Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще бъде ли спасен Международният балетен конкурс във Варна

| обновено на 17.02.20 в 19:04
Снимка: IBC Varna


На 6 февруари организаторите на Международния балетен конкурс - Варна от едноименната фондация съобщиха, че  XXIX издание на конкурса, планирано за 15-30 юли, се отлага и няма да бъде проведено през 2020 година. Посочената причина е недостатъчно спонсорство и дарения, които са съществено перо от финансирането на варненската балетна олимпиада. Не е необходимо да говоря дълго за важността на този форум, единственият в света, който се провежда на открита сцена – в Летния театър във Варна. Само ще напомня защо той е толкова значим за България и в световен мащаб: Защото е най-старият, първият в света. Защото за изминалите почти 6 десетилетия от създаването му през 1964 г. някои от най-ярките звезди на световния балет от различни школи са били негови лауреати – като Владимир Василиев, Наталия Макарова, Екатерина Максимова, Михаил Баришников, Патрик Дюпон, Силви Гилем, Максимилиано Гера и т.н. Защото е дал силен тласък и на развитието на българския балет. Сред българите лауреати са големите ни балетисти Вера Кирова, Красимира Колдамова, Калина Богоева, после Бисер Деянов, Ясен Вълчанов, Маша Илиева, после Диляна Никифорова, Вяра Начева, Александър Александров и така до 2020 г., когато за първи път се обявява невъзможност да се проведе международният балетен конкурс във Варна.

Очаквано, лошата новина веднага имаше силен отзвук в социалната мрежа facebook. И балетисти, и ценители на балетното изкуство, и експерти, и любители изказваха и продължават да изразяват гнева, болката, възмущението си, упреци към всички, които имат привилегията и отговорността да осъществяват конкурса. От една страна, към Държавата, която не се грижи добре за културата и изкуството, т.е. към Министерството на културата за безхаберие, а от друга страна – към фондацията „Международен балетен конкурс – Варна“ за това, че не дава информация за каква сума става въпрос като цяло, както и по дялове – участие на Министерството на културата, на Община Варна, на Фондацията с приходи от билети, такси участие и международната Лятна балетна академия и на спонсори, т.е. за непрозрачност и безотговорност. Появиха се както различни предложения за излизане от кризата – благотворителни кампании, предварителна продажба на билети, връщане на грижата и управлението изцяло на Държавата, така и обвинения в жонглиране с предполагаеми цифри и некомпетентни коментари. Премиер-солистът на Националния ни балет и преподавател в НУТИ Росен Канев създаде във facebook публичната група . Можете да следите публикациите и там, и в групата Casta Diva. В следващите издания на предаването ще дадем възможност да бъдат представени различни гледни точки както за възникването, така и за разрешаването на проблема. Но най-напред поканихме г-н Димитър Димитров от фондацията „Международен балетенконкурс – Варна“, за да внесем яснота във фактите, които ще бъдат тълкувани.

„Бюджетът на едно издание на конкурса е 700 000 лв., като това е един много санитарен бюджет - доста орязан, но който с нашите организационни усилия може да покрие изискванията на провеждане, утвърдени в последните издания като ниво на организация. Ако трябва да разгърнем конкурса и да го развиваме в съвременните условия, ще ни трябва бюджет от 800 - 850 000 лв. В бюджета от 700 000 лв. има много пера, които са смущаващо ниски, например - наградният фонд. Не е тайна, че участниците в конкурса идват във Варна не заради скромните парични награди, а заради престижа и тласъка, който призът от Варна дава на тяхната кариера, като им отваря вратите на великите оперни театри.

Приблизително 25% от този бюджет Фондацията получава от държавата и от основния съорганизатор - Община Варна. От тях 70 000 лв. са от Министерството на културата и между 90 и 110 000 лв. от фонд Култура на Община Варна. Подкрепата и от Общината, и от Министерството ние сме приемали винаги като нещо сигурно. Ние винаги сме разчитали на тази подкрепа и никога не сме се съмнявали, че тя ще бъде реализирана за всяко от изданията на конкурса.Сумите от Министерството на културата получаваме от 2004 г., а тези от фонд Култура - от съществуването на общинския фонд. Цялата сума от Министерството е единствено за наградния фонд и ако някоя от наградите не бъде връчена, както често се случва /голямата награда досега е присъждана само веднъж/, ние връщаме парите за нея обратно в Министерството. След като взехме решение да отложим тазгодишното издание, ние няма да кандидатстваме пред общинския фонд Култура и пред Министерството на културата.

Около 25% са постъпленията в конкурса от собствени приходи – такси и билети за концертните вечери.

Приблизително 50% от финансирането набираме от спонсори. Точно в тези 50% е дефицитът, с който не можем да се преборим тази година.

Реакцията на българската културна общественост в подкрепа на Балетния конкурс е окуражителна и ние се надяваме, че много почитатели на балетното изкуство ще ни подкрепят, за да можем да проведем на ниво отложеното издание през 2021 или 2022 г. Всеки дарителски жест има значение, но за съжаление досега по дарителската сметка, която открихме още преди изданието от 2018 г., са пристигнали само парите, които ние самите тестово изпратихме. Но не губим надежда в подкрепата на най-широк кръг от интелигентни българи, които осъзнават, че Варненската балетна Олимпиада е визитната картичка на България на световната карта на танца“ казва Димитър Димитров, председател на фондацията – организатор на конкурса.

В звуковия файл чуйте целия разговор с Димитър Димитров.

