Себастиан Манг, „Грийнпийс“: България трябва да е сред най-облагодетелстваните от фонда за „зелен“ преход

България би била четвъртият най-голям бенефициент по първоначалните плащания от т.нар. Фонд за справедлив преход, част от Зелената сделка, която председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен представи пред Европейския парламент. Страната ни би получила 458 милиона евро от фонда, ако сделката успешно премине през дългия процес на одобрение от европейските институции.

След като Фон дер Лайен представи сделката в Страсбург от екоорганизацията Грийнпийс излязоха с призив, който поне на този етап изглежда трудно постижим политически - средства от Фонда да се дават единствено на страни, които ясно са се ангажирали с прекратяване на горенето на въглища. Най-голямото противоречие тук е страната, която би получила най-много средства от Фонда за справедлив преход, съответно най-зависимата от въглища - Полша. Но е трудно си представим как България, със значимата роля на Маришкия басейн, се отказва не само от въглищата, а и от това да ги замени с атомна енергия, към което решение се е насочил премиерът Бойко Борисов. Именно това, според „Грийнпийс“, са условията, при които Зелената сделка може да постигне голямата си цел - Европейския съюз да не излъчва въглеродни емисии през 2050 година.

По тези и други въпроси Константин Мравов разговаря със Себастиан Манг, експерт по климат и енергия в „Грийнпийс“.

След като Урсула фон дер Лайен представи своята Зелена сделка пред Европейския парламент, Грийнпийс излезе с позицията, че зелените пари от Европа трябва да се дават само на страни, които са се ангажирали с конкретни срокове за елиминиране на въглищните производства. Какви, според вас, са липсващите засега критерии за получаване на средства?

През декември Европейският съюз се съгласи да постигне климатичен неутралитет до 2050 година, което означава, че ерата на изкопаемите горива приключва. Финансовите средства, които ще са достъпни чрез Зелената сделка, трябва да бъдат използвани за преход към напълно възобновяема система възможно най-бързо. Това означава финансирането на изкопаеми горива да спре моментално, защото то бави прехода и ограничава на най-лошите ефекти на климатичната криза.

Повечето от европейските страни са се ангажирали с дати за окончателно премахване на въглищата. Надяваме се всички страни да приемат посоката да спрат да използват въглища до 2030 година. Според нас това трябва да е условието за получаване на средства. Да се посветиш на по-чисто и зелено бъдеще, на опазването на целия живот на планетата.

За много хора в страни като Полша или България опасността да загубят работата си в мина или централа е по-осезаема от евентуални природни бедствия, които могат да се обяснят с климатичните промени. Какво още трябва да се направи на политическо ниво, за да ги разубедим? 

Климатичната криза изисква поставяне на срокове за извеждането от употреба на някои горива, защото сме осъзнали, че те бавно убиват планетата. Изисква и парите, нужни на хората, които са най-силно засегнати от прехода, да продължат към устойчиво бъдеще. Изисква преосмисляне на образованието и обучаване на младите за устойчивостта и какво всъщност представлява климатичната криза. Трябва да работим по всички тези аспекти едновременно, защото сме се забавили много с действието.

Дали Зелената сделка, която дава сериозен финансов отговор на климатичния въпрос, ще може да постигне всичко изброено? Съществуват притесненията, че амбициозните цели ще бъдат размити от сложния политически процес по приемането им.

Зелената сделка разпознава проблема много ясно. Новата Комисия разбира, че европейското общество и ограниченията на планетата ни изискват преосмисляне на икономиката. Зелената сделка съдържа много политики, които ще помогнат за намаляване на емисиите и разрешаване на кризата. Сделката няма да е достатъчна, но самата ѝ посока означава, че Европа се движи към края на изкопаемите горива и климатично-неутрална икономика. Всички правителства трябва да тръгнат в тази посока.

Полша, Чехия, Унгария и Естония през юни м.г. блокираха в Европейския съвет климатичния неутралитет като цел. Но Зелената сделка съдържа предимно законодателни инициативи, които могат да накарат страни като Полша и Чехия да забавят темпото. Европейският парламент показа, че подкрепя по-прогресивни климатични политики. Ще е нужно и съгласието на правителствата и тук ще има препятствия, които Европа трябва да преодолее, но смятам, че хората на континента желаят успеха на Зелената сделка.

На много места, като в Унгария и България, правителствата залагат на ядрената енергия като път напред отвъд въглищата. „Грийнпийс“ е против това разбиране, докато на политическо ниво в Европа полемиките продължават. Реалистично ли е да захраним по-големите и по-малки европейски икономики без въглища и ядрена енергия?

Начинът на постигане на напълно възобновяема енергетика е чрез големи проекти - ветрогенератори, соларни ферми и така нататък. От друга страна трябва гражданите да могат да инвестират в тяхна собствена възобновяема енергия. Нови европейски правила, които ще влязат през тази година чрез Директивата за възобновяема енергия, ще улеснят както бизнес инвестициите, така и тези от малки общности и отделни хора. Промяната идва, донякъде заради по-добрите правила на европейско ниво.

Ако погледнем голямата енергийна индустрия, доставчиците на енергия, много от тях се пренасочват към възобновяеми източници, защото осъзнават, че изкопаемите горива вече не са обществено приемливи. Знам, че това се случва по-бързо в Западна, отколкото в Източна Европа, но промяната идва навсякъде.

По-добре ли е тези големи енергийни проекти да са държавни или да са частни? Въпросът е съществен за страни като България има доказана корупция при усвояването на европейски средства. 

Трудно е да се каже. За „Грийнпийс“ е важно хората и общностите да могат да инвестират в собствени възобновяеми източници, както и частните компании да могат да инвестират. Не съм запознат докрай с рисковете от корупция на места като България и предпочитам да не коментирам темата.

Съгласен съм, че България трябва да е една от страните, която да получи най-много от Фонда за справедлив преход, но правителството ѝ, както всички правителства, трябва да се ангажира с прехода, за който средствата са предвидени - отвъд въглищата и замърсяващите горива.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.