Плюсове и минуси от членството в еврозоната

„С оглед на това, че това е изключително важно и бих казал историческо решение за България - дали да смени лева с еврото – мисля, че толкова важно решение, ако има толкова голямо разделение между политици и гласоподаватели, трябва да се подложи на по-широк публичен дебат и най-малкото да се постигне консенсус по въпроса. Тези данни показват, че няма политически мандат за приемането на еврото, което е доста голям проблем“. 

Бившият министър на икономиката Николай Василев, който е привърженик на по-скорошно влизане на България в еврозоната, каза в предаването „12+3“ по „Хоризонт“, че увереността му не е отслабена от данните в изследването:

„Това проучване е поръчано от организация, която е против влизането в еврозоната, и съответно те правят проучване, което показва, че голяма част от населението е против. Според мен, ако друга група поръча подобно изследване и зададе въпросите по друг начин, може би ще получи коренно различни резултати“.

Василев предложи и варианти за въпросите: „Бихте ли били съгласни Европейската централна банка, освен БНБ, да надзирава българските банки и те да бъдат много по-стабилни и да не се е случват неща, които вече се случиха?“.

Вулджев определи това като „много подвеждащо“, защото страната може да стане член на Банковия надзор и без да е член на еврозоната. На въпрос от Василев дали ЕКИП са за или против влизането в Банковия съюз, той отговори, че в членството „няма нищо лошо“, но „като цяло се преувеличават неговите предимства“ и има фалирали банки и под надзора на ЕЦБ.

„Няма държава извън еврозоната, която е влязла в банковия съюз“, репликира бившият министър. Вулджев обаче е категоричен, че правилата го допускат. Според Василев през изминалата седмица е имало „комуникационен гаф“: 

„Управляващите и Централната банка предложиха сериозни промени в закон, които разтревожиха много хора и цялата общественост, без никой да подготви и да обясни за какво става дума. Когато го обясниха, се оказа, че нищо кой знае какво не се е случило“. 

„Никой, никога извън България или в България не е имал намерение да променя валутния курс“, допълни той. „Да променя името на България - това също никой не го е планирал“, пошегува се той. Василев вижда „голям позитив“ в това, че управителят на БНБ е обяснил в няколко предавания, че БНБ не е против влизането в еврозоната и че всички партии в НС подкрепят членството в нея.

„Всички парламентарни партии, дори тези, които никога не са казали, че харесват валутния борд, сега се оказаха най-големите защитници на фиксирания валутен курс и са против отмяната на валутния борд. 

Оказа се, че всички политици са за фиксирания курс, за валутния борд и за влизане в Еврозоната. 

За мен това е огромен прогрес“.

Вулджев обаче бе скептичен. ЕЦБ изпитва „сериозни трудности да стимулира какъвто и да е растеж в еврозоната“, а „еврозоната е в много несигурна ситуация“, отчете той:

"Просто не виждам какви плюсове може да извлече България в еврозоната, но виждам някои много сериозни минуси и рискове, пред които бихме били изправени, ако се присъединим

...Имаме фиксиран курс към еврото и по този начин може да се каже, че с един крак сме в еврозоната, но винаги имаме тази гъвкавост, ако нещата наистина тръгнат много на знаете, ние няма да трябва да плащаме за спасението на някоя държава, като Италия, през единия механизъм за стабилност на еврозоната. Ако се бастиса, не дай Боже, еврото, ние винаги можем да се прехвърлим към друга валута...Извън еврозоната имаме много повече възможности да се адаптираме към някаква криза вътре в нея“.

Василев изрази учудване, че реформаторски икономист е способен да говори такива неща.

„Има в тях известен разум, но с дата 2010 година. Кажете ми какво се разви във вашето виждане от 2010 г. Десет години са голям период в световната история. За последните 10 години коя европейска държава имаше проблем в еврозоната? Коя голяма европейска банка е фалирала… Еврозоната е чудесно място за държави като Германия и България, които имат разумна бюджетна политика и периодично имат бюджетни излишъци и нисък държавен дълг и е много лошо място за държави като Гърция, които имат над 180% дълг спрямо БВП. Тук изобщо не става дума за бедни и богати, а за финансово дисциплинирани и недисциплинирани. И България е от по-добрите!“.

На въпрос от Вулджев за евентуалните плюсове от членството в еврозоната Василев изтъкна:

„България ще бъде, за пръв път в своята история, считана за първокласна европейска държава, която ще стои на голямата европейска маса, където се вземат големите европейски решения“. 

Освен конвертируемостта на еврото, друг голям плюс е надзорът на ЕЦБ над банковата ни система

„Само на последните 10% (от позитива - б.р.) слагам всички икономически въпроси, от които съм убеден, че доходите ще растат“.

Според Вулджев обаче това е мним престиж, който нашите политици може би ще изпитват:

„Това, че ние ще сме част от еврозоната, не гарантира абсолютно никакво по-сериозно влияние в решенията на ЕС“.

Икономистът заяви, че не вижда как ще се подобри животът на обикновения българин от членството в еврозоната. Василев нарече това „демагогия“ и изтъкна, че всички държави от Източна Европа, приели еврото, имат „постепенен изпреварващ ръст на доходите по-висок от този в Западна Европа. Най-добрият пример, за мен, е Словакия - преди 15 години изобщо не е брояхме за нещо особено в ЕС, а в момента дори съседни държави, като Унгария гледат завистливо на огромния брой автомобилни заводи, големи инвестиции, които се случиха точно в една иначе малка и не особено значима Словакия. Нещо подобно ще стане с държави като Хърватия, България и Румъния, когато влязат в еврозоната“.

Вулджев обаче е категоричен, че структурните проблеми в еврозоната трябва да бъдат разрешени. На примера със Словакия той противопостави Полша и Чехия, които имат по-висок стандарт, без да са в еврозоната.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.