Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Възможност за обединение на Ирландия и Северна Ирландия

Проф. Сали Томлинсън: Брекзит покълна с края на Британската империя

| обновено на 01.02.20 в 09:53
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Професор Сали Томлинсън, съавтор на книга за Брекзит, превърнала се в бестселър на Острова, коментира пред БНР, че „лозунгът на поддръжниците на Брекзит за Велика Британия е неоснователен“.

„Брекзит покълна с края на Британската империя. Другите европейски държави се разделиха с империите си по много по-добър начин. Докато британците продължават да се осланят на наследството от империята. Те не могат да повярват, че империята им някак си е изчезнала. Грабежът на земя, на труда на хората на практика приключи. Както вероятно знаете, Великобритания все още е високо йерархична класова структура, така че богатите хора също станаха по-бедни с изчезването на империята. Мисля, че хората от работническата класа, които имаха някаква полза от империята, също обедняха. Ето защо след Втората световна война последваха години на строг икономически режим, заяви професор Томлинсън, съавтор на книгата „Rule Britannia: Брекзит и края на империята, в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

Сали Томлинсън.       Снимка:bristoluniversitypress.co.uk

Сали Томлинсън през целия си живот се занимава именно с проучвания във взаимно преплитащи се области като история, демография, образование, етноси, раси... Заглавието на книгата „Rule Britannia“ не е случайно, защото това е патриотична песен от XVIII век, станала символ на Британската империя.

- Трябва ли да търсим корените за вота за Брекзит дълбоко в Британската империя?

- О, да. С моя съавтор Дани Дорлинг смятаме, че Брекзит покълна с края на Британската империя. Другите европейски държави се разделиха с империите си по много по-добър начин. Докато британците продължават да се осланят на наследството от империята. Те не могат да повярват, че империята им някак си е изчезнала. Грабежът на земя, на труда на хората на практика приключи. Както вероятно знаете, Великобритания все още е високо йерархична класова структура, така че богатите хора също станаха по-бедни с изчезването на империята. Мисля, че хората от работническата класа, които имаха някаква полза от империята, също обедняха. Ето защо след Втората световна война последваха години на строг икономически режим.

През 50-те, 60-те и 70-те години нещата се подобриха. Защото хората от империята, която сега е Общност на нациите, бяха поканени тук, за да работят. Така че те на практика помогнаха на страната, помогнаха да се изгради инфраструктурата. Сред хората, които бяха имигранти от това поколение, сега битува чувството, че са използвали труда им, а днес им се казва да си вървят у дома.

Едно от трайните наследства от британската империя е тезата, че всеки който не е бял, всеки който идва от страна от Общността на нациите, е по-долно качество човек. Това негативно отношение към чужденците се пренесе и към хората от ЕС при присъединяването им. Особено след 2007-ма, когато България и Румъния влязоха в ЕС и техните граждани започнаха да идват тук. Както знаете, по това време вече имаше антагонизъм към хората от Източна Европа.

- Явно въпросът за имиграцията не може да бъде избегнат, когато се ровим в историята....

- Любопитно е, всъщност, че нашият Първи закон за имиграцията от 1905 година, имаше за цел да спре точно източноевропейците и особено евреите да идват във Великобритания. Така че около 100 години по-късно един от резултатите от Брекзит е изливаната помия, най-често от хората водещи кампания за излизане, че всяка имиграция е лоша. Имигрантите постоянно са обвинявани и това включва хората от Източна Европа, които, разбира се, подобно на първите имигранти от страните от Общността на нациите, бяха поканени да дойдат и сега, както добре знаете, поддържат нашето здравеопазване, социалните грижи.

И това е нещо, което със сигурност ще засегне цялата страна, когато Брекзит наистина се задвижи. Ако хората чувстват, че не са желани и не ги насърчават да идват, тогава кой ще върши тази работа в заведенията за социални грижи и в болниците. Това е един от най-големите въпроси.

- Смятате ли, че британците като цяло добре познават миналото си като имперска сила и в същото време имат реалистичен поглед върху настоящето и бъдещето? 

