата и събра артисти и зрители.
Репортажа можете да чуете в звуковия файлСпонтанна импровизация върху музикална графика или строга интерпретация на записан с ноти музикален текст – това са границите, в които се движи музиката, която ще прозвучи в петото издание на фестивала „ТрансAрт“ на „Ориндж фактори“. Трите събития са на 26, 27 и 29 ноември в различни културни пространства в София: залата на Националната музикална..
Днес - 26.11, се навършват 115 години от рождението на писателя Йожен Йонеско. Той е ненадминат представител на "театъра на абсурда". "След Втората световна война живеем във все по-атеистични времена. Обществото се потапя в една хедонистична среда. Театърът на абсурда отчита това. С него се занимава и драматургията на Йожен Йонеско", разказа..
Интересът на американския писател Грегъри Магуайър към света на "Магьосникът от Оз" се появява в детските му години. Спомня си с носталгия моментите, в които е гледал, заедно със семейството си, класиката от 1939 по романа на Лиман Франк Баум. Признава, че започва да си създава свои истории в тази вселена още след финалните надписи на..
Росен Димитров е родом от Казанлък.Немска езикова гимназия завършва в Бургас, Висше военно училище в Шумен. По образование машинен инженер, по призвание - писател. Живее, твори и работи в Германия. Но широкият му дух не го оставя на мира и той задълбава в една трилогия - фентъзи: " Момичето от моите мечти", "Силата в теб", " Легендата..
В седмото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Пренасяме ви в атмосферата на международния оперен конкурс “Николай Гяуров“ в Модена в разговор с един от членовете на журито – директорката на Варненската опера Даниела Димова - Специален гост: оперната..
Гьоте институт – България е домакин на премиерата на най-новото видеопредставление на творческия колектив "Метеор" - "Вълшебната гора". Става дума за видеопредставление и пърформанс на живо тази вечер от 19 часа. Събитието обещава да ни отведе към границите на другостта чрез ритуална трансформация. "Образът на гората и планината като..
На 12 ноември се надършиха 100 години от рождението на цигуларя Петър Арнаудов - български музикант, който дълги години неотменно присъства в концертния живот на страната, същевременно един от най-известните наши цигулкови педагози. Петър Арнаудов е роден в София, син е на уважавания професор Михаил Арнаудов. Учи цигулка при Владимир Аврамов,..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
И шестият опит да бъде избран председател на 51-вото Народно събрание се провали. Нито един от предложените четирима кандидати не успя да събере..