2019: Външната политика на България

2019 година започна с противопоставяне между президент и премиер за първи път и на терена на външната политика, достигайки пределите на Латинска Америка. Борбата за власт във Венецуела стана повод за разрив между Румен Радев и правителството на Бойко Борисов.

Тази година името на България беше замесено и в шпионски скандали.

Отношенията между България и Русия се движеха в амплитудата между острия тон и призива за конструктивно сътрудничество. Организирана от руското посолството изложба на 9-и септември предизвика размяна на реплики между София и Москва и раздели обществото за историческата дата.

Председателят на „Русофили“ Николай Малинов беше обвинен в шпионаж в полза на руски организации:

„Ние не смятаме, че външната политика на България е правилна. Ние какво правим, всичките сме за затвора ли? 80 процента русофили в България“.

По-късно в Москва той лично беше награден от Владимир Путин с високо правителствено отличие.

Външното ни министерство разреши на руски военен самолет с ракетния комплекс C-400 да прелети над България на път за Сърбия, обяви за персона нон грата разконспириран руски шпионин и отказа виза на новия руски военен аташе, а в началото на декември Москва също изгони български дипломат. Това не попречи добрите отношения да бъдат скрепени на среща на премиера Бойко Борисов с руския посланик Анатолий Макаров.

Премиерът Борисов обясни в парламента, че България води балансирана политика с Русия и между двете държави не стоят разговори за шпионски скандали, а за големи енергийни проекти. Броени дни след завръщането му от визита в САЩ обаче Путин разкритикува България, че съзнателно бави „Турски поток“.

„Ние, за разлика от Турция, Сърбия и Русия, спазваме правилата на ЕС, за да не стане като с „Южен поток“. Ние по-бързо от това по 4-5 км на ден не можем да направим. „Газпром“ обжалва в съда. Аз ще се чуя с президента Путин малко да му обясня. Какво му докладват, не знам“, каза премиерът.

Как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва показа визитата на премиера Бойко Борисов в Белия дом.

Демонстрирайки отношение извън протокола към новия американски посланик у нас Херо Мустафа и стъпвайки на плюсовете от сделката за покупка на F-16, премиерът защити пред Доналд Тръмп строежа на АЕЦ „Белене“ и „Турски поток“.

София поиска обяснение от Париж след изказване на френския президент Еманюел Макрон, че предпочита законни имигранти от Африка пред нелегални българи.

Неспокойно в полето на дипломацията беше и на Балканите, въпреки че не липсваха и добрите новини като тази с участието на сръбския президент Александър Вучич. Вучич потуши и трус между България и Сърбия след изказване на българския премиер за статута на Косово.

София беше замесена в шпионски скандал между Русия и Сърбия.

Не липсваха искри и с Анкара заради изказване на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, че Турция се е намесила в българската политика заради поправките в Закона за вероизповеданията, предизвика остра реакция у нас.

ГЕРБ и ДПС отсрочиха дълговете на мюфтийството, но не забраниха чуждо финансиране.

Напрежение между България и Турция имаше и заради изказване на турския дипломат Хасан Улусой, който поиска от Кърджали по-застъпено изучаване на турски език. Последният опит на Бойко Борисов да има подкрепата както на Брюксел, така и на Анкара, беше разчетен като одобрение за военната операция в Сирия.

Заради липсата на напредък по спорните исторически и образователни въпроси със Скопие София реши подкрепата за Евросъюза да не е безусловна, а вицепремиерът Каракачанов припомни правилата на играта. Последното заседание на Съвместна комисия София - Скопие преди края на годината не донесе резултат.

А дали ще се справим със сложния баланс между Вашингтон и Москва? Предстои да разберем дали в България ще дойдат и Доналд Тръмп, и Владимир Путин.

Обзор по темата можете да чуете в звуковия файл.