Доц. Смилов: Случаят „Перник“ е сериозно основание за политическа криза

100-хиляден град няма вода – това е сериозно основание за политическа криза, заяви пред БНР политологът доц. Даниел Смилов.

„Много трудно може да се свали политическият аспект от случващото се. Нещата могат да ескалират не толкова заради опозицията, а просто заради нерешимостта на проблема“, коментира той в интервю за предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“.

Прокуратурата иска да избяга от имиджа си

Според него прокуратурата търси начин да излезе от имиджа си, че действа като „чадър“ или доста благосклонно към управляващите.

„Кризата в Перник е много остра. Може би тя сега започва. Тепърва ще виждаме реалните измерения на този скандал. Може би е малко рано да се правят прогнози. Кризата сега започва с такава сила, защото тя явно беше отлагана с няколко месеца, да минат местните избори, беше потулена и сега избухна в един вариант, който е доста неконролиран“, коментира Смилов. 

Вината не е еднолична на министър Димов

Според него кризата в Перник има два аспекта. По-важният е политическият – който е сериозен провал на управлението във водния сектор, смята политологът. Той е категоричен, че тук вината е политическа, но не е еднолична на министър Нено Димов:

„Става дума за сгрешена политика на цялото правителство в този сектор. Това се потвърждава от факта, че подобни на ситуацията в Перник проблеми възникват и по други места в страната. Обяснението не е само климатични или природни причини. Нещо там е сериозно сгрешено, има политическа вина, за която трябва да се понесе и сериозна политическа отговорност“.

"Министър Димов беше символ на тип политика, която ГЕРБ водят във водния сектор, която дава голям приоритет на бизнес интересите и не толкова сериозна защита на други съображения, като екологични или базови права на хората", отбеляза доц. Смилов.

Според него обаче не бива да се стига до ситуация, в която всички управленски и политически проблеми стигат до прокуратурата и оттам да чакаме решение.

Управленски проблем

Проблемът е и управленски, продължи социологът доц. Антоний Гълъбов. Според него през изминалите 20 години няма дългосрочна стратегическа програма, която да задължава всяко правителство, независимо от това какво е то, да отделя определени инвестиции, за да може да се поддържа системата на водния сектор. Управленският проблем е в разхищението, категоричен е той и подчерта, че спешните действия и бързото възстановяване струват много повече от регулярните планирани и ясни инвестиции в сектора. Според него цената на водата трябва да продължи да расте. 

Не конфронтация, а "воден пакт" трябва да се търси

Доц. Гълъбов смята, че сега трябва да се използва момента и да се търси не конфронтация, а създаване например на „воден пакт“ – нещо, което да гарантира политическо съгласие, че за следващите поне 10 години България трябва да инвестира приоритетно в тези инфраструктурни проекти. В противен случай ще сме свидетели отново и отново на същото, посочи той.

„В момента свалянето на правителството е по-малкият проблем от решаването на проблема с водата на хората“, категоричен е социологът.

Според него няма правила в политическия процес в България:

„Подаването на оставка от следствения арест (бел.ред. на министър Нено Димов) или е закъсняло, или е подранило, но не е навреме, не е на място. Няма правила, според които да е ясно при каква ситуация един министър незабавно подава оставка. … Нямаме сетива за това кога е моментът да се поеме политическа отговорност, за да може да се разчисти терена за практически решения“.

Управляващите да кажат защо Нено Димов подаде оставка

Доц. Гълъбов смята, че управляващата коалиция трябва да излезе със становище защо Нено Димов подава оставка – заради сбъркана политика в сектора или заради това, че е следствен. Едното ще е признание за политическа грешка, която се носи колективно, обясни той.

Според доц. Смилов важният въпрос, който не трябва да слиза от дневния ред на обществото, е как се изразходват публичните средства.

„Когато непрекъснато избуяват такъв тип кризи и се застъпват една с друга, оценката на политическата стабилност не може да бъде еднозначна или много висока“, смята политологът.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.