Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Хонконг в очакване на местни избори

Анализатор: Китай постепенно затяга контрола

Снимка: БТА

Хонконг е затаил дъх в очакване на местните избори в неделя. Макар и да става все по-малко вероятно, не е изключено те да бъдат отменени заради кризисната ситуация, чийто край обаче не се вижда. Барикадиралите се студенти в кампуса на Политехническия университет са на ръба на хуманитарна криза, а животът на всички останали буквално е спрял. Проблемът вече не е нито заради един закон, провокирал мирните демонстрации през лятото, нито заради неспазените обещания на правителството и Пекин. Това е въпрос на идентичността на хората в Хонконг - част от които се страхуват от Китай, а други - се чудят защо. Как изглежда Хонконг днес и какво бъдеще го очаква?

Политехническият университет в Хонконг - едно от най-скъпите и престижни учебни заведения в Азия, сега е военна крепост на протестиращите срещу режима студенти. В атмосферата вътре ни пренася репортаж на Би Би Си, направен след няколкото опита на студентите да напуснат затвора, в който сами се барикадираха.

„Очевидно е, че ситуацията на тези протестиращи става все по-тежка. Запасите им от храна и вода намаляват, а още по-лошото е, че не е ясно какво ще се случи с тях. Не съм убеден, че полицията действа съвсем адекватно в ситуацията, което усложнява още нещата. Всъщност - проблемът е още от юли. Аз не мисля, че е най-правилното нещо да се използват сълзотворен газ и гумени патрони“, коментира в интервю за „Събота 150“ Адам Ни - вътрешнополитически анализатор на политиката на Китай, който отскоро започна работа в Тайпе - столицата на Тайван.

„В сърцето на настоящата криза е конституцията. Въпросът е накъде ще върви Хонконг. Конфронтацията е между правителството, което е подчинено на режима в Пекин и хората, които искат да запазят свободата си. Китай постепенно затяга контрола върху Хонконг и се опитва да наложи своя режим и политическа система.

Мисля, също така, че проблемът се корени и в отношението към Тайван и политическата система там. И в двата случая обаче може да кажем, че вината е в Пекин, който не спази обещанията си. „Една страна, две системи“ е не просто обещание на хората в Хонконг, но и скрепен с документи ангажимент към Великобритания. Именно затова съм категоричен, че действията на Китай ни провокираха да стигнем до ситуацията, в която се намираме днес“, отбелязва Ни.

Как се стигна до кризата?

Професор Мартин Димитров, преподавател в университета в Тюлейн, Ню Орлиънс, припомня: „До 1997 г. Хонконг е британска колония и след това има 50-годишен период, в който е част от Китай, но запазва определена автономия във вътрешната си политика. А външната и отбраната са част от прерогативите на Китай. От 1997 г. досега има серия от различни протести, които се опитват да урегулират точното количество на тази автономия във вътрешната политика.

През 2014 г. имаме т.нар. чадърени протести, от които всъщност нищо конкретно не произлезе“.

Според Адам Ни това е изцяло протест срещу Пекин, срещу правителството на Хонконг и полицията, която си позволи брутално отношение към протестиращите. Вече причините са много далеч от Закона за екстрадиция, който провокира първите мирни демонстрации. Макар и той да запали искрата, вече протестът е в името на свободата и против политическата система.

Сега има известен застой - преди буря, защото в неделя се очакват местни избори в 18-те района в Хонконг, в 16 от които в момента има прокитайски наместници. Ако изборите се проведат по правилата - без недопускане на кандидати и без обявяване на вота за невалиден, големи шансове имат шест продемократични кандидати.

„Всички очакват какво ще се случи в неделя“, посочва Мартин Димитров.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Над 50 производители от България и Гърция в конкурса за най-добро вино в Делчево

Над 50 производители от България и Гърция са заявили участие в конкурса за най-добро вино, с който започват двудневните празници в гоцеделчевското село Делчево.  Рекордните 134 проби ще оценяват  експерти-енолози, като тестовете са анонимни. Най- добрите вина и отлежали ракии ще бъдат обявени утре, 2 февруари, на площада в селото, а преди това..

публикувано на 01.02.25 в 11:17

Гръцките фермери засилват протестите, блокират пътища

Гръцките фермери засилват днес протестите си с блокиране на пътища. В Еврос настояват за спешно договаряне с България, за да се осигури вода за напояване. На осем пътни възли от Солун до Лариса има струпани трактори. Днес и утре фермерите съобщават за засилване на протестите за сега с блокиране на пътища за един час. По над 50 машини..

публикувано на 01.02.25 в 11:06

Зловредни кампании и страх от поскъпване на живота създават скептицизъм към еврото

Зловредни кампании, липса на адекватна информация и страх от поскъпването на живота създават обществен скептицизъм към въвеждането на еврото. Това показва независим телефонен сондаж на социологическата агенция "Мяра", проведен между 29 и 31 януари сред 801 пълнолетни български граждани. 25,7% от анкетираните в телефонния сондаж подкрепят..

публикувано на 01.02.25 в 10:57

Променя ли миграцията хода на предизборната кампания в Германия?

Въжеиграчът Фридрих Мерц - кандидатът за германски канцлер на консервативния блок ХДС/ХСС, сам си опъна въжето, върху което балансира. Ако направи още една стъпка вдясно - ще падне. Дали въжето се е превърнало в примка ще разберем най-късно след парламентарните избори на 23 февруари. Тази седмица Фридрих Мерц внесе в Бундестага две..

публикувано на 01.02.25 в 10:55
Премиерът на Сърбия Милош Вучевич подаде оставка след нападение над студенти в Нови Сад

Седмица на оставки в Сърбия, а светът усети ефекта от първите решения на Тръмп

В съседна Сърбия не стихват протестите, които доведоха до оставката на премиера, а в Хърватия нов бойкот на магазините доведе до замразяване на някои цени. Докато Светът следи ефекта от първите решения на Доналд Тръмп, 67 души загинаха след като военен хеликоптер и пътнически самолет се сблъскаха над Вашингтон. Изминаха 80 години от..

публикувано на 01.02.25 в 10:43
Якоб Киркегор - икономист от института

Якоб Киркегор: Не бива да се плашим от търговска война със САЩ, по-вредна ще е за американската икономика

За по-малко от две седмици след завръщането си в Белия дом, Доналд Тръмп създаде хаос и продължи със своите противоречиви послания. С реторика, изпълнена със заплахи и неподкрепени с факти твърдения, новият американски президент се опитва да се позиционира като миротворец и като човека, който "ще направи Америка отново велика ".  Късно снощи..

публикувано на 01.02.25 в 10:40
Констанце Щелценмюлер

Какво да очаква Европа от новата президентска администрация във Вашингтон?

Доналд Тръмп се завърна в Белия дом без напълно да е отсъствал от европейската политика. Първите дни от втория му президентски мандат са чиста проба демонстрация на сила. Не закъсняха обещаните укази, с които извади Съединените щати от Парижкото споразумение за климата и от Световната здравна организация, както и заплахите към "лошата" Европа...

публикувано на 01.02.25 в 10:25