- Абсолютно не. Нашата образователна система с развитието си през последните 150 години представя империята като някакъв величав опит да въдвори мир и просперитет в света - цялата тази идея, че някак си империята е била нещо добро. В много учебници се прокарва идеята, че европейците и особено британците, са тези, които правят добрини за останалия свят. Това е лъжа. Британската империя може да е била много добра за Великобритания и за много хора, спечелили от нея, но за хората, страдали под владичеството на тази империя, защото е била отнета земята им, труда им, материалните им ценности и дори храната, империята не е оставила добри спомени.


- Значи и в образованието могат да се търсят пропуски?

- Някак си до ден днешен се утвърждава идеята, че империята е била нещо добро. Сега дори се преподава нещо като „британски ценности“, при това задължителен предмет, въведен от правителството.  А британските ценности, според правителството, са демокрация, върховенство на закона, толерантност и респект. Може да прозвучи цинично, но това не са само британски ценности, това са универсални ценности, за всеки който вярва в социалната справедливост. Дори в индийската конституция от 1947 година като основни ценности са залегнали демокрацията и върховенството на закона, както и толерирането на всички религии - нещо, което, всъщност, във Великобритания липсва. Пак цинично можем да заявим, че индийският премиер Моди не се съобразява с толерирането на религиите, но то поне е записано в индийската конституция.

У нас наистина е лицемерно да преподаваме предмет „британски ценности“, а в същото време имаме сведения за растяща враждебност към имигрантите, към хората с друг цвят на кожата. И това е тъжно, защото ние бяхме започнали да се развиваме като мултикултулно, многорасово и толерантно общество, а сега изглежда се връщаме назад. Мисля, че през следващите години ще бъде много трудно да се приспособим към факта, че няма да бъдем част от Европа като продължаваме да имаме същото отношение към останалата част от света.

- В много ваши публикации и медийни изяви критикувате пренебрежителното отношение към чуждите езици, дори в образователната система.

- Владеенето на чужди езици в нашата страна е плачевно. Ние просто не учим децата на чужди езици и не подготвяме достатъчно учители да правят това. Този възглед, че всеки трябва да говори английски, е неправилен. Може би ще трябва да започнем по-старателно да изучаваме чужди езици. Много важно сега е точно младите хора да изучават чужди езици, особено за да могат да се оправят в Европа.

Имам дъщеря, която работи в Швейцария. В швейцарския федерален парламент в Берн е интересно, че неговите членове говорят 3 или 4 езика. Някой задава въпрос на немски, друг му отговаря на италиански или френски. Напълно нормално е да говориш няколко езика. Докато у нас - пак се връщаме към негативното наследство от Британската империя - е разпространено схващането, че всеки трябва да говори английски. Английската позиция е, че ако крещиш достатъчно високо на английски на чужденците ще те разбират.

- Ние говорихме доста подробно миналия път за езика в „Събота 150“, но като средство за комуникация, за отправяне на послание. В това отношение брекзитиърите като че ли далеч изпревариха желаещите оставане в ЕС... 

- Кампанията за напускане на ЕС бе много мъдра. Това не може да им се отрече. Лозунгът : „Да си върнем контрола!“ бе перфектен, защото това доведе до продаване на внушението, че имиграцията е лошо нещо. Както и подклаждането на расизма и ксенофобията, които тлеят в страната през цялото време. Така че „Да си върнем контрола!“ си свърши работата. А след тези три години на спорове и караници между хората лозунгът „Да изпълним Брекзит!“ също бе перфектен.

- Започвам леко да се притеснявам, че разговорът ни става прекалено песимистичен. Нека да поговорим и за положителните, силните страни на британците.

- Едно от добрите неща, които могат да се кажат за британския народ е, че въпреки тази засилваща се ксенофобия, расизъм и т.н. хората запазват чувството си за справедливост. Безпристрастността, справедливостта са много важни, както и толерантността. Защото ние със сигурност бяхме започнали да се развиваме като мултикултурна държава. Колкото и да се задълбочиха проблемите с Брекзит и да е възможно това да продължи през следващите години, очаквам тези качества да се запазят. Не можем да престанем да бъдем глобални или да престанем да бъдем част от Европа, въпреки че официално напускаме ЕС. Някога имаше такава шега сред британците: „Мъгла над Ламанша, нашият континент е откъснат от острова“.

