Медиите през 2020-а: По-малко вестници, повече телевизия

Не става въпрос за финансови проблеми, а за реорганизация, за да може „Сега“ да достига до по-голяма аудитория, изтъкна тя относно спирането на ежедневника в хартиен формат. „Категорично причините не са финансови, а по-скоро от обективен характер, свързани с разпространението в България, което е изключителен проблем заради монопола на пазара.“

Обеднелите вестникарски сергии

Пеева припомни, че през 2007 година, когато страната ни влиза в ЕС, на пазара са 17 национални всекидневника и седмичника, като половината са собственост на чуждестранни компании. В момента на пазара в хартиен формат са не повече от 5-6 издания и нито едно от тях не е собственост на чуждестранен инвеститор, а това само по себе си е огромен проблем, смята Теодора Пеева. „И то се доказва от класацията на „Репортери без граници“, колкото е на управляващите да не им се вярва, че положението е такова.“

Рекламодателите се ориентират към телевизиите и онлайн пространството и се отдръпват от хартиеното издание, а сайтът през последната година отбелязва 100% увеличение на посещаемостта и силите трябва да се съсредоточат в развитието му, отбеляза още Пеева.

Обедняването на вестникарските сергии е тъжен факт. По обективни причини намалява броят на изданията, коментира Иво Инджов, преподавател във Великотърновския университет. "Традиционните медии започват да колонизират интернет и да влизат в битка с чисто интернет участниците. Това е обективен и неизбежен процес. той е положителен, но има и тъмна страна. И то не само заради троловете и фалшивите новини, а защото изкушава все повече политиците да насочват погледа си към интернет пространството си и нарастват апетитите за регулация."

„Дали има точно монопол, олигопол или задкулисни споразумения между фирмите, които играят на този пазар в полза на един бизнесмен и депутат, не мога да кажа. Но е факт, че много от издателите на критичните към властта вестници, се оплакват, че имат проблеми с разпространението. Има много публикации в медиите на тази тема.“

Ходът с „Български пощи“ надали ще реши проблема, той е безкрайно закъснял, смята Иво Инджов. „След като бяха обезкръвени стойностни издания, дори да се реализира пълноценно, дори пощите да влязат в една такава роля и да си изпълняват съвестно задълженията, надали това ще върне вестникарския пазар в състоянието му отпреди десет години.“

Превръщаме се в телевизионна нация

Българите са загубили доверие в хартиения вестник, превръщаме се в нация, която все повече гледа телевизия и не стои чак толкова много в интернет, коментира Инджов. Той се позовава на европейско изследване, според която България е на второ място след Португалия по честота на гледаемост на телевизионни програми.

„България се превръща в телевизионна нация, а знаем от медийните изследвания, че когато се гледа телевизия възприемането на действителността и новините е доста по-различно, отколкото когато се четат вестници, когато човек може да осмисли, да го видиш отново, когато е документирано като архив. Това е проблем.“

Дигиталните архиви

В смъртта на вестниците няма нищо лошо – това е нещо нормално. Мнението е на Жана Попова, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Според нея дори сме закъснели в трансформацията към интернет издания.

„Лошото е в архивирането – там е нашият голям проблем в интернет. Много малко издания могат да си позволят сървъри, които да издържат целия архив, други пък - като Националната телевизия нарочно не поддържат архив, който да ни дава възможност за тази памет.“

Професия журналист

Проблемът е по-скоро в унищожаването на професията журналистика, в която се наблюдава непрекъснат регрес, изтъкна Жана Попова. Политиците все повече директно искат да си общуват с аудиторията, заяви тя.

Качеството на журналистиката много спадна - нарояването на медиите отвори широко вратите за всякакви хора, които наричат себе си журналисти, сподели тази теза и Теодора Пеева.

„А те са просто едни хора, които се разхождат с едни микрофони или касетофони, записват, нито имат журналистически усет, нито вникват в темата, нито могат да зададат въпроси. Затова ако се гледа една пресконференция онлайн, ще се види, че са двама-трима души, които задават въпроси.“

Информационната цедка

Към това се добавя изключително затрудненият достъп до информация от страна на институциите, чиито многобройни пиари възприемат мисията си не като подпомагане на информираността, а тъкмо обратното - като възпрепятстването ѝ, допълни Пеева.

„Големият проблем в България е, че има една публика – тя е над 55 години, 55+, която обаче никой не иска, защото се смята, че е неплатежоспособна. Докато вестниците досега, и хартиените, и радиото, продължават все пак да уважават тази публика“, допълни Жана Попова. 

Иво Инджов посочи, че журналистиката е в криза и заради това, че обществото не е наясно каква точно журналистика иска и от какви медии има нужда.