Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какви са приоритетите в евробюджета за 2020 г.

Европейската комисия избра климатичните промени и политиката, насочена към младите хора. Така може да се обобщят приоритетите в европейския бюджет за догодина. Споразумението за него бе постигнато след дълги преговори и среднощно заседание. Последният бюджет от настоящата многогодишна финансова рамка е ключов, не просто защото регламентира постъпленията и плащанията на Брюксел за 2020 година, а защото бележи един изцяло нов етап в развитието на Европейския съюз.

„На първо място е много важно, че се стигна до съгласие между страните - членки и парламента. По този начин ще се избегнат закъснения в плащанията по отделните програми догодина. Също така този бюджет е много важен не само за годината, в която ще бъде осъществен, но и заради дискусиите за следващата многогодишна финансова рамка. Тя е за седем години - от 2021 до 2027 година. В момента се водят преговори по нея и ако те не бъдат завършени, през 2021-ва ще продължи изпълнението на Бюджет 2020“. Така започва анализът на Кристине Хакенеш от Германския институт за развитие, чийто поглед е насочен основно отвъд 2020 година. И все пак - да започнем с финансовата рамка за догодина. В числа - близо 170 милиарда евро бюджетни кредити за поети задължения - т.е. средствата, за които могат да бъдат сключени договори и 154 милиарда бюджетни кредити за плащания - т.е. средствата, които ще бъдат изплатени.

„В бюджета за догодина са заложени повече пари за „Хоризонт 2020“, което практически означава за наука. Също така има повече пари за проекти, свързани с чистата енергия и за намаляване на безработицата. Мисля, че това са много важни стъпки напред. Най-вероятно те ще бъдат заложени и в следващата многогодишна рамка, като най-големият ще бъде преминаването към безвъглеродна икономика. Това има много голяма социална значимост. Ето защо съм убедена, че в рамката трябва да бъдат достатъчно инструменти, които да подпомогнат този преход“, посочва Хакенеш.

„Комисията постави цел поне 20 % от цялата 7-годишна рамка да отиде за климатични цели. В бюджета за 2020 година процентът може да е дори по-голям - 21 на сто. Мисля, че това е много добър резултат, защото борбата с климатичните промени е много голямо предизвикателство пред Европейския съюз“. Затова догодина са отделени над 35 милиарда евро за справяне с него, допълва Жолт Дарваш от института „Брюгел“. Когато има „повече пари“ за нещо, се налага да се намалят средствата за друго. В бюджета за догодина едно от тези пера е Турция - решение, което накара много анализатори да настръхнат заради страха Анкара да не отвори границите си за бежанците заради 85 милиона евро по-малко европари в турската хазна спрямо година по-рано.

„Споразумението с Турция за бежанците е много важно. Все пак Европейският съюз инвестира три милиарда евро, за да може Турция да задържи бежанците на своя територия. Има обаче определено развитие в политически план в Турция, която по никакъв начин не отговаря на европейските разбирания за върховенство на закона, свобода на изразяване и човешки права. Според мен - вероятността Турция някога да се присъедини към Европейския съюз е много малка, затова - парите за нея не трябва да се разглеждат като предприсъединителни средства. Въпреки това се връщам на темата за бежанците. Сделката с Турция е от полза и на самата държава, и на Европейския съюз, но най-важното - на бежанците, които получават грижи близо до родината си“, посочва Жолт Дарваш.

За сметка на това има повече пари за миграционната политика, както и за държавите от Западните Балкани – „Европейското финансиране в предприсъединителната фаза е много важно. Още по-важно в момента обаче е да се сключи споразумение за начало на преговорите със Северна Македония и Албания. Знаете, че засега Франция е против и именно това е в основата на отказа за начало на преговорите. Честно казано, мисля, че политическото решение е много по-важно от това дали сумата е малко повече или е намалена“, допълва той.

И като сме на темата за членството в Европейския съюз, е време да обърнем внимание и Обединеното кралство. Несигурността около бъдещите отношения на Лондон и Брюксел имат и огромно финансово изражение.

„Бюджет 2020 е базиран на допускането, че Обединеното кралство ще бъде част от него - ще направи вноската си и ще се ползва от правата, произтичащи от това. В крайна сметка това е част от уговорката, която имаше и с правителството на Тереза Мей, и с правителството на Борис Джонсън“. Въпреки това Брюксел задели пари за евентуален отговор на непредвидени негативни последици от развода с Лондон. Въпросът за 7-годишната финансова рамка от 2021 до 2027 година обаче е съвсем друг и то не само заради потенциалната липса на британските субсидии в нея, подчертава Жолт Дарваш: „Предложението на Комисията за следващата 7-годишна рамка предлага много по-радикални промени в приоритетите от бюджета за догодина. Все пак Бюджет 2020 е последният от настоящата 7-годишна рамка, която започна през 2014 година, което прави разместването на приоритети и финансирането им в едногодишен план доста по-трудно. Обаче в следващия период - от 2021 до 2027 година, може да има много големи размествания“.

