Изоставаме съществено от Румъния и от другите източноевропейски страни, заяви пред БНР проф. Ганчо Ганчев – макроикономист, преподавател в Югозападния университет.
„Има някакво разминаване между оценките, които правителството дава само на себе си, и обективните факти, които наблюдаваме. Оттам идва и известно недоволство и чувство за неудовлетвореност. Ако България иска реално по-голямата част от населението да се чувства по-добре, би трябвало да ускорим темповете на растеж, а ускоряването на темповете предполага друг тип политика“, посочи той в интервю за предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“.
„Стратегията на правителството е да поддържа стабилност в областта на публичните финанси, като тази стабилност се разглежда като предпоставка за постигане на устойчив дългосрочен растеж. На практика обаче страните, които постигат по-добри резултати, провеждат активна монетарна и фискална политика. Ние сме във валутен борд и практически правителството не провежда и фискална, и Централната банка по начало не може да провежда монетарна политика, при което всички инструменти за ускоряване на икономическия растеж на практика са блокирани, което е фундаменталната причина за нашето системно изоставане. Ние не провеждаме активна политика, която да стимулира икономиката“, продължи той.
За оптимизма и гордостта от получения кредитен рейтинг
Макроикономистът доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН отбеляза, че българите сме все още едва наполовина европейци и оставаме на последно място в ЕС.
„С тези бавни стъпки, нямаме абсолютни никакъв шанс да догоним Европа“, категоричен бе той пред „Хоризонт“ и добави, че и инвестициите намаляват, а е важно и качеството им.
„За да може да постигнем ефективен темп на растеж – устойчив и бърз, за да догоним ЕС, на нас ни трябват такива производства, които са съпоставими с европейските, трябва ни краен продукт. Точно тези инвестиции липсват – както външни, така и вътрешни“.
Според него кредитният рейтинг не е възможността на страната да участва на финансовите пазари, а по скоро той определя до каква степен страната може да участва.
„Това е нещо като оценката за поведение в училище. Имате добро поведение, но това в никакъв случай не отразява вашето икономическо състояние. Съседна Румъния има по-нисък кредитен рейтинг от нашия. Ако направим съпоставка по основния показател, който е БВП на човек по паритетна покупателна способност, България има 51% от средно европейското, т.е. българите са наполовина европейци по този показател. А Румъния има 65%. За периода 2014 – 2018 г. те са напреднали по този показател с 10 пункта, докато България напредва едва с 4 пункта“.
„Кредитният рейтинг е оценка през призмата на това в каква степен финансово е стабилна съответната страна. Това не е цялостна оценка за икономическата политика, за проблемите, за перспективите, предложения за подобряване и т.н.“, добави мнението си проф. Ганчев. По думите му такива оценки се дават от МВФ и ЕК:
„Там са реалните оценки, включително по отношение на политиката, социално-икономическите проблеми и т.н. Кредитният рейтинг е частична оценка с чисто прагматична насоченост. Един положителен кредитен рейтинг е нещо добро от гледна точка на това как България би се чувствала на кредитните пазари. Отвъд това не трябва да му се приписват някакви значения“.
Енергетиката и политиката по газовите тръби
„Русия ще продължава да ни възприема като нестабилен политически партньор, като партньор, на когото не може да разчита, и за съжаление това ще се отрази на нашата енергийна сигурност и върху цената на ресурсите и оттам и на конкурентоспособността на българското производство“, каза доц. Сарийски.
Прогнозите
Напредваме с много бавни стъпки, което постепенно ще ни доведе до провал, смята доц. Сарийски. Според него стратегическите ни стъпки са недомислени.
„България стратегически, ако запазваме валутния борд, има смисъл да влезем в еврозоната като начин да се излезе от този механизъм. От друга страна залагаме прекалено много на възможността да влезем там, защото не е ясно при това преструктуриране, което тече в еврозоната, дали те желаят страна като България да влезе. Не е ясно дали ние не залагаме на нещо, което е стратегически невъзможно“, коментира проф. Ганчев.
Според доц. Сарийски Бюджет 2020 е предизборен.
"Възможно е да има негативни шокове в рамките на ЕС и на световната икономика, което съществено да промени параметрите на бюджета и на това, което правителството ще може да разпределя", прогнозира проф. Ганчев.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
4400 са акушерките у нас в момента. На 100 000 души се падат 68 акушерки. В ЕС този показател е почти наполовина по-нисък. 48-49 години е средната възраст на практикуващите акушерската професия. В отделни региони обаче тя е много по-висока. Заплатата не е най-важният проблем. Младите момичета, които тепърва трябва да избират..
"Има доста лица в публичното пространство, които би трябвало с добрия си пример , с кариерата и имената си, които носят, по-скоро да застават и да са против това, да застават във всякакви кампании, които са срещу хазартната зависимост . Ние, за съжаление, ги виждаме и по билбордове и в различни реклами за хазарт". Това заяви в интервю за..
Остават два дни до премиерата на музикалния спектакъл "Небесна хармония" . Концерт на Българската хорова капела и Струнния оркестър "Класика" от ИМ "София", които ще гостуват отново на сцената на Националния дворец на културата, в кино "Люмиер" с новия си проект. Това ще стане на 27 април от 19 часа . "Репертоарът е подбран заради една..
НЗОК да финансира дейности на медицински сестри, акушерки и рехабилитатори в техните самостоятелни практики . За това настояват от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. От асоциацията очакват широка обществена подкрепа, защото исканията им са насочени към грижа за пациента. За целта са необходими промени в..
Родителите във Варна подготвят протест срещу новата наредба за прием в общинските детски градини. Варненци алармират, че готвени промени в общинската наредба за прием на деца в детските градини ще доведат до по-големи големи групи, а замислената промяна на районирането и до голяма отдалеченост на заведението от дома на детето. На вчерашната..
" Папа Франциск беше много естествен и близък до хората, не се чувстваше никаква дистанция. Беше непосредствен, както се казва един пастир. Направиха ми силно впечатление неговите думи, че пастирът трябва да мирише на овце ". Това сподели в интервю за предаването "Нещо повече" на програма "Хоризонт" монс. Петко Вълов , който е епископ на..
"Функцията на Фискалния съвет е да е куче-пазач на фискалната дисциплина и устойчивост на публичните финанси , с други думи казано - Фискалният съвет трябва да осведоми обществеността тогава, когато се наблюдават най-съществени рискове по отношение на дълга, дефицита и други подобни". Това каза в интервю за предаването "12+3" по програма "Хоризонт"..
"С навлизането на дигиталното евро еврозоната иска да обхване още по- голяма територия, защото, както казва Кристин Лагард, "нашата икономика..
Българският електроенергиен баланс все повече прилича на испанския. В последно време се инвестира основно в слънчеви мощности. Вятърни нови..
Има риск, ако с културното наследство не се занимават експерти. Това обясни пред БНР арх. Чавдар Тенев, председател на регионалната колегия на Камарата..