Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кирил Семьонов: Очакванията от конференцията за Либия са песимистични

Конфликтът няма да скара Москва и Анкара, смята експертът

Кирил Семьонов

Утре Берлин ще е домакин на поредната международна среща, която цели да се постигне мирно уреждане на конфликта в Либия, започнал през април тази година, след като командващият Либийската национална армия Халифа Хафтар предприе офанзива срещу столицата Триполи, с което цели свалянето от власт на международно признатото правителство на премиера Файез Сарадж. Във форума, консултиран и с ООН се очаква да се включат представители на САЩ, Русия, Турция, Европейския съюз и други страни. Поканени за участие в тях са и Халифа Хафтар и премиера  Файез Сарадж. Разговорите в Германия се явяват и своеобразно продължение на проведения тази седмица опит на Русия и Турция да посредничат за слагане на край на конфликта по мирен път. Насроченото в Москва подписване на споразумение не се състоя, след като Хафтар си тръгна от Русия с мотив, че проектът пренебрегва много от исканията на либийската армия. Той е настоял за допускане в Триполи на силите на ЛНА, за създаване на правителство на националното единство, което да получи одобрението на парламента в източния град Тобрук и за международен мониторинг на изпълнението на споразумението, в който да не участва Турция. В опитите за постигане на мир се включи и Италия, но и насрочените от нея преговори също не се увенчаха с успех и бяха отменени в последния момент.

Като удар по репутацията на Русия, определи действията на либийския генерал, анализаторът Кирил Семьонов - експерт по въпросите на Либия в Руския съвет по международни отношения и колумнист на изданието „Ал Монитор“.

В интервю на кореспондента на БНР в Москва - Ангел Григоров, Семьонов коментира и интереса на руската страна да посредничи в решаването на конфликта.

Защо Русия е на страната на Халифа Хафтар в либийския конфликт?

Не може да се каже, разбира се, че това е официалната позиция на Москва. Там действат отделни руски магнати, които притежават частни военни компании, други структури, авиопревозвачи и просто получават пари. Наели са ги и Хафтар им плаща добре. Това е преди всичко бизнес, но трябва да се отбележи, че Кремъл не пречи на бизнеса на някои руски структури в Либия и иска да извлече от това политически дивиденти. Става дума преди всичко за това, че Русия би искала да оказва на Хафтар по-голямо влияние от някои други играчи. Както показаха последните събития в Москва обаче, Русия така и не можа да постигне това.

Ще продължи ли Москва да се опитва да влияе на Хафтар, след като по време на преговорите в Москва той отказа да подпише споразумението за спиране на огъня с правителството на националното единство на Сарадж?

Сега това ще бъде много по-трудно. Мисля, че в Москва разбраха, че Хафтар следва свой дневен ред и не винаги е готов да се съобразява с желанията на Русия. Той има и други покровители, с които поддържа по-тесни връзки. Изглежда в Москва все още не са решили как да работят с Хафтар по-нататък. Определени групи ще продължат да работят с него по инерция.

Може ли Русия да се превърне в ключов играч в Либия?

Не. Това, разбира се, няма да стане, защото, както казах, там има много играчи, които имат по-голямо влияние както над Хафтар, така и над Сарадж. По-голямо влияние над Сарадж има Турция. Съответно Обединените арабски емирства, Египет, Франция и Саудитска Арабия са способни да влияят на Хафтар в много по-голяма степен от Русия.

Има ли вероятност либийският конфликт да скара Москва и Анкара?

Мисля, че не. Напротив, по-скоро могат да се сближат. В дадения случай Москва и Анкара ще се опитват и занапред да действат синхронно в Либия. Ще се стремят да използват ситуацията, за да поддържат статута си на нови центрове на сила в Близкия изток. Русия и Турция имат обща цел в Либия и тя е да намалят влиянието на останалите играчи и сами да решават проблемите. Засега на Москва и на Анкара не им се получава. Като цяло между тях няма никакви противоречия. Подкрепата на Москва за Хафтар няма за цел той да превземе Триполи. Целта е Хафтар да бъде поставен в колкото се може по-голяма зависимост от Москва и да приема решения, съобразени с руската страна. Както виждаме, това не се получава.

