Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Историкът Златина Каравълчева: Бог се открива първо на хората с нелукави сърца

Празникът провокира въпроса в какво вярваме - в красива традиция или в нещо повече

Снимка: Златина Каравълчева

В тези празнични дни си слагаме спирачка на стресиращото ни ежедневие. Това е време на равносметка, в което можем да останем насаме със себе си и с най-близките си, които в забързаното ежедневие нямаме време да погледнем в очите. Това е очакването на първи план. На втори план, който е по-мистичен, стоят очакването и надеждата да преоткрием смисъла на раждането на Христос на земята - това каза в предаването "Нощен хоризонт" историкът Златина Каравълчева. Тя е дългогодишен редактор в сайта "Двери на православието". В момента работи в Центъра за образователни инициативи „Двери”, специализиран в издаване на учебни пособия и помагала с християнско съдържание.

Отвъд лустрото на празника

„Толкова сме свикнали с този разказ за Христовото Рождество, че сме изгубили усета, че тогава, преди 2 хиляди години, а и сега, на Рождество Христово се е случило нещо абсолютно невероятно, нещо революционно в историята на човечеството. Бог, самият творец на вселената, този висш разум, прехвърля бездната, която разделя творението – ние, които живеем във времето, и вечността, в която пребивава той, и става човек. Това е нещо абсолютно алогично, това е абсурдно. Това не може да не предизвиква потрес. Всички са били религиозни. И тогава не всички са били готови, не всички са били  способни да повярват, че това се е случило, че самият Бог е станал човек. Това се е превърнало в препъни-камък за съвременниците на Христос, а е препъни-камък и за нас днес.“

За Златина Каравълчева именно това е ценно – да си задаваме този въпрос и днес, да бъдем разтърсени от това, вместо да се плъзгаме „по лустрото на празника, колкото и да е хубав, с цялата украса, семейна атмосфера и празничност, с която традицията го е надарила“.

„Зад този пласт има нещо съкровено, разтърсващо и ми се струва, че в тези дни трябва да намерим поне малко време да си зададем този въпрос – има ли Бог, Той наистина ли е станал човек. Когато празнуваме Рождество Христово, в какво вярваме – в една красива традиция, която събира семейството в края на годината или може би в нещо повече от това?“

Тайната поява на Спасителя

Точната година на Христовото Рождение не е запазена. Във връзка с административно преброяване на населението Йосиф и Мария се отправят към родния му Витлеем южно от Йерусалим, като така се сбъдва старозаветно пророчество за появата на Спасителя.

Защо Бог избира да се роди в пободна нищета, сред животните, след като еврейският народ е чакал с такъв копнеж своя месия?

„Христос като че скандализира тези очаквания. Ражда се като представител на най-низшата класа, сред бедните, на такова място – поетично църковните песни в тази нощ казват, че животните са го топлели с дъха си в яслите. Ние бихме си казали – ако той се беше родил в дворец, сред силните на деня, нямаше словото Му след това, на пророк, да има по-силен отзвук, да бъде по-прието, по-авторитетно?“

Това раждане остава незабележимо – в ден на преброяването, в обор. Затова и убягва на историците на епохата и не е описано, уточнява Златина Каравълчева.

Чудото

„Никой не знае и не очаква, не може да заподозре какво чудо се случва в този ден в човешката история. Така Бог идва на света – избира да дойде тайно. /…/ И нищо, свързано с раждането Му не е привличало изключителното хорско внимание.“

Показателно е на кои хора Бог избира да разкрие тайната, смята Каравълчева.

„Първите са били хората с най-нелукави сърца, пастирите в непосредствена близост. На тях им се явяват ангелите и им казват тази вест – че на земята се е родило необикновено дете и на земята е дошъл мирът. Първите, които получават благата вест, са били хората, в чиито сърца е нямало лукавство. Те не са били образовани, не са били светци, но са били чистосърдечни хора. На това простосърдечие виждаме по-нататък Христос колко много държи през целия си живот, с всичките си проповеди. Той прощава на всички грешници, единствените, с които не може да установи никаква лична връзка – това са фарисеите и лицемерите. Виждаме тази червена нишка между Бога и това, което го отделя от хората, да започва още от момента на Неговото раждане.

Златина Каравълчева е завършила история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирала е византинистика в Атина, има докторат в областта. Преводач e на книги и статии предимно от гръцки език.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В Русе представиха книга с лични спомени и бележки от близките на Панайот Хитов

В деня, в който Русе отбеляза годишнината от освобождението си от османска власт, се състоя представяне на изключително богата книга с лични спомени и бележки от близките на Панайот Хитов хора. Нито една точка, главна буква, запетая или друг препинателен знак. Така изглеждат записките на първостепенний воевода Панайот Хитов. Съхраняват..

публикувано на 23.02.25 в 06:20
Проф. Ангел Петърчев е удостоен с престижната награда

Проф. Петърчев: Две вериги се активират при влюбване - за възнаграждение и за удоволствие

Любовта е чувство, вдъхновение, културен феномен. Но можем ли да я разгледаме и през призмата на науката – какво всъщност се случва в мозъка , какви процеси протичат в него, когато човек обича, когато изпитва привързаност, страст, привличане? Или иначе казано –  какво още не знаем за невробиологичните механизми на любовта ? " Любовта е едно от..

публикувано на 18.02.25 в 16:46

Калина Канева: Човек не трябва да се озлобява. Важното е да виждаш доброто

Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..

публикувано на 16.02.25 в 05:34

Ангел Милчев е един от малкото останали тъкачи в Северозапада

В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката.  И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан.  Ангел Милчев е един от малкото..

обновено на 16.02.25 в 05:12
Александър Симеонов

Учителят музикант Александър Симеонов: Децата ме научиха на търпение, а те много ме обичат!

Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..

публикувано на 09.02.25 в 06:00
Зорница Иларионова

Зорница Иларионова: Да носиш удоволствие на публиката - това е моето вдъхновение

Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..

публикувано на 03.02.25 в 10:48