Европейският парламент ще даде съгласие за многогодишна финансова рамка, само ако тя отговаря на амбициите на Европейския съюз. Многогодишният бюджет е бюджет за бъдещето на Европа – така евродепутатите вдигнаха залога в преговорите в Европа за финансирането през следващия период от 2021-2027-ма година непосредствено преди извънредната среща на върха другата седмица, на която ще преговарят и европейските лидери.
Кои са разделителните линии и защитава ли България интересите си в битката за евросредства?
В преговорите за многогодишния бюджет Европейския съвет и Европарламента имат еднаква тежест – необходимо е първо единодушно одобрение на лидерите, а после - и съгласие на Европарламента. Предложението на Европейската комисия е многогодишния бюджет да е 1.1% от БВП на европейските държави, а евродепутатите искат да бъдат отделени дори повече средства – 1.3 на сто от БВП. Позициите на европейските държави са разделени на две – от едната страна са пестеливите – държавите от Северна Европа, които не искат да отделят повече от 1% от БВП и Приятелите на кохезията – страните-членки, които искат да няма намаление в кохезионните средства и земеделските субсидии. Борба с климатичните промени, дигитализация, подкрепа за младите с програмата Еразъм, финансиране на малките и средни предприятия, без да се застрашават селските и бедните райони, фермерите – това са приоритетите на Европарламента за следващия 7-годишен бюджетен период. В реч пред евродепутатите председателят на Европейската комисия
Урсула фон дер Лайен постави акцент върху прехода към зелена икономика и как разходите за зелената сделка да бъдат вписани в новата финансова рамка:
„Всички 3 институции, парламентът, Съветът и Комисията са единодушни за стратегическия дневен ред. Всички сме наясно какъв е залогът. До 2050-та Европа има намерение да стане първият климатично неутрален континент. Тук не става въпрос само за здравето на планетата, въпреки че това е основната цел. Така създаваме чиста и екологично ориентирана икономика, създаваме нови устойчиви и ориентирани към бъдещето работни места. Трябва да се възползваме от дигиталната революция в света и да бъдем активни играчи, а не пасивни наблюдатели“.
За Зелената сделка в новия бюджет е предвиден преходен механизъм с 7,5 милиарда свежи европейски пари.
Председателят на ЕП Давид Сасоли предупреди:
„Ние сме в центъра на международен дебат в борбата с климатичните промени, мнозина на световната сцена ни наблюдават как ще заемем тази водеща роля. Но това не може да става с цената на затваряне на фабрики и на загуба на работни места“.
Прехвърлянето на пари от националните бюджети към европейския трябва да спре, допълни Сасоли по повод новото перо в европейския многогодишен бюджет – собствени ресурси като такси за пластмасата или дигитален данък.
За България в новата Многогодишна финансова рамка е предвидено увеличение на евросредствата.
Андрей Новаков – евродепутат от ЕНП каза:
„Аз вярвам, че ще съумеем, че България не само ще съумее да запази средствата за България, но и да ги увеличи, имайте предвид, че бюджетът на ЕС ще изтънее с 80-90 милиарда след излизането на Великобритания. Въпреки това съм щастлив да видя, че предложението на ЕК е за увеличение на парите за България с 8%, Европейският парламент го подкрепя“.
25 милиарда от структурни и земеделски фондове е предвидено да получи страната ни през следващия 7-годишен период
Многогодишната финансова рамка раздели страните членки на ЕС на две групи – така наречените икономични държави – богатият север, който не иска да дава повече от 1% от БВП за членска вноска в блока. От другата страна са Приятелите на кохезията – южна, централна и източна Европа, които разчитат на еврофондове и държи на земеделските субсидии. "Пропастта в позициите между двете групи изглежда непреодолима, но очакваме срещата на върха следващата седмица да покаже желание за постигане на консенсус", заяви Маргарита Маркеш – част от преговарящия екип на Европарламента, член на групата на социалистите и демократите.
„Имаме нужда от първа стъпка в този Европейски съвет, защото всеки има аргументи, които може да сложи на масата на преговорите. Не очаквам окончателно решение, но е ясно, че не можем да останем разделени, както сме днес. А и съм уверена в работата на Шарл Мишел“.