Хората разбират и все повече ще разбират какво губят. Може да се стигне до въвеждане на визи за посещения в някои страни. Но смятам, че едно от положителните неща е запазването на това чувство за справедливост и толерантност. Наблюдава се също и все по-голям интерес в сферата на образованието да се промени системата, да започнем да учим подрастващите много повече на равенство, честност, приемане на идеята, че те са граждани на Европа и на света. Има позитивни неща.

- Да се върнем пак към империята. Може да се спори дали носталгията е хубаво или лошо нещо, но брекзитиърите казват: „Отново ще бъдем велики!“. Колко реалистично е това?

- Не е, а около цялата тази идея сред държавните служители тръгна шега, че ще трябва да започнем да градим нова империя от нулата. Не, Великобритания трябва да приеме факта, че няма да бъде Велика в света. Великото е да си нормална страна. Никой не обикаля по света за да убеждава другите, че е велик. Доколкото знам, единствената друга държава, която има Велик в името си е Великото херцогство Люксембург, но неговите жители не тръбят, че са велики. Така че този лозунг на брекзитиърите за Велика Британия е неоснователен.

Дори е тъжно, всъщност, че има страни, които открито не ни смятат за велики. А хората ще започнат да си задават въпроса какво е великото на Великобритания. Когато постигнем напредък в такава посока, че да демонстрираме, че страната може да се справя със ситуации, както и че е по-равноправна, по-справедлива, тогава ще можем да сключваме позитивни търговски сделки с Европа и останалия свят. И тук съвсем не искам да се отплесвам по темата 5G мрежа и „Хуавей“ ...

Но очевидно проблемът с кого да търгуваш, кой да ти бъде приятел е глобален проблем. Реакцията от останалата част на света, според мен, ще покаже, че Великобритания вече не е толкова велика в буквалния смисъл на тази дума. Да, ние все още раздаваме ордени, медали и звания, свързани с империята. Човек може да получи  Ордена на Британската империя и други гръмки титли, но това са глупости - империята я няма. По-друго е да получите благородническа титла „сър“ или „лорд“ и да сте член на горната камара на парламента, но това пък е още една институция, която има нужда от реформи.

- Смятате ли, че следващото поколение британци може да почука на вратата на ЕС и да поиска Обединеното кралство да се завърне в ЕС?

- По-младите хора продължават да са ужасно зле информирани за миналото. От образователните училищни програми може да научите твърде малко за историята. А освен това, разбира се, историята никога не спира, тя е с вас през цялото време. Младите хора навсякъде са смятани за надежда за бъдещето. Така е и в Европа и в Обединеното кралство. Моята загриженост е, че по-младото поколение спокойно може да ни погледне открито в очите нас, по-старите, и да ни каже: „Какво направихте?!“. Не е без значение, кой всъщност гласува за Брекзит.

В нашата книга с екипа от статистици ние доказваме, че за Брекзит не гласуваха предимно хората от работническата класа в Северна Англия. Мнозинството гласувало за Брекзит бяха стари, бели, средна класа хора от Южна Англия. Най-много гласували за Брекзит в процентно изражение бяха в Уинчестър, който е в южното графство Хемпшър. По-младите хора, тези на възраст между 18 и 35 години, не гласуваха за Брекзит. Младите основателно си задават въпроса какво ще бъде тяхното бъдеще. Особено бъдеще, в което страната ще бъде по-бедна, в което не се съмнявам. Аз имам внуци, които са надеждата за бъдещето и които се надявам да бъдат по-нормални и да не се смятат за нещо повече от хората от останалата част на света.


- Станахме свидетели на напрежение в Северна Ирландия и в Шотландия около Брекзит. Има ли опасност Обединеното кралство да се разпадне?

- Знаете ли, Ирландия е била първата страна, колонизирана от Англия през 1169 година. Уелс е бил колонизиран през 1582 година. А Шотландия с Акта на обединението през 1707 година се съюзява с Кралство Англия. Разбира се, едва след отцепването на Република Ирландия през 1922 година се стига до съществуването на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Опасността сега е - всъщност аз не бих го нарекла опасност, защото това е положително нещо - че в крайна сметка, и надявам се чрез дипломация, а не чрез ново насилие, Ирландия ще се превърне в Обединена Ирландия.