Какво очаквате от започващата утре в Берлин международна мирна конференция за Либия?

Очакванията са доста песимистични. Хафтар и привържениците му заявяват, че „задължително трябва да бъде превзет Триполи, да бъдат разоръжени намиращите се там терористи“. Не признават Правителството на националното съгласие и се обявяват за решаване на въпроса със сила. Докато на Хафтар не бъде оказан сериозен натиск, включително от неговите спонсори, едва ли можем да очакваме някакъв пробив.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Министър-председателят на Великобритания Киър Стармър

Британският премиер обяви увеличение на разходите за отбрана

Разходите за отбрана на Обединеното кралство ще се увеличат до 2,5% от БВП до 2027 година, докато бюджетът за чуждестранна помощ ще бъде намален, обяви британският премиер Киър Стармър преди срещата му с Доналд Тръмп в четвъртък. В неочаквано изявление в парламента Киър Стармър каза, че разходите за отбрана ще бъдат увеличени от сегашните 2,3% на..

публикувано на 25.02.25 в 17:31
Доц.Милен Любенов

Милен Любенов за акцията на "Възраждане": Активно мероприятие за отклоняване на вниманието

Акцията на "Възраждане" пред Дома на Европа беше предварително дирижирано активно мероприятие, което има определени цели . Това мнение изказа пред БНР политологът и университетски преподавател доц. Милен Любенов. "Една от целите на този акт е отклоняване на вниманието от важните проблеми , защото подготовката, която видяхме, свързана с тази..

публикувано на 25.02.25 в 17:23
Пенчо Милков

Кметът на Русе за публикациите за имотите му: Координирана атака срещу доброто ми име

Като координирана атака срещу доброто му име. Така кметът на Русе Пенчо Милков обясни публикациите, свързани с имотното му състояние, за които БНР съобщи в началото на този месец, а днес Антикорупционният фонд допълни. "Мисля, че ми се руши доброто име, че е координирана, целенасочена атака. Политическа, а защо не и икономическа", каза кметът..

публикувано на 25.02.25 в 17:13

Разпитаха Георги Семерджиев по делото срещу бившата полицайка Симона Радева

При закрити врата Софийският районен съд разпита Георги Семерджиев по делото срещу бившата полицайка Симона Радева. Тя е обвинена, че в нощта на 5 юли 2022 година, когато Семерджиев блъсна и уби с джипа си две момичета на столичния булевард "Черни връх", му е занесла стълба, за да се скрие в дома си. Софийският районен съд даде ход на делото срещу..

публикувано на 25.02.25 в 17:10

Шефът на БНБ и министърът на финансите подписаха искането за конвергентните доклади

Управителят на БНБ Димитър Радев и министърът на финансите Теменужка Петкова подписаха съвместно писмо с искане за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията, съобщиха от двете институции.  Писмото е изпратено до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард и до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.  Вчера..

публикувано на 25.02.25 в 17:02

Лили Границка: Трудно се общува с МРРБ и не само при този министър, това е тенденция

Програмата за саниране се чака от хиляди българи, а от МРРБ дори не са я обявили ще има ли или не, въпреки че е от голям обществен интерес. Трудна е комуникацията с министъра на МРРБ, н яма и една дума от новото ръководство,  какво се случва с т. нар. безплатно саниране, финансирано по ПВУ, няма информация какво се случва с втория етап за ПВУ,..

публикувано на 25.02.25 в 16:59
Юлиан Войнов

Юлиан Войнов: Конкуренцията в еврозоната трябва да доведе до реформи, иначе ще губим

Ако българският политически елит умишлено се съпротивлява срещу развитието на държавата и не предприема реформи, икономиката ни ще си остане част от периферията на ЕС . Това каза пред БНР икономистът и финансов експерт Юлиан Войнов и добави: "По-голямата икономическа свързаност и натиск на конкурентните сили на ЕС при влизането ни в..

публикувано на 25.02.25 в 16:40