Пламен Киров за вчерашния дебат във ВСС: Добре режисирано шоу!

„Видях едни добри юристи, които 3 часа се чудиха дали да изпълнят закона или не. Това беше едно добре режисирано шоу, което трябваше в крайна сметка да даде аргументи на президента да сезира Конституционния съд, защото според някои от представителите на ВСС процедурата не е ясна“.

Запитан от кого е било „режисирано шоуто“, Киров отговори: „Лозан Панов и приятелите около него. Не става въпрос за натиск, а става въпрос да се постави отново един спор, който е безсмислен. Това, което правят, е контрапродуктивно и няма никакъв смисъл“.

Според него един човек не би могъл да повлияе върху начина, по който функционира система като прокуратурата или изобщо като съдебната власт в България. Този избор беше като всички останали, изказа мнението си той в интервю за предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“.

„Дебатът доста загрубя, принизи се като отстояване на тези. Това беше провокирано до известна степен и от самия президент дотолкова, доколкото ние не чухме някакви смислени аргументи за връщането на кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор – някакви процедури, очаквало се да има някаква алтернативност. Колко минимум – 5, 6, 10 – колко трябва да са алтернативите, за да се удовлетвори желанието на президента да има състезание. Истинско състезание има в политическите избори, а не в процедурите пред определени органи“, коментира още висшият конституционен съдия.

„В случая президентът действа в условия на обвързана компетентност. Ние сме на финала на процедурата, когато са изчистени всички други възможности процедурата да се развива в различни варианти. Оттук нататък вариант няма – президентът е длъжен да издаде указ“, посочи Киров и добави, че разумният срок за издаване на указа е около 7-14 дни, но президентът не е обвързан с точен срок.

Той смята, че аргументите на Румен Радев не са били правни по отношение на процедурата: „В същото време той се ограничи само до процедурните аспекти на предложението. Нищо не каза за професионалните и лични качества на кандидата. Ако имаше нещо против този кандидат, трябваше да го обяви публично пред цялото общество, включително да посочи кои са неговите възражения спрямо личността на кандидата на ВСС. Тогава дебатът би придобил друг характер и би тръгнал в друга посока“.