Михаил Михайлов: Основен проблем на пчеларството е ниската изкупна цена

Българският мед има отлични показатели, заяви пред БНР председателят на Обединения български пчеларски съюз Михаил Михайлов.

„Нямаме основание да смятаме, че българският мед се фалшифицира. Единични случаи винаги има и е естествено да се очаква. В общия случай, когато говорим за качество и показатели – българският мед е ненадминат“, категоричен бе той в интервю за предаването „Преди всички“ .

Като основен проблем на пчеларството Михайлов посочи ниските изкупни цени. Според него една от причините за това е, че българинът не е научен да консумира мед и съответно търсенето не е много голямо. По думите му нашенецът консумира между 300 и 500 грама годишно, което е изключително малко. Другата причина за ниските изкупни цени е вносът на чуждестранен мед, който подбива цената.

Михайлов коментира и друг проблем на пчеларите – пръскането. 

По документи е забранено пръскането през деня още през 2016 г., но на практика се пръска целодневно, категоричен е той.

Съгласно наредбата пръсканията трябва да се извършват през нощта до 10 часа сутринта. Михайлов подчерта, че има санкционирани, но те са единични случаи. В Закона за пчеларството и наредбата има посочени санкции за физически и юридически лица:

„Нормативно всичко е направено и то много хубаво. Единственото, което пречи, е липсата на контрол. Грижата за него е на Българската агенция за безопасност на храните, които се мотивират с това, че нямат административен капацитет, нямат хора“.

Има създадена работна група, която да направи промени в наредбата и да детайлизира някои аспекти.

Пчеларите разчитат и на общоевропейската гражданска инициатива с настояване в дългосрочен план да се върви към забрана на пестицидите. В рамките на една година трябва да се съберат 1 млн. подписа в ЕС, като за България са необходими 15 хил. Според Михайлов няма да има проблем със събирането им:

„Тази инициатива е насочена към обръщане на 180 градуса на философията, а именно възвръщане на дребното пчеларство, възстановяване на местообитанията на насекомите, възстановяване на дребното земеделие, вкарване на интелектуален потенциал, научни теми и разработки и т.н. – неща, които са коренно различни от досегашния начин на разбиране на земеделието“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.