Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Промени в проектонаредбата на МЗ

Мотивират младите лекари да се развиват в България

БЛС подкрепя промените, защото дават избор на специализантите

Лекари специализанти на протест пред Министерството на здравеопазването. Октомври 2019 г.
Снимка: БГНЕС

Последните промени в проектонаредбата за специализациите на Министерството на здравеопазването постигат необходимия баланс между интересите на държавата и младите лекари, като ще им позволят да специализират в България и да продължат пътя си на развитие тук, каза пред "Хоризонт" доц. Александър Оскар, ръководител на Очната клиника в Александровска болница. С промените младите лекари няма да връщат заплатите си за времето на специализацията, ако решат да заминат в чужбина и не изпълнят ангажимента си да работят поне 3 години у нас. Вместо това ще връщат само таксите за обучението си в периода на специализацията, ако тя е била по държавна поръчка. “Всяка една промяна е изключително важна за нас, като вярваме, че този текст максимално се доближава до необходимия златен стандарт за специализанти в страната. Тъй като стремежът е да се създадат необходимите условия, така че младите лекари на първо място да не напускат страната, да остават в страната. Да имат възможност докато специализират да получават дори и възнаграждение“, посочи доц. Оскар.

Д-р Александър Оскар  Снимка: Александровска болница

Доц. Александър Оскар определя сегашния вариант на наредбата като доста по-справедлив. "Защото в крайна сметка с работата си специализантите са си изработили възнаграждението и не е справедливо, след като е завършил периода на специализация, ако не останат да работят в съответното лечебно заведение, да връщат трудовите си възнаграждения. От друга страна държавата инвестира в образованието на младите лекари и е редно да има някакъв ангажимент от страна на младите лекари. Така че намирам този текст за много по-справедлив."

Промените предвиждат младите лекари да не връщат заплатите си за времето на специализацията, ако решат да заминат в чужбина и не изпълнят ангажимента си да работят поне 3 години у нас. Те обаче ще връщат таксите за обучението си, когато специализацията е по държавна поръчка. Общественото обсъждане на проектонаредбата продължава и през месец март.

Новата наредба предоставя по-добри условия на специализантите, смята д-р Галатея Цветкова, последна година специализант по офталмология. По думите й, по-труден е достъпът до специалности, които са по-атрактивни за специализантите, но дефицитни за държавата.

"По-атрактивните за младите лекари специалности са очни болести, дерматология. По-леки специалности, в които няма толкова тежки заболявания, няма висока честота на смъртност, нямаме толкова тежки нощни дежурства, изобщо нашата патология е малко по-лека, отколкото бихме определили във вътрешни болести, в хирургия. Съответно това са и специалности, които привличат повечето млади лекари."

В новия си вид наредбата търси баланс между интересите на специализантите и държавата, отбеляза Мартин Стоянов, който е пети курс в Медицинския университет в София.

"Идеята за обратна връзка на държавата е добра, тъй като тя все пак инвестира продължително време в своите бъдещи медицински кадри и е логично да има и някакъв момент на обезщетение, а именно тези такси, които се говори, че биха се връщали в случай на неспазване на това споразумение от страна на специализантите", каза той.

„Необходимо е държавата да има политика за подпомагане на специализацията в България. Всички знаем какъв е проблемът с някои дефицитни специалности, как един млад лекар може да започне да специализира и да остане в държавата да практикува като лекар“, заяви пред „Хоризонт“ председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.

Д-р Иван Маджаров  Снимка: БГНЕС

Трябва да има и друг вариант, по който специализантът не е обвързан с парични и други задължения, смята д-р Маджаров.

„При всички положения има желаещи, които да ползват субсидията от държавата срещу условието да останат да работят три години в България. Не е вярно, че всички специализанти отказват това. Проблемът беше, че на пръв поглед наредбата третираше като единствена възможност финансиране чрез министерството, което означаваше, че всички специализанти в България трябва да останат задължително да работят определен брой години, в противен случай ще възстановяват средства.“

Лекарският съюз подкрепя промените в наредбата за специализациите, защото са в посока предвидимост, не непосилни изисквания и финансов ангажимент на държавата към специализантите, подчерта Иван Маджаров.

Д-р Мартин Караманлиев е специализант по обща хирургия към Клиниката по онкологична хирургия към Университетската болница в  Плевен. Завършил е с пълно отличие. Носител е на наградата „Златен Хипократ“ на Медицинския университет в Плевен за випуск 2017.

Ще остана да работя в България и ще се развивам тук. Имах късмета и съм попаднал на много добро място, където младите са на почит, има възможност за развитие – както практическо, така и научно“, мотивира се той в предаването „Хоризонт до обед“.


Всички гледни точки чуйте в звуковите файлове.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Красимира Хаджииванова: Не познаваме достатъчно децата

" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях".  Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..

публикувано на 28.02.25 в 16:34

Пчелари и земеделци се обявиха срещу ветропарковете в Добруджа

Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..

публикувано на 28.02.25 в 15:50

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..

публикувано на 27.02.25 в 13:26

Иван Стойков: За да има ефект инициатива срещу банките, тя трябва да е масова

Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..

публикувано на 27.02.25 в 11:21
Пламена Игнатова

Пламена Игнатова: Борисов е в най-трудната ситуация

Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания.  Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..

публикувано на 27.02.25 в 10:15

Мироопазване или мироналагане – какво предстои в Украйна?

За какво за се готвим, ако между Украйна и Русия настъпи мир, заявки за което се чуват основно от САЩ на Доналд Тръмп и Русия на Владимир Путин? ООН прие декларация, която може да се отчита като  една от първите стъпки за мира. Според Христо Христов – старши национален представител на България в Ирак по време на втория ни контингент там, има..

публикувано на 27.02.25 в 10:09
Венелин Стойчев

Защо лекарствата за деца у нас не са безплатни?

" Когато децата плащат цената – публичното финансиране на лекарства за деца между солидарността и предразсъдъците" – така е озаглавено проучване, поставящо на фокус темата за заплащането на тези лекарства. Изследването, проведено от Института по философия и социология на БАН, е част от по-голяма инициатива - "Цветно утре за нашите деца", дело..

публикувано на 25.02.25 в 12:06