Изоставаме съществено от Румъния и от другите източноевропейски страни, заяви пред БНР проф. Ганчо Ганчев – макроикономист, преподавател в Югозападния университет.
„Има някакво разминаване между оценките, които правителството дава само на себе си, и обективните факти, които наблюдаваме. Оттам идва и известно недоволство и чувство за неудовлетвореност. Ако България иска реално по-голямата част от населението да се чувства по-добре, би трябвало да ускорим темповете на растеж, а ускоряването на темповете предполага друг тип политика“, посочи той в интервю за предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“.
„Стратегията на правителството е да поддържа стабилност в областта на публичните финанси, като тази стабилност се разглежда като предпоставка за постигане на устойчив дългосрочен растеж. На практика обаче страните, които постигат по-добри резултати, провеждат активна монетарна и фискална политика. Ние сме във валутен борд и практически правителството не провежда и фискална, и Централната банка по начало не може да провежда монетарна политика, при което всички инструменти за ускоряване на икономическия растеж на практика са блокирани, което е фундаменталната причина за нашето системно изоставане. Ние не провеждаме активна политика, която да стимулира икономиката“, продължи той.
За оптимизма и гордостта от получения кредитен рейтинг
Макроикономистът доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН отбеляза, че българите сме все още едва наполовина европейци и оставаме на последно място в ЕС.
„С тези бавни стъпки, нямаме абсолютни никакъв шанс да догоним Европа“, категоричен бе той пред „Хоризонт“ и добави, че и инвестициите намаляват, а е важно и качеството им.
„За да може да постигнем ефективен темп на растеж – устойчив и бърз, за да догоним ЕС, на нас ни трябват такива производства, които са съпоставими с европейските, трябва ни краен продукт. Точно тези инвестиции липсват – както външни, така и вътрешни“.
Според него кредитният рейтинг не е възможността на страната да участва на финансовите пазари, а по скоро той определя до каква степен страната може да участва.
„Това е нещо като оценката за поведение в училище. Имате добро поведение, но това в никакъв случай не отразява вашето икономическо състояние. Съседна Румъния има по-нисък кредитен рейтинг от нашия. Ако направим съпоставка по основния показател, който е БВП на човек по паритетна покупателна способност, България има 51% от средно европейското, т.е. българите са наполовина европейци по този показател. А Румъния има 65%. За периода 2014 – 2018 г. те са напреднали по този показател с 10 пункта, докато България напредва едва с 4 пункта“.
„Кредитният рейтинг е оценка през призмата на това в каква степен финансово е стабилна съответната страна. Това не е цялостна оценка за икономическата политика, за проблемите, за перспективите, предложения за подобряване и т.н.“, добави мнението си проф. Ганчев. По думите му такива оценки се дават от МВФ и ЕК:
„Там са реалните оценки, включително по отношение на политиката, социално-икономическите проблеми и т.н. Кредитният рейтинг е частична оценка с чисто прагматична насоченост. Един положителен кредитен рейтинг е нещо добро от гледна точка на това как България би се чувствала на кредитните пазари. Отвъд това не трябва да му се приписват някакви значения“.
Енергетиката и политиката по газовите тръби
„Русия ще продължава да ни възприема като нестабилен политически партньор, като партньор, на когото не може да разчита, и за съжаление това ще се отрази на нашата енергийна сигурност и върху цената на ресурсите и оттам и на конкурентоспособността на българското производство“, каза доц. Сарийски.
Прогнозите
Напредваме с много бавни стъпки, което постепенно ще ни доведе до провал, смята доц. Сарийски. Според него стратегическите ни стъпки са недомислени.
„България стратегически, ако запазваме валутния борд, има смисъл да влезем в еврозоната като начин да се излезе от този механизъм. От друга страна залагаме прекалено много на възможността да влезем там, защото не е ясно при това преструктуриране, което тече в еврозоната, дали те желаят страна като България да влезе. Не е ясно дали ние не залагаме на нещо, което е стратегически невъзможно“, коментира проф. Ганчев.
Според доц. Сарийски Бюджет 2020 е предизборен.
"Възможно е да има негативни шокове в рамките на ЕС и на световната икономика, което съществено да промени параметрите на бюджета и на това, което правителството ще може да разпределя", прогнозира проф. Ганчев.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Ако не беше "Марица Изток", тази зима щяхме да усетим колко сложно е да бъде животът ни без ток . Тази зима щеше да е критична за цялата държава. Това каза пред БНР Александър Загоров, конфедеративен секретар на КТ "Подкрепа", преди международна конференция за предизвикателствата пред енергийната индустрия при социално-екологичния преход...
В коридора на затъмненията, за влиянието на тези явления върху процесите в света и в живота на обикновените хора, разказва за "Нощен Хоризонт" астрологът Никола Николов . "През древността пълните лунни затъмнения са се считали за много лоша поличба , защото всяко едно затъмнение означава, че по някакъв начин нашата радост ще бъде затъмнена,..
Европейският съюз за радио и телевизия (EBU), който обединява 113 обществени медии от 56 страни, отбеляза 75 години от създаването си със специална програма в Брюксел. "75 години по-късно, при тревожна геополитическа ситуация - войната в Украйна и в Близкия Изток, след като Съединените щати късат Трансатлантическия пакт, който оформяше..
Пълнолунието и пълното лунно затъмнение са явления, за които езотериката твърди, че дават отговори на много въпроси, намират верните решения на проблемите, водят до промени. На нас хората, това ни влияе подсъзнателно, навежда ни на размили за живота, за това, колко твърдо стоим на земята. Древногръцкият философ Платон пръв споменава..
Роксана Кирилов а - носителката на титлата "Мисис България 2018" приема като мисия да помага на децата със специални образователни потребности и основава Фондация "С любов към теб ". Специалните - не "различните деца" - уроците на живота Миналата година Фондацията започва кампания, която ще включва няколко инициативи , с които да се..
Въпросът за споделеното родителство продължава да вълнува обществото ни. Сдружение "Честни и независими" и сдружение "Гласът на бащите" поискаха законодателни промени заради невъзможността бащите да имат равни права и да се приоритизират нуждите на децата от нормално развитие в благоприятна среда. Сдружение "Честни и независими" и сдружение..
Регионалната здравна инспекция във Враца организира във врачанските училища серия от беседи, насочени срещу употребата на вейпове от деца и младежи. Темата за употребата на наркотици и тютюнопушенето отдавна е част от работата на регионалните здравни инспекции. Като звена на здравното министерство те изпълняват Националната..
Идеята за разкриване на хранителни магазини в пощенските станции е все по-обсъждана, мненията са противоречиви, а разискванията по темата вече..
Как и за колко се работи в "Български пощи"? Въпросите за условията на труд и заплащането в Националната пощенска служба вълнуват не само хилядите..
Необходима е сериозна работа с полицаите, за да не смятат случаите на насилие над животни за смешни. Това заяви за БНР ветеринарят и дългогодишен..