Гералд Кнаус: Европа не може да спре нелегалната имиграция без съдействието на африканските страни

Това, което описвате, г-н Кнаус, е палиативно решение на момента, гасене на един пожар, а не на всички пожари в различни краища на Европа. При това не от всички в ЕС, а от заинтересовани страни, като Германия. Къде е общоевропейският модел, общата миграционна политика?

За ЕС ще е добре дошло, ако успеем да загасим на първо време поне един пожар. Защото в момента всички казват, че ЕС трябва да загаси пожара. Но всъщност съюзът няма инструментите за това. Инструментите са в ръцете на националните държави.

За да водиш сериозни преговори с държавите по произход, най-добре е да се обединят онези страни от ЕС, които са най-силно засегнати. Това между другото се потвърди при преговорите с Турция за споразумението за бежанците. Ако успеем да постигнем договореност, тя може да прерасне в европейски ангажимент. Така че нашето предложение не е неевропейско. Спомнете си Шенген, който възникна по инициатива на пет държави, а по-късно към тях се присъединиха други. По същия начин възникна еврозоната.

Вашият „План Гамбия“ всъщност би трябвало да е част от големия пъзел, наречен Дъблинска система. А тя - ако използваме терминологията на френския президент - е в мозъчна смърт. Как от „Плана Гамбия“ може да произлезе нова миграционна система на ЕС и каква ще е тя?

Според мен вниманието ни трябва да е насочено към намирането на практични решения. Такова практично решение е, как да накараме млади хора в Африка, които още не са тръгнали по опасния път на миграцията през Либия и Средиземно море към Европа, изобщо да не тръгват по този път? Следващият етап е, ние, европейците, да ускорим процеса на разглеждане на молбите за убежище, и при отказ бързо да връщаме мигрантите в родината им. В момента тази процедура отнема 4-5 години!

Но да се върнем на терен. Ако Гърция трябва сама да обработва всички молби за убежище, които се подават там - а те в цяла Европа са най-много на глава от гръцкото население - това просто няма да стане. Така че реформата на Дъблинското споразумение трябва да облекчи страните по външните граници на ЕС, които първи приемат бежанците. Едва след това можем да говорим за разпределението на онези от тях, които имат право на закрила в ЕС. Крайно време е страните в сърцето на Европа, като Германия, да разберат, че външната ни граница е в Средиземно море.

А по суша - на границата между България и Турция. И като стана дума за Турция - колко стабилно е споразумението, чийто автор сте Вие, г-н Кнаус? Бежанският натиск по гръцките острови, но и на сухопътната граница между Турция и Гърция, расте, а в същото време турският президент Ердоган отново зачести със заплахите, че ще отвори вратите за близо 4-те милиона бежанци.

Заплахите никога не са спирали. Но нека припомня, че споразумението за бежанците беше предложено от Турция. То е в интерес на Турция. Три милиона и половина сирийски бежанци се намират там, така че е в интерес и на ЕС, да отпусне 6 милиарда евро за тези хора, за които се грижат турските власти. За мен заплахите на Ердоган, че ще отвори портите, не са сериозни. Не на последно място, защото сирийските граждани предпочитат да останат в Турция, близо до родината си, където обаче получават помощ от ЕС чрез турските власти.

А какво ще кажете на онези, които ще Ви критикуват, че се обръщате с проекти за помощ към Африка, а страни-членки на ЕС са оставени сами да се справят с бежанската вълна, където липсват опит и финансови възможности за интеграцията на хората, получили бежански статут?

Гърция в момента е абсолютен приоритет. Конкретно въпросът е, как страни с натрупан опит в обработката на молби за убежище, като Германия, Нидерландия и дори Швейцария, могат конкретно да помогнат на Гърция да се справи със ситуацията по островите. Едва след това идва въпросът с релокацията и интеграцията.

Пределно ясно е, че хората, които от гръцките острови успеят да се прехвърлят на континента, продължават пътя си към Западна Европа - през Босна, Хърватия, Словения и през Алпите, или през Северна Македония. А още по-грозната констатация е, че ЕС всячески се опитва да не ги допусне отново на своя територия. Срамота е, че след толкова години ЕС не е в състояние да помогне адекватно.

При този егоизъм на страните-членки, г-н Кнаус, как ЕС ще стигне до обща миграционна политика?

Този егоизъм е и късоглед. В Европа свикнахме да живеем без граници. И всички искаме това да продължи, нали? В същото време искаме охрана на границите и контрол, кой влиза в Европа. Трябва обаче и да искаме да спрем смъртоносната миграция през Средиземно море. ЕС реагира, както би реагирал всеки от нас - понеже не знам, как да разреша проблема, просто го игнорирам.