Беше доста глупаво, когато през 1922 година 6 графства бяха принудени да се отделят от Ирландия. След 30 години на размирици, след проблемите в Стормонт и изпълнителната власт, сега чувствата за обединение се засилват. Дипломацията е на мястото си, но в крайна сметка мисля, че до 5-10 години Ирландия ще се обедини. Що се отнася до Шотландия, Никола Стърджън и хората искащи независимост ще продължават да се борят за каузата си. Шотландия си дава сметка, че губи изгодите от членството в ЕС. Така че идеята Шотландия да стане независима ще продължава да се развива през годините. Така че да, през следващите 5-10 години ще бъде под въпрос дали Обединеното кралство ще остане обединено.

Интервюто с проф. Сали Томлинсън можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Свързани новини

Привърженици на Брекзит в Лондон приветстват напускането на ЕС.

Великобритания напусна ЕС

Хиляди привърженици на Брекзит, събрали се на площада пред парламента, отброиха последните минути до историческото събитие. Премиерът Борис Джонсън обяви нова ера пред страната. „Нашата работа като правителство е да обединим страната и да..

публикувано на 01.02.20 в 01:05
ВИЖТЕ ОЩЕ
Илон Мъск

Мъск се съмнява, че може да се осъществи инвестиционното намерение за 500 млрд. долара за ИИ

Водещите технологични компании "ОупънЕйАй" (OpenAI), "Оракъл" (Oracle) и "СофтБанк" (SoftBank) нямат достатъчно средства, за да изпълнят намерението си да инвестират 500 милиарда долара в инфраструктура за изкуствен интелект (ИИ) в САЩ, заяви..

публикувано на 22.01.25 в 22:15

Програма за младежи от 18 до 29 години от уязвими групи за стажуване в друга страна от ЕС

Младежи на възраст между 18 и 29 години от уязвими групи ще могат да получат подкрепа за стажуване в друга страна членка на Европейския съюз.  Тази възможност се предоставя  по новата мярка "Младежка инициатива АЛМА" на Програма "Развитие на човешките..

публикувано на 22.01.25 в 22:12
Лидерът на Народната партия Алберто Нунес Фейхоо говори в долната камара на испанския парламент, Мадрид, архив, декември 2024 г.

В Испания заради коалиционни неразбирателства февруарските пенсиите ще са по-ниски от януарските

Испанските пенсионери ще получат повече пари през януари, но през следващия месец ще вземат пенсиите си в размера за миналата година. Как се стигна до тази патова ситуация След месец на заплахи и обвинения към правителството партията на Карлес..

публикувано на 22.01.25 в 21:53

Ясни са състава и ръководството на постоянните комисии в НС, опозицията само с 1 председателско място

Депутатите избраха състава и ръководството на постоянните комисии в 51-вото Народно събрание. Според парламентарния правилник постоянните комисии са 25.   Опозицията няма да има председатели на комисии в НС Тошко Йорданов отхвърли упреците на..

публикувано на 22.01.25 в 20:32

Георги Господинов: Радиото е медията на общността

Радиото прави точно това, а то е най-важното - общност, което днес ни лисва, живеем в дефицит на общност, в разпад, казва носителят на "Букър", писателят Георги Господинов в интервю по БНР по повод 90 години от създаването на Националното..

публикувано на 22.01.25 в 20:22

Търсенето на работна ръка намалява, сочи анализ на Агенцията по заетостта

Търсенето на работна ръка намалява, сочи анализ на Агенцията по заетостта. През първите девет месеца на 2023 година са били обявени 109 000 свободни работни места. През същия период на 2024 година те са с 10 хиляди по-малко. Най-голямо е търсенето на..

публикувано на 22.01.25 в 20:07

Мадрид е домакин на 45-ото издание на Международния туристически панаир

Световният туризъм се среща в Мадрид. В испанската столица днес започна най-важното международно събитие в туристическата индустрия. В 45-ото издание на Международния туристически панаир участват 156 държави и 9 500 компании.  През уикенда..

публикувано на 22.01.25 в 20:04