Европейската комисия предложи още през май 2018 г. многогодишният бюджет да бъде равен на 1,1% от БВП на страните членки. Европейските лидери не желаят да увеличават вноските си, а Европейският парламент настоява за 1,3%. Освен размера на вноската има и още едно предизвикателство пред новия многогодишен бюджет.
Предложението на Европейската комисия е изготвено преди да се роди Зелената сделка. От Европарламента настояват една четвърт от бюджета да отива за борба с климатичните промени. За да започне да действа новата многогодишна финансова рамка в началото на следващата година консенсус трябва да бъде постигнат до лятото, тъй като след това е необходимо да бъдат приети регулации за 37 разходни програми.
Според Владимир Кисьов - директор на Европейския институт в България, от изключителна важност е да се намери някакъв компромис и решение, за да бъде приета многогодишната финансова рамка:
"Даже и ако се налага дупката да се попълва с увеличение на вноските от БВП. България е чист бенефициент - в момента 1:4 е съотношението на вноската към получаването на средства, а сега се очаква и малко увеличение. Мисля, че всичко ни касае в толкова голяма степен, защото се забавихме с част от реформите и нещата, които трябваше да се постигнат през тези години като пълноправни членове". Той обясни, че в тези средства са и парите за кохезия, които са за наваксване на изоставането на страната ни, която по статистиките се движи между последно и предпоследно място в ЕС.
Репортаж на Тоня Димитрова и интервю на Людмила Железова с Владимир Кисьов в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
Пожар гори в Алдомировското блато. Това съобщиха от пожарната за БНР. Сигналът е подаден около 19.46. На място е изпратен един екип на пожарната. При пристигането на място е установено, че горят сухи треви, храсти и папур в блатото. За момента няма опасност за съседни обекти. Няма данни за пострадали .
Кметът на Столичната община Васил Терзиев откри изложбата "Отломки от един следобед", посветена на 100-годишнината от атентата в храма "Света Неделя". Тя е разположена на площад "Света Неделя". "Насилието не ражда нищо добро", подчерта кметът Терзиев. "В едно общество трябва да има други механизми, по които да се стига до някакъв път напред...
Педагогическият колеж стартира процедура за преобразуването на учебното заведение във филиал на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий“. Целта е да се предоставят възможности на младите хора в Северозападния регион да разширят своето образование. Доц. Боряна Здравкова, директор на Педагогическия колеж, съобщи новината по време..
Жена загина при тежка катастрофа тази вечер на околовръстния път на Пловдив, между разклоните за селата Първенец и Златитрап. Детето, което е пътувало с нея е откарано в болница. Катастрофата е станала около 19 часа. По предварителна информация леката кола, управлявана от жената е навлязла в лентата за насрещно движение и се е блъснала в..
До месец юни 2026 г. Домът за стари хора в село Фатово и неговите потребители трябва да бъдат преместени в Смолян. Това се налага във връзка с Наредбата за качество на социалните и интегрираните здравно-социални услуги, според която потребителите трябва да имат достъп до здравна, социална, културна, образователна инфраструктура. Вече текат и..
Италия приветства днешното предложение на Европейската комисия за затягане на ограниченията върху имиграцията в Евросъюза. Брюксел определи Косово, Тунис, Египет и още четири страни като "безопасни държави по произход", където кандидатите за убежище могат да бъдат връщани по ускорени процедури. "Списъкът на сигурни държави по произход е..
Районният съд в Пловдив пусна под парична гаранция от 25 000 лв. Георги Георгиев, обвиняем по делото "Дебора". Решението на магистратите може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пловдив. Искането за промяна на мярката "задържане под стража" на Георгиев, която е в сила от близо две години, бе отправено от защитниците му. Те обаче ще обжалват новото..
В училище трябва да се изучава вероучение , изказа мнението си пред БНР Иван Стамболов - журналист и публицист. Според него предлагането на..
Акция на полицията в столичния квартал "Студентски град". Открито е голямо количество анаболни стероиди и таблетки. Двама души са..
Главният вход на столичното 24-о средно училище "Пейо Яворов" в кв. "Хаджи Димитър" беше зазидан, а причина за това се смята отстоянието от казино,..