Може ли обучението по природни науки да стане по-атрактивно за учениците

Важно е не само да се запали любопитството на учениците, а и след това то да се поддържа, казва в предаването "Хоризонт до обед" Жана Кюркчиева, която преподава в Националната природо-математическа гимназия. Физиката е наука, която ако не бъде съпреживяна, няма как да бъде разбрана, допълва тя.

Според Кюркчиева с големите класове от по 25-26 ученици един учител не е в състояние сам да проведе качествено лабораторно упражнение. Тя припомни практиката отпреди години в училищата да има асистент на учителите по природни науки, който е помагал.

В общообразователната подготовка часовете по природни науки са по-малко, отколкото бяха преди – очертава друг проблем преподавателката.

„Дори да се направят групички от 5-6 човека, ако аз съм сама, няма как да обърна внимание на всяка такава групичка“, уточнява Жана Кюркчиева. „Няма време детето да осмисли това, което ние му преподаваме. Малко декларативно се задават основни закономерности. Продължавам да твърдя, че главата на ученика не е кофа и тя трябва да бъде пълнена постепенно“, коментира тя.

Жана Кюркчиева предлага да се направи проучване в края на учебната година, което да установи какво е нивото на усвоените знания сега и резултатите да се сравнят с тези, с които са излизали децата от непрофилираните паралелки в 12 клас.

Йордан Цветков е 12 клас в Математическата гимназия в Пловдив. Определя работата в българската образователна система с експериментални установки и устройства като „изключително лимитирана“.

„Според мен трябва повече да се наблегне не просто на наблюдаването на експерименти, но и на извършването на експерименти. Много често в учебна среда когато се правят експерименти, учителят показва само конкретен физичен феномен. Обаче много често липсва връзката между това какво ученикът знае и какво ученикът прави“, коментира Цветков, който има интерес към роботиката и планира да учи инженерни науки.