„Севилският бръснар“ от програмата на OperaVision

Много ме заинтригуваха спектаклите на оперните театри извън Европа,  предлагани в платформата OperaVision. След много добрите впечатления от Пекинската опера и Националния център за изпълнителски изкуства в Момбай гледах  спектакъла на Театро Мунисипал де Сантяго – националната опера на Чили. Тяхното предложение бе видеозапис на  операта „Севилският бръснар“ от Росини - много забавен и жизнен спектакъл, приятен за гледане, а и за слушане, защото в него повечето от участниците бяха млади и много перспективни певци, носители на престижни награди от оперни конкурси. Ще отбележа, обаче, че само хорът и оркестърът бяха чилийци, вероятно  и статистите, и сценичните работници, останалите изпълнители бяха от различни страни на света.

Ще започна с диригента Хосе Мигел Перец Сиера - млад испански музикант, блестящ пианист, работил като асистент на Габриеле Феро, Алберто Дзеда и с Доминго на  конкурса му за млади дарования във Валенсия. Започнал кариерата си  през 2005, следващата година той е най-младият диригент, явявал се на фестивала  Росини в Пезаро и там до днес често дирижира. Известността му непрекъснато  расте и въпреки младостта му го смятат за “експерт“ в музиката на Росини. Тези си качества той демонстрира и в спектакъла на „Севилският бръснар“ в Чилийската опера. Хосе Мигел Перец Сиера владееше сцената. Въпреки че изпълнителите  бяха от много краища на света, с различна гласова школовка, различен подход към ролите, спектакълът  премина стройно и без никакви разклащания, ансамблите бяха образцови, мъжкият хор много строен.

Постановката  на „Севилският Бръснар“ бе на  известния италиански оперен и театрален  режисьор Фабио Скарволи, който също често работи на фестивала Росини в Пезаро. Предложи ни една постановка в рамките на традицията, но с вмъкнати много интересни хрумвания, които правеха спектакъла много атрактивен. На сцената имаше няколко мима, които създаваха интересни ситуации по време на някои от най-любимите арии в операта. Въобще през  цялото действие имаше непрекъснато движение по сцената, което придаваше голяма динамичност на спектакъла. Декорът на художника Джорджо Рикели беше също щастливо хрумване. В средата на празната сцена бе домът на Доктор Бартоло - прозрачен, без стени, за да се вижда действието и вътре в къщата.

Певците, ангажирани в този „Севилски бръснар“, бяха великолепни, с отношение към музиката на великия Маестро. Фигаро бе едно известно име в последните години - руският баритон Радион Погосов, познат по оперните сцени именно с ролите на Фигаро, Папагено /с нея дебютирал на 19 години в родината си/, Марсел от „Бохеми“, Дандини, Гулиелмо. Завършил програмата за развитие на млади артисти  на Метрополитън, Погосов често гостува на престижната сцена, а и в цяла Европа и САЩ. Неговият Фигаро бе великолепен и певчески, и актьорски. Очарователна бе и неговата сънародничка - мецосопранът Виктория Яровая, в ролята на Розина. Красив, плътен глас, подвижен, с изрядна вокална техника, музикална и артистична. И тя е постоянен гост на фестивала в Пезаро, известна с ролите на Розина, Изабела, Анжелина, позната и на  престижните оперни сцени и фестивали в  Европа. Ветеран в спектакъла в Чили бе баритонът Хосе Фардила -португалец, започнал кариерата си преди 36 години - през 1984, и пял на най-големи сцени по света: Ковънт Гардън, Миланската Скала, Залцбургския музикален фестивал, Виенската опера, Майските музикални тържества във Флоренция и др. Прочут е с ролите на Бартоло, Малатеста, Дон Манифико, Фалстаф. И в този спектакъл личеше опита му, правеше убедителен образ, пееше много добре, интересен бе за гледане заради изработените детайли  в ролята му. Още един много гласовит руснак - басът Павел Червински, в ролята на Дон Базилио. Кариерата му все още е съвсем кратка - от 2012 година  след много награди от престижни певчески конкурси и стаж в Болшой театър. В чилийската постановка Дон Базилио не е с расо, явно за този мощен  глас са търсили по-страховит  вид и се е получило. Той си е мошеник, защо да го крият под расо?! Оставих за края Граф Алмавива, защото той е нещо по-специално - цветнокожият южноафрикански тенор Леви Секгапене. Носител е на награди на конкурсите Белведере, „Монсера Кабайе“ и през 2017 на първа награда на конкурса на Пласидо Доминго „Опералия“.  Фактически Секгапене  е на оперната сцена от три години, а целият му репертоар е насочен към белкантовата опера - Граф Алмавива, Дон Рамиро от „Пепеляшка“, Ернесто от „Дон Паскуале“, дебютира и в „Семирамида“, “Турчинът в Италия“, „Идоменей“ и за тези три години е гостувал на много от оперните сцени и фестивали в Европа. Природата му е дала много лек, с неограничени височини глас, вокалната му техника е много добра и все пак, още му трябва упорита работа, за да постигне съвършенството,  което заслужава неговият талант. Той показа голямо дръзновение в спектакъла като изпълни  финалната ария на Алмавива от операта – ария, която почти всички тенори грижливо избягват да пеят по време на представление. Заслужава похвала, това е почти подвиг!

Надявам се, че предизвиках любопитството Ви и че това ще Ви накара  да чуете и видите този много атрактивен спектакъл!