Спомен за музикалния деец Ангел Букорещлиев

Един от пионерите в българското професионално музикално изкуство и първи концертиращ пианист у нас е Ангел Букорещлиев - композитор, хоров и оркестров диригент, клавирен педагог, фолклорист, теоритик, изявен музикален деец. Поводът е 150-годишнината от неговото рождение. За него големият български композитор Петко Стайнов споделя: "Букорещлиев винаги е носил един напредничав дух и е притежавал висок художнически вкус. Културна България дължи почит на Букорещлиев и признание на делото му, защото то е дело на пълнокръвен музикант, на безкомпромисен художник и безкористен общественик, следователно е дело на личност от висок нравствен и интелектуален заряд“. 

Ангел Букорещлиев е роден на 31 януари 1870 г. в село Плевня, Драмско (днес в пределите на Гърция). Той е осмото от десетте деца в семейството. Един от неговите братя е в четата на Христо Ботев. Като мълък пее в църковния хор, после отива в София, където живее един от братята му - военен с голяма кариера. Учи пиано при полякинята Схолевинска, а след пети клас заминава за Прага. Една година се обучава в школата на Либенски, след това завършва Органовата школа и получава солидна музикално образование. При завръщането си в България изнася заедно със състудентите си певците Иван Славков и Драгомир Казаков концерт във Военния клуб - събитие за софиянци. Като пианист тогава той изпълнява Фантазия върху теми от „Севилският бръснар“ на Росини-Лист, Унгарска рапсодия №4 също от Лист и "Брилянтна полонеза" от Вебер. 

Тримата  организират и първия опит за създаване на български професионален оперен театър у нас - оперното отделение към Столичната драматична трупа „Сълза и смях“, което просъществува две години. Букорещлиев отначало съпровожда спектаклите и откъсите от опери на пиано, по липса на оркестър. След пропадането на оперния експеримент Букорещлиев две години учителства в Казанлъшкото педагогическо училище и през 1894 г. се заселва в Пловдив, където остава до края на живота си - умира на 8 янурари 1950 година. Започва като учител в мъжката гимназия, където създава хор, а две години по-късно е един от инициаторите за създаването на Пловдивското певческо дружество, където дълги години е диригент. За нуждите на съставите, които ръководи, той композира 10 китки за хор, станали популярни в цяла България. С това не се ограничава многостранната дейност на Букорещлиев: през 1926 г. той е един от създателите на Пловдивското музикално училище, съществувало шест години. Преподава пиано и възпитава много изтъкнати впоследствие музиканти. Изнася самостоятелни концерти като пианист с репертоар, включващ  творби на Бах, Моцарт, Бетовен, Менделсон, Шопен, Лист, Чайковски. Композира пиеси за пиано, сред които е „Българска рапсодия“. Има изяви и като органист - свири в Пловдивската католическа катедрала на погребението на княгина Мария Луиза.

Ангел Букорещлиев организира много експедиции за събиране  на народни песни в Родопите, Средногорието, Македония - записва  2500 песни, нотира 461 от тях и ги публикува като „Среднородопски песни" в „Сборник за народни умотворения". Пише и редица статии по теоритични въпроси.

Не трябва да забравяме тази знакова фигура в развитието на нашето  музикално изкуство!

Чуйте в звуковия файл изпълнение на песента на Ангел Букорещлиев "Море рано рани".