Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Деян Донков: Театърът ме прави по-мъдър и по-вярващ

Как се избира трънливият път и защо всеки спектакъл е репетиция - актьорът разказва в поредицата "Магията на театъра"

Деян Донков
Снимка: БНР

„Когато си на сцената и пред камера, забравяш изобщо, че съхраняваш себе си. Трябва да си наистина пълноценен в това, което целиш да направиш - с определената роля, персонаж, пиеса, тема.“ Това каза актьорът Деян Донков в предаването „Нощен хоризонт“. Той гостува в рамките на поредицата „Магията на театъра“.

Дава или отнема театърът

Театърът е нещо, което ме прави все по-силен, все по-мъдър, все по-търпелив, все по-вярващ, признава той. И допълва: ако 500 души гледат едно и също представление, всеки гледа различно представление – през собствените си филтри, разбирания и сетива. И при всички положения лекува.

Деян Донков

„И се радвахме по време на спектакъла на една прекрасна тишина. Сякаш нямаше никой в салона. Много бяха „вътре“ хората. Това мен много ме впечатлява – когато им вземеш дъха“, сподели Деян Донков, след като в Плевен игра в „Любовникът“ по Харолд Пинтър заедно с Радина Кърджилова.

Да избереш трънливия път

Преди време, за да се осмели да кандидатства актьорско майсторство, трябвало да преодолее себе си. „До последния момент казвах: „Не, не мога да го направя“. Все повече вярвам, че нищо не е случайно и така трябва да стане. Може би това, което научих впоследствие е, че е много важно да избираш по-трудния път. Това, което те кара да се сковаваш от страх – точно там трябва да отидеш. Това те прави много по-силен.“

Деян Донков

Актьорът казва още, че досега е избирал по-трудните, трънливи и тъмни пътища и решения.

Най-удивителното на живота, Божията палитра е такава, че всеки има своя собствена идентичност, смята той. „Точно това е Божията искра и много зорко трябва да бдиш над това.“

Театралните колоси

Определя Стоян Камбарев и „Три сестри“ в Театър „София“ като свой знаков събитиен момент. Това се случва веднага след завършването му. „Това много ми даде като необятност в театъра. В това, че всичко е възможно. Че трябва да гледаш по-дълбоко и по-широко в тоя театрален калейдоскоп.“

Деян Донков

Крикор Азарян го е научил „на мъжество, на търпение, на мълчание“.

През 90-те живял в Студентски град. Изправен пред дилемата дали да приеме телевизионно предложение, което да му спести битовите тревоги, споделил това с големия театрален режисьор.

„И той направи най-дългата пауза, която съм виждал в живота си, не само на сцена, и извън нея. Буквално 10 минути седяхме като му зададох въпроса и накрая се обърна и каза: „Не мога да ти кажа какво да правиш, нито да ти дам съвет. Мога само да кажа моето мнение, а то е цитат: да имаш или да бъдеш“.

Харизмата

„Деян е изключителна личност. Ужасно талантлив актьор“, казва за него режисьорът Лилия Абаджиева, с която са работили заедно над няколко проекта. Първата им среща била в дипломния спектакъл на Абаджиева „Хамлет“.

Деян Донков

„Той притежава една свръх актьорска интелигентност, която не може да се каже, че се среща често, с която може да стигне отвъд думите, отвъд всичко, което може да бъде казано за образа, за линията на ролята и за пиесата. Той обладава тая харизма и подчинява всички на своя чар и то несуетно, по никакъв начин високомерно. Тя е като въздуха. Това е Деян. Не знам как работи с другите режисьори. Имаше години, в които аз мислех за него като за себе си“, разказва Лилия Абаджиева.

Всеки спектакъл е репетиция

За мен всяка сценична изява – от премиерата до смъртта на един спектакъл е репетиция, признава актьорът. „Разбира се, това е една малко опасна игра, защото понякога границите се губят. Между театър, живот. Това е най-прекрасното, защото успяваш да докажеш, че истината е и тук, и там, и сега, и тогава. Това е магията на живия театър.“

Деян Донков и Пламена Бачийска

Не притежаваме таланта, който ни е даден, вярва още Деян Донков.

