Последните промени в проектонаредбата за специализациите на Министерството на здравеопазването постигат необходимия баланс между интересите на държавата и младите лекари, като ще им позволят да специализират в България и да продължат пътя си на развитие тук, каза пред "Хоризонт" доц. Александър Оскар, ръководител на Очната клиника в Александровска болница. С промените младите лекари няма да връщат заплатите си за времето на специализацията, ако решат да заминат в чужбина и не изпълнят ангажимента си да работят поне 3 години у нас. Вместо това ще връщат само таксите за обучението си в периода на специализацията, ако тя е била по държавна поръчка.
Доц. Александър Оскар определя сегашния вариант на наредбата като доста по-справедлив. "Защото в крайна сметка с работата си специализантите са си изработили възнаграждението и не е справедливо, след като е завършил периода на специализация, ако не останат да работят в съответното лечебно заведение, да връщат трудовите си възнаграждения. От друга страна държавата инвестира в образованието на младите лекари и е редно да има някакъв ангажимент от страна на младите лекари. Така че намирам този текст за много по-справедлив."
Промените предвиждат младите лекари да не връщат заплатите си за времето на специализацията, ако решат да заминат в чужбина и не изпълнят ангажимента си да работят поне 3 години у нас. Те обаче ще връщат таксите за обучението си, когато специализацията е по държавна поръчка. Общественото обсъждане на проектонаредбата продължава и през месец март.
"По-атрактивните за младите лекари специалности са очни болести, дерматология. По-леки специалности, в които няма толкова тежки заболявания, няма висока честота на смъртност, нямаме толкова тежки нощни дежурства, изобщо нашата патология е малко по-лека, отколкото бихме определили във вътрешни болести, в хирургия. Съответно това са и специалности, които привличат повечето млади лекари."
В новия си вид наредбата търси баланс между интересите на специализантите и държавата, отбеляза Мартин Стоянов, който е пети курс в Медицинския университет в София.
"Идеята за обратна връзка на държавата е добра, тъй като тя все пак инвестира продължително време в своите бъдещи медицински кадри и е логично да има и някакъв момент на обезщетение, а именно тези такси, които се говори, че биха се връщали в случай на неспазване на това споразумение от страна на специализантите", каза той.
„Необходимо е държавата да има политика за подпомагане на специализацията в България. Всички знаем какъв е проблемът с някои дефицитни специалности, как един млад лекар може да започне да специализира и да остане в държавата да практикува като лекар“, заяви пред „Хоризонт“ председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.
„При всички положения има желаещи, които да ползват субсидията от държавата срещу условието да останат да работят три години в България. Не е вярно, че всички специализанти отказват това. Проблемът беше, че на пръв поглед наредбата третираше като единствена възможност финансиране чрез министерството, което означаваше, че всички специализанти в България трябва да останат задължително да работят определен брой години, в противен случай ще възстановяват средства.“
Лекарският съюз подкрепя промените в наредбата за специализациите, защото са в посока предвидимост, не непосилни изисквания и финансов ангажимент на държавата към специализантите, подчерта Иван Маджаров.
Д-р Мартин Караманлиев е специализант по обща хирургия към Клиниката по онкологична хирургия към Университетската болница в Плевен. Завършил е с пълно отличие. Носител е на наградата „Златен Хипократ“ на Медицинския университет в Плевен за випуск 2017.
„Ще остана да работя в България и ще се развивам тук. Имах късмета и съм попаднал на много добро място, където младите са на почит, има възможност за развитие – както практическо, така и научно“, мотивира се той в предаването „Хоризонт до обед“.
Всички гледни точки чуйте в звуковите файлове.
Продължава неглижирането на възможностите, които би дало използването на археологическото наследство - и като наука, и като възможност за развитие на туризма. Това заяви пред БНР акад. Васил Николов, бивш директор на Националния археологически институт и музей на БАН. "Имаме много археологически паметници, много от които могат да бъдат не..
Еврокомисията "Фон дер Лайен 2" получи зелена светлина от Европейския парламент вчера, макар с доста по-ниско одобрение от предишната през 2019-а година. Очаква се тя да встъпи в длъжност от 1-ви декември. ЕП одобри новата Европейска комисия "Компас за конкурентоспособността" е първата голяма инициатива , която Фон дер Лайен оповести..
На 2 декември на Общо събрание на БАН предстои да бъде избран нов председател на Академията. Член-кореспондент Евелина Славчева и акад. Христо Найденски са допуснати до участие в избора на председател от мандатната комисия. Техните програми за развитие на Академията са качени на сайта на БАН. "В моята програма се вглеждам в бъдещето на..
Заради откритото огнище на чума по дребните преживни животни във Велинград и последвалите протести на фермери там днес ще бъдат взети повторно нови 300 проби . Към момента 1700 овце са застрашени от принудително умъртвяване . Вчера животновъдите заявиха, че животните им са здрави и настояват за нови изследвания, тъй като са убедени, че..
Любопитни са резултатите от първия тур на президентските избори. Първия - Калин Джорджеску, изобщо социолозите не го хванаха. В проучванията той беше в графата "и други", каза журналистът Владимир Береану в интервю пред БНР. В предаването "Нещо повече" той направи интересен анализ на двамата от осемте кандидати за президент на северната ни..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат. Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев. Според него това е така и заради..
Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
И шестият опит да бъде избран председател на 51-вото Народно събрание се провали. Нито един от предложените четирима кандидати не успя да събере..