Ако трябва да обобщим: и част от балетната общност, и Фондацията смятат, че трябва да се търси нова формула за финансиране на конкурса при по-голямо участие на държавата, което да осигурява провеждането му. Непровеждането му би означавало България да изгуби значението си на първата държава в света, в която се е състоял международен балетен конкурс, където вече има повече от половинвековна традиция и плодове от нея – по цял свят, т.е. „България“ се чете в биографиите на големи балетни звезди по цял свят заради това, че са лауреати на нашия балетен конкурс. Балетният конкурс би могъл да се провежда и с по-малко пари. И тогава много бързо половинвековната традиция ще бъде унищожена. Както знаем, „евтиното си е евтино” и „трудно се изгражда, а много бързо се руши”.  Балетният конкурс би могъл и да не се провежда в Летния театър във Варна, а в София например – състезанията в залата на Софийската национална опера и балет и галаконцертите в зала 1 на НДК. Тогава той ще изгуби облика си, а Варна ще изгуби значението си на първия град в света, в който се е провел международен балетен конкурс и на балетна столица на света през втората половина на месец юли на всеки 2 години.

Всеки път, когато отразявам балетния конкурс във Варна, се впечатлявам как варненци живеят с това събитие, следят го години наред още от деца и пазят скъпи спомени от изгряването на големи балетни звезди на сцената на Летния театър. Кореспондентката на БНР във Варна Даниела Стойнова ни срещна с г-жа Хрисина Беланди, която до 28-годишната си възраст се е занимавала с балет, а от 5-годишна следи конкурса, и с г-н Илия Раев – член на Управителния съвет на Фондацията Международен балетен конкурс Варна. Чуйте в звуковите файлове.

Отчаяние и гордост, обида и надежди изразява балетната общност във Варна. Дали Варненската община ще изрази позиция по темата? Междувременно министър Боил Банов обяви, че Министерството на културата ще вдигне подкрепата за Международния балетен конкурс във Варна от 60 000 на 100 000 лева.

В звуковите файлове чуйте експертната оценка на културолога и изследовател на фестивалите Любомир Кутин за това как се е стигнало до кризисната ситуация и какви са възможните пътища за излизане от нея.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Венета Терзиева и Валентин Григоров

С Венета Терзиева от Кашина до Берлин

Една непозната за мен досега, прекрасна и увлекателна авторка ме грабна с книгата си с разкази " От Кашина "ми от дек", Венета Терзиева, родом от това селце. Покани ме на представяне на книгата си в София, заедно с любимия Валентин Григоров - поет и бард. Останах повече от приятно изненадана като започна прочита на неин разказ. Книгата..

обновено на 20.10.24 в 10:21
Росалин Наков

Росалин Наков: В инструменталната музика всеки може да открие нещо за себе си

Композиторът Росалин Наков казва, че много обича инструменталната музика. Сам създава такава и я изпълнява на пиано. Като композитор пише песни и за известни певци. Дълбокият свят на музиката обаче отваря пространството на чистият звук, който се абстрахира от стиха и стила на певеца. В това звучене слушащият музиката се потапя в..

публикувано на 18.10.24 в 09:43

Националният музикален театър поставя “Криворазбраната цивилизация“

В Деня на народните будители  - 1 ноември,  на сцената на Националния музикален театър “Стефан Македонски“ ще бъде премиерата на мюзикъла “Криворазбраната цивилизация”, по знаменития телевизионен мюзикъл от 1974 г. с Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Ружа Делчева, Никола Анастасов, Лора Керанова и Зорка Димитрова. Режисьор на спектакъла е..

публикувано на 17.10.24 в 14:49

Симфоничният оркестър на БНР с концерт за 90-годишнината на акад. Васил Казанджиев

Симфоничният оркестър на БНР ни кани на концерт утре вечер – 18.10, в зала "България". Събитието започва в 19 часа, а поводът е 90-ата годишнина на акад. Васил Казанджиев.   Той е голяма фигура в българската култура, доайен сред композиторите и диригентите у нас, както и педагог, възпитал поколения млади артисти в Националната музикална академия..

публикувано на 17.10.24 в 12:17
Десислава Денева

Десислава Денева открива изложбата си "Някъде тук"

Художникът Десислава Денева открива днес от 17.30 часа изложбата си "Някъде тук" в столичната галерия "Българи". В картините си авторката противопоставя доброто и злото, тъгата и радостта, детайлната разработка и някои елементи от картините, които са общи и символни . Нюансите в емоционалното състояние, нюансите в цветовете и колорита са..

публикувано на 17.10.24 в 10:38
 Калина Томова

Калина Томова за забравените звуци от миналото и как ги преоткрива съвременната наука

Младия и обещаващ музиковед Калина Томова ни води в света на ранната музика – един от най-загадъчните и вълнуващи периоди в музикалната история.  Калина сподели своите проучвания в областта на полифоничната музика от XV век и разказа за важността на този период за развитието на европейската музикална традици я. Като изследовател, Калина..

публикувано на 16.10.24 в 14:40
Стефан Вълдобрев и Пламена Бачийска

Стефан Вълдобрев: Заобичах много повече България, природата ѝ, красотата ѝ и хората!

Стефан Вълдобрев , актьор, композитор, музикант, певец и филмов режисьор е гост в поредицата на "Нощен хоризонт" - "Магията на театъра" .  Познавате Стефан Вълдобрев от театралната сцена, от киното, както и от концертите му с "Обичайните заподозрени". В едно интервю той казва: "За мен обиколките из България са като зависимост. Обичам страната,..

публикувано на 16.10.24 в 10:47