„Това ще включва промени в субсидиите за кохезия и земеделие. Европейският съюз се намира в много важен момент, в който трябва да тръгне по нов път, а именно - по-екологично чистата икономика. Това е и начин за преодоляване на определени социални дисбаланси. Това е вид икономически растеж, но не такъв, какъвто го познаваме досега. Проблемът е, че винаги преговорите по бюджета се свеждат до числа, но не и до големите революционни решения“, смята Кристине Хакенеш. А на въпроса - как намаляването на парите за сближаване - т.е. за кохезия, ще спомогнат за преодоляването на различията в страните членки, следва кратък отговор: „Един от ключовите моменти в следващата многогодишна рамка ще бъде социалното сближаване вътре в самите държави - членки и помежду им. Целта е да се премахнат различията в социален и икономически план“.

Полша вече даде индикации, че може да наложи вето върху следващата многогодишна финансова рамка. Тя може да задълбочи разделението между страните в Европейския съюз, предупреждава от своя страна Жолт Дарваш, родом от Унгария - държава, който също имаше много негативи по предложението на комисията „Юнкер“, най-малкото защото - обвързваше евросубсидиите с върховенството на закона.

„Предложението на комисията „Юнкер“ не се хареса на нито една страна - членка. Тези, които правят най-големите вноски, не искат да дават повече. Тези, които получават по-големи субсидии от сумата, която внасят - каквито са централноевропейските държави, се оплакват от намаления бюджет за кохезионна политика.

Също така страните, които получават големи земеделски субсидии - Франция, Ирландия, Дания и държавите от Централна и Източна Европа, се оплакват от свиването на това бюджетно перо. След като всички са недоволни, най-вероятно ще има сериозна промяна. Аз очаквам тя да бъде към финансова рамка, която много прилича на тази от настоящия 7-годишен период“, отбелязва Жолт Дарваш.

Мненията на експертите можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров

Петър Димитров призова към намаляване на загубите във водопреносната мрежа

Служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров призова общините да се възползват от предоставените над 7 милиарда лева за общински проекти по програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за до 2026 г. за намаляване на загубите във водопреносната мрежа. "Силно препоръчвано на местната власт, особено на кметовете..

публикувано на 27.11.24 в 21:59
Елена Ласкони и Калин Джорджеску

Двама от кандидатите за президент на Румъния внесоха жалби в Конституционния съд

Двама от кандидатите за президент на Румъния внесоха жалби в Конституционния съд на страната с искане за анулиране на резултатите от вота на 24 ноември, съобщават местни медии. Президентските избори в северната ни съседка бяха спечелени изненадващо от независимия кандидат, известен с проруските си и антинатовски позиици Калин Джорджеску, който получи..

публикувано на 27.11.24 в 21:39
Вицепрезидентът Илияна Йотова на церемонията по връчването 14-ите национални отличия „За жените в науката

Обявиха трите победителки в Националната програма "За жените в науката"

На официална церемония в Ректората на Софийски университет "Св. Климент Охридски" бяха обявени трите победителки в 14-ото издание на Националната програма "За жените в науката".  Всички те получиха по 5000 евро награда за подпомагане на кариерното им развитие.  "За жените в науката" е инициатива на Националната комисия за ЮНЕСКО - България, Софийския..

публикувано на 27.11.24 в 20:37
Снимката е илюстративна, архив.

Не са засечени взривни вещества при проверката на пратки в куриерска фирма в София

Не са засечени взривни вещества при проверката на пратки в куриерска фирма в София, съобщиха от МВР. Няма причини за притеснение, допълниха от вътрешното министерство. Проверката вече е приключила.  Рентген е засякъл взривни вещества в пратки на куриерска фирма в София По-рано тази вечер беше задействана апаратура за откриване на опасни..

публикувано на 27.11.24 в 20:12

КЗП за мобилните оператори: При предсрочно прекратен договор се дължи само стандартна неустойка до 3 месечни вноски

При предсрочно прекратяване на договорите с мобилните оператори клиентите вече ще дължат само стандартната неустойка в размер до три месечни вноски. Начисляваните досега допълнително лихви за неизползваните от абонатите отстъпки за времето до изтичането на договора са неравноправни условия, които трябва да отпаднат до един месец, съобщиха от..

публикувано на 27.11.24 в 20:05

С черна кърпа върху бюста на Левски в Босилеград напомниха за 105 години от Ньойския договор

Българи от Западните покрайнини поставиха черна кърпа върху бюста на Васил Левски в Босилеград по случай 105-ата годишнина от Ньойския дотовор, с който над 200 000 българи остават извън границите на България. Босилеградчани отпътуваха днес за София за участие в митинга по повод  годишнината от Ньойския договор в София. В Босилеград решиха по този..

публикувано на 27.11.24 в 19:58

Шествие "Български марш" на ВМРО по повод 105 години от подписването на Ньойския договор

От Войнишкия лъв при НДК тръгва шествие "Български марш", организирано от ВМРО по повод 105-годишнината от подписването на Ньойския договор. Тук звучи "Шуми Марица", чуват се и тъпани, виждат се и български знамена. В деня, в който през 1919 година е подписан Ньойският договор, членове и симпатизанти на ВМРО се събраха пред Войнишкия паметник в..

публикувано на 27.11.24 в 19:39