Защо наскоро преиздаденият роман на Вазов „Нова земя“ е неговият неоткрит роман? Според поетесата, писател и драматург към Народния театър „Иван Вазов“ Мирела Иванова в ядрото на романа е заложена една от големите теми на следосвобожденска България - „как възприемаме, усвояваме, оценяваме и употребяваме свободата. Този роман, по признание на Вазов, е до голяма степен автобиографичен, той описва неговите следосвобожденски години. Писателят има възможност да види този неочакван сблъсък между българите и свободата. Колко те я ценят, как я разбират, как дори я злоупотребяват.“
Въпреки актуалните теми и талантливото перо на Вазов, „Нова земя“ не успява да се нареди до неговите успешни и любими на хората произведения. Мирела Иванова цитира думите, които Патриархът на българската литература казва за романа:
„В тоя роман аз описах първите прояви на политико-обществения живот в току-що освободената България и новите деяния, и новите нрави. За жалост, критиката, сякаш по един заговор, нападна „Нова земя“ най-безпощадно. Едва ли друга българска книга е предизвикала такъв поток от хули, отричания и нападки. Тия хули силно ме оскърбиха и обезсърчиха, защото аз намирам и днес, че като историко-битов роман „Нова земя“ стои по-долу от „Под игото“, но го надминава като художествено произведение“.
Романът „Нова земя“ излиза през 1896 година. Литературният историк и критик Катя Зографова разказва, че преди издаването му Вазов пише своите следосвобожденски критични и сатирични разкази. Така той се подготвя за голямата творба. Амбициозното романово платно обаче не успява да спечели критиците и читателите на своя страна.
„Един от тях - Илия Миларов - нарича романа „надгробна реч върху скелета на погребания от автора български народ”. По-сериозни изследователи като Беньо Цонев виждат в романа разпокъсаност, липса на цялост. Оспорват се художествените му достойнства. Това, което по времето на Вазов е било най-неприемливо, е допускането, че романът е „партизански“. Той завършва с интерпретация на Съединението, гледната точка на Вазов. Той е от Народняшката партия, тогава са ги наричали казионни и са ги обявили за предатели от Народнолибералната партия, така наречените „съединисти“, към които е и Захари Стоянов", обяснява Катя Зографова.
„Във времето, в което Вазов пише „Нова земя“, той е народен представител“, разкрива Мирела Иванова. Самият той казва: „Като народен представител аз не проявих никаква политическа дейност. Не взех никакво участие и в острите политически борби. Бях много повече зает с идеята за един голям роман. Тоя роман „Нова земя“, една верига от спомени и лични преживявания, критиката посрещна враждебно. От неприятелското настроение, което съгледах в единодушното решение на критиката да ме отрича, аз разбрах, че положението ми на писател е невъзможно и че трябва да захвърля перото“. И в продължение на три години Вазов не написва нито ред.
С новото си издание „Нова земя“ на Иван Вазов заема достойно място в библиотеката на съвременния читател, категоричен е Георги Грънчаров от литературния блог „Библиотеката“.
„Нова земя“ е всъщност наследник на „Под игото“, в него е представена борбата на българите, тяхната трагична съдба, нещо, което следосвобожденските българи много ценят у Вазов. В „Нова земя“ авторът на първия български роман показва черти и особености на националния ни характер, непопулярни сред българите. Виждаме зараждането на новия българин с неговите недостатъци, с неговото политиканстване, с гледането в паничката на другия, с жаждата за забогатяване. Именно затова българинът не се е харесал в това огледало“, смята Грънчаров.
През следващите две години в Народния театър „Иван Вазов“ ще се отбележат два юбилея. 170-годишнината от рождението на големия писател, но и 100 години от смъртта му през 1921-ва.
„Подготвили сме специална програма, наречена „Необозримостта Вазов“. Тя включва театрални представления, много сказки и изложби. На рождения ден на Вазов на 9 юли, в деня на неговата 170-годишнина, ще бъде премиерата на „Нова земя“, драматизация по романа на Юрий Дачев”, представя амбициозната програма Мирела Иванова.
Повече чуйте в звуковия файл.
Снимки: Издателство „Кръг“
Отец Стоян Бербатов е един от българските свещеници в Западноевропейската ни епархия . След 20 - годишна служба в Благоевград, преди близо 5 години, отец Стоян Бербатов променя посоката на своя живот. С болка в душата оставя енорията, близки, приятели и заминава заедно със семейството си в белгийската столица , защото съпругата му -..
Всяка година екипът на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе отличава най-активните читатели и поздравява приятелите и доброволците си. За девета поредна година в най-голямата библиотека в областта вадят картоните и броят кой колко книги е взел и върнал през отминалата година. Разбира се, че не броят така, както преди години,..
Яфо е едно от най-романтичните места на Тел Авив (и цял Израел). При това, не само защото това е била морската врата, през която векове наред пристигащите с кораби поклонници от цял свят са стъпвали на Светите земи и са започвали пеша похода си до Йерусалим и сакралните места за трите религии, но и заради артистичният дух, който цари в каменните..
„Донорството е любов“ - това послание отправя гостът на „Любими празнични истории“ - Милена Златкова. Познавате я като част от екипа на "Тройка на разсъмване" по радио Витоша. Може би сте чували и за каузата й да запознава хората с възможностите да дарят частица от себе си за създаването на нов живот. Тя е сред създателите на..
На 1 януари България и Румъния станаха пълноправни членове на Шенгенското споразумение. Двете държави влязоха в ЕС още през 2007 година, но до 2023 г. не бяха приемани в шенгенската зона на европейските страни, премахнали граничния контрол помежду си. С премахването на граничната бариера между България и Румъния настъпиха промени както за..
Битките по време на Средновековието по българските земи са били не просто въпрос на чест и оцеляване, а и на преминал през вековете героизъм, който предизвиква възхищение и до днес. Част от този военен блясък може да се види в изложбата "Хроники от стомана", открита на 11 декември в Национален археологически институт с музей при Българската..
Бившият футболист на "Левски" и на ЦСКА Божидар Искренов разказа живота си във футбола в книга . "Дъщеря ми настоя, че е станало време за това, а иначе идеята е стара", разказа бившият национал, известен с прозвищата Гибона и Радостта на народа, който в последните години живее в САЩ, където кара такси, и в Канада, където продава..
Ако Борисов направи това правителство, ще му се получи хитро. Това каза в интервю за БНР Първан Симеонов, социолог и политолог, основател на..
Само въображението може да бъде ограничение - твърди Станислав Тунов, ръководител на фолклорен танцов състав "Шевица", който обединява интереса към..
ЕС се е превърнал в един отвратителен и уродлив аналог на бившия Съветски съюз. Това заяви пред БНР Виктор Папазов, депутат от "Възраждане". Искра..