„Ние сме застаряваща нация. Ако не намерим решение на този проблем сега, по-късно ще има много по-големи последствия за нас като общество. На всеки един болен, ако трябва да има и един болногледач от семейството вкъщи означава, че икономически този човек също не може да се реализира професионално на пазара на труда“, заяви тя.
Хората с деменция у нас наброяват около 100 хиляди души, а в домове са едва 1% от тях. От Гражданско сдружение Алцхаймер – България апелират за изработване на национален план и стандарти за грижата за хора с деменция.
„Ние сме единствената европейска страна без национален план“, посочи Лора Любенова. „До някаква степен деменцията е една стигма и тема табу, по която семействата се страхуват да говорят. Положението е много тежко и трудно за всеки, който попадне в тази ситуация.“
„Тази болест се очаква да бъде бичът на 21 век. Социалните и здравните институции и системи може би няма да издържат, ако не се намери устойчиво решение“, коментира Любенова.
Нямаме информация докъде е стигнала Националната здравна стратегия и къде е мястото на възрастните хора с деменция в нея, каза още Лора Любенова.
„Индивидуално, във всеки един ден, ако сега се влезе на проверка, ще се разкрият такива ужасяващи ситуации, каквато беше в началото на годината в един дом, сега във втори“, допълни Лора Люченова.
Отвъд финансирането на строителството и на сградите стои въпросът за обучението на специалисти, подчерта Любенова.
„Мой близък беше болен от деменция. Когато подадеш в бюрото по труда обява, че искаш да наемеш болногледач, който е трениран и обучен, за да се грижи за дементно болни и виждаме в интернет, че е имало обучение, финансирано по програма за такива болногледачи, се оказва, че те всички са напуснали страната, за да се грижат за дементно болни в Западна Европа. Този проблем е голям бич за семействата, да мислят как да се грижат за техния близък.“
Тези хора имат нужда 24/7 от наблюдение и обгрижване, обобщи Любенова.
Българският червен кръст има подобна програма за обучение на професионални болногледачи, която осъществява съвместно с Медицинския университет.
БЧК стартира през 2003 година програма, фокусирана върху грижата за възрастни хора в домашна среда. С помощта на Швейцарския червен кръст е била създадена програма за подготовка на служители в центровете за домашни грижи на БЧК. Програмата отговаря на всички европейски изисквания и е лицензирана в Националната агенция за образование и обучение.
Останалите програми, финансирани от ЕС, залагат подобно обучение в доста скромни параметри, отбеляза д-р Надежда Тодоровска, заместник-генерален директор на БЧК.
„Не повече от пет дни обучение. Човек, който няма трудови навици и се очаква да бъде в помощ на възрастни хора с хронични заболявания, трайни увреждания, специфични нужди няма как в рамките на 5 дни, 40 часа, да научиш човек и да го обучиш да може да отговори на някакво качество на услугата след това.“
120 часа трае обучението в БЧК за домашни помощници и този минимум от 120 часа е базисно обучение. Следва допълнително текущо обучение за надграждане на уменията. 160 часа се предвиждат за допълнителна квалификация на медицинските сестри, които въпреки висшето си образование са подготвени и имат своята практика в болнични заведения.
В нашата здравна система липсва именно това звено – за домашна грижа, изтъкна д-р Тодоровска.
БЧК работи на базата на добри практики от Германия, Швейцария и Австрия. В Швейцария обучението трае 720 часа, а в Австрия 440.
За всички социални услуги трябва да имаме стандарт за качество, посочи още Тодоровска. „Защото иначе няма значение откъде идват средствата – дали те са публични: от държавния бюджет, от европейски фондове, дали са от нашите джобове, защото искаме да се грижим за нашите възрастни хора в семейството. Трябва да знаем, че ако плащаме, ние плащаме за качествена услуга.“
Трябва да има лицензионен режим за организациите, предоставящи подобни услуги, а сега съществува единствено регистрационен режим, подчерта Надежда Тодоровска.
Двете мнения в детайли чуйте в звуковия файл.Постъпилите сигнали за незаконна сеч, регистрирани на платформата "Защити гората", които се изпращат към Изпълнителната агенция по горите през 2024 г. са над 1200. При близо ¾ от случаите сечта в действителност е била незаконна. На редакционната поща на програма "Хоризонт" пристигна сигнал с твърдение за незаконна сеч в района на село..
" Наблюдава се активност. Има адекватно отношение към пътниците, които желаят да ползват Зелен билет. На този етап можем да бъдем доволни , но конкретни данни ще има в края на деня". Това каза пред БНР Владимир Лазаров – ръководител на сектор "Маркетинг" в Центъра за градска мобилност. Той увери, че ЦГМ има готовност да посреща такива..
Повече от 100 000 са били българите с деменция преди 10 години, откогато е последната статистика. Този брой непрекъснато расте, лавинообразно . Застаряването на населението е проблем не само в европейски, а и в световен мащаб, коментира пред БНР Зорница Карагьозова от Сдружение "Алцхаймер". Няма политика в България, която да се..
Интересно музикално попадение. Така можем да определим канадските джаз веселяци Shuffle Demons . Бандата от Торонто се отличава с оригинални лирики и запомнящи се изпълнения на живо, придружени с цветна и понякога шокираща хореография. След яркото им изпълнение на джаз феста в Боровец , момчетата дадоха специално интервю за "Изотопия"...
За десети път Международната младежка камара започва да търси 10-те най-изявени млади личности на България. Отваря се специална форма за номиниране, която ще е достъпна до полунощ на 28 февруари. Инициативата насърчава и признава постиженията на млади българи на възраст между 18 и 40 години в ключови области на обществения живот. " През тази..
Вейповете са изключително опасни , предупреди пред БНР Росица Станулова, психолог в Превантивно-информационния център по проблемите на наркоманиите в София. Тя отбеляза случая в Плевен, където след употреба на вейп с наркотично вещество 14-годишно момче падна от седмия етаж и загина. В нашата практика обаче има и други такива случаи, които..
От вчера започна кампанията "Думи на годината с "Как се пише?". Онлайн кампанията цели да открои значимите думи и изрази, белязали обществото през изминалата 2024 година. Доротея Николова, която е един от организаторите на кампанията и учител по български език и литература, посочи, че тази година се предлага филмът "Гунди" като културно..
" Кабинетът е готов, вариантът е почти финализиран ", заяви пред БНР лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева. "ГЕРБ, БСП, ИТН – беше един от..
КНСБ предупреди, че ако бюджетът за тази година не бъде приет, може да се очаква вълна от протести. "Струва ми се, че за пореден път бюджетът..
Постъпилите сигнали за незаконна сеч, регистрирани на платформата "Защити гората", които се изпращат към Изпълнителната агенция по горите през 2024 г...