„Той не е наше притежание, той не е мой, той е вселенски. Той е енергия, която те обладава и ти трябва да можеш да я култивираш, да я насочиш.“

Роля за отвъдното

Запитан коя роля би играл и в отвъдното, Донков отговаря – Калигула. „Защото, докато го играя, аз някак си вече съм на оня свят. Дори сега наистина ми напират сълзи в очите, защото това е текст на Камю, който винаги по време на спектакъл ме потриса.“

Деян Донков и Пламена Бачийска

Имал е шанса да играе на сцената с всички онези, които в детството си е боготворял. „Най-любимият ми актьор е Наум Шопов. Не говоря за световен, а за вселенски мащаб. Много обичам тоя човек. Той е съвкупност от всичко това, пред което се прекланям. Той беше единствен такъв – свръхчувствителен, свръх, свръх, свръх. Имах честта да играя с него, да съм в една гримьорна с него, да мълчим заедно, да си говорим. Васил Михайлов, Тодор Колев… Това са мои приятели.“

Деян Донков и Пламена Бачийска

Зрителят психоаналитик

Приемам всеки зрител като психоаналитик, пред който ще изиграем един сеанс, допълва Деян Донков, на когото хрумва в един от спектаклите лично да посреща и да се ръкува с прииждащите към залата зрители и да погледне всеки от тях в очите. „Да ги преведем за ръка в нашия свят, да ги посрещнем в нашия вътрешен свят, среда, атмосфера.“

"Дон Жуан" например е представление, което се радва на много публика и прекрасна атмосфера, отбелязва актьорът в отговор на въпрос как се подготвя за сценичните си изяви. 

"Това е спектакъл, за който няма нужда да се настройвам, защото той е "вкопан" в мен. Това е може би едно от най-любимите ми представления. Аз не изпитвам сценична треска. Заставам като бяло платно и тръгвам, без страх и без очаквания", разкрива той. И още: преди всяко представление той си изрича молитвата "Отче наш".

Деян Донков
За мен най-ценното и най-важното са моите две момчета – децата ми, споделя още актьорът. Нямам много хора, които да са дълбоко в сърцето ми, допълва Деян Донков, според когото човек трябва да може да прощава.

Рецепта за откъсване

Когато може, пътува до родния си край във Видинско - селата Пролазница и Стакевци. "Там е, за мен, място, заредено с много интересна енергия. Абсолютно сетивно усещам как, след като изкарам два дни там, съм като пречистен. Пътуването. Да скъсаш с това. Не трябва да забравяш, че това е само игра."
  
В момента Деян Донков играе в "Братя Карамазови", "Хъшове", "Любовникът", "Калигула" в Народния театър "Иван Вазов". По-рядко в афиша присъства "Вишнева градина". 

Чуйте цялото интервю в звуковия файл. 

Снимки от студиото: БНР

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Калина Канева: Човек не трябва да се озлобява. Важното е да виждаш доброто

Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..

публикувано на 16.02.25 в 05:34

Ангел Милчев е един от малкото останали тъкачи в Северозапада

В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката.  И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан.  Ангел Милчев е един от малкото..

обновено на 16.02.25 в 05:12
Александър Симеонов

Учителят музикант Александър Симеонов: Децата ме научиха на търпение, а те много ме обичат!

Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..

публикувано на 09.02.25 в 06:00
Зорница Иларионова

Зорница Иларионова: Да носиш удоволствие на публиката - това е моето вдъхновение

Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..

публикувано на 03.02.25 в 10:48
Слава Рачева

Слава Рачева: Гледайте си децата, обичайте ги, обръщайте им повече внимание

Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...

публикувано на 02.02.25 в 07:08
Георги Господинов

Георги Господинов: Радиоскалата бе моето първо пътуване на Запад

Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..

публикувано на 27.01.25